Бююк джамия – най-голямата джамия в София
Бююк джамия е най-голямата в София, може би и една от най-старите. Тя е интересна с постройката си и с предназначението си сега- музей, но е минала и през други времена…
Тя е внушителна по обем квадратна постройка. Четири колони я разделят на 9 равни части (квадрати). На всеки от тези квадрати на покрива съответства по едно оловно кубе. Това разположение на кубетата придава тържественост и спокойствие на монументалната сграда. Отвътре стените са изрисувани с орнаменти, характерни за мюсюлманското декоративно изкуство. Изграждането й започва при султан Мехмед II (1451–1481), завоевателя на Цариград, върху основите на античен строеж. Завършена е около 1474 г. Наречена е Шехид Мехмед паша джами, но сред населението става известна като Голямата джамия. Осветена е след смъртта на султан Мехмед II през 1494 г. – по времето на султан Баязид II. Сградата е трикорабна, като средният кораб е по-висок. При строежа е използвана клетъчна зидария от камък и тухли, характерна за късното средновековие (всеки камък е обграден в квадрат от тухли). Северната и южната врата са направени по селджукски тип, със стрелковидни форми, което напомня джамиите от времето на султан Мурад II в Бруса. По-късно около джамията издигат ансамбъл от медресета (мюсюлмански богословски училища) на Коджа Махмуд паша. Той трябва да е бил богат и бележит човек, защото с неговото име споменават и самата джамия, както и една махала, хан, медресе и водохранилище. За Бююк джамия разказва Евля Челеби през ХVII в.: с деветте си покрити с олово кубета „в София няма по-голям храм от нея…” Релефно изработеният надпис на масивната стара дървена врата гласи: „Бързайте за молитва, без да губите време, бързайте, покайте се, преди да умрете.” По време на Руско-турската война джамията е използвана за болница. По-късно тук се настанява държавната печатница. Мислело се дори сградата да се използва за театър, но на това се възпротивил Стефан Стамболов: „Ние не можем да превръщаме джамията в карагьозчийница! Какво ще кажат, ако научат в Цариград.” Избрано е най-доброто за момента решение – в джамията се нанася Народната библиотека. Преместването е посрещнато одобрително от турското население в София, както се изказал Джансъзов, статистик в Министерството на финансите, пред Константин Иречек: „Сградата е превърната в китабхане (книгохранилище), което според турците е свещено място.” Библиотеката е една от първите институции, които се изграждат в младата българска държава – още по време на руското управление се създава Софийска публична библиотека (по-късно Народна библиотека). Още тогава се предвижда към нея да се уреди „музей за старини”. Първоначално библиотеката се намира в близост с княжеския дворец, който се помещава в бившия турски конак (където през 1873г. е съден Васил Левски). За началните стъпки на институцията разказва първият й библиотекар Иван Б. Шумков, ученик на Кръстьо Пишурката и другар на Васил Левски. След разпускане на Великото народно събрание в Търново княз Александър Батенберг дошъл в библиотеката, придружен от Марин Дринов, Константин Стоилов и Трайкович и се разпоредил тя „да се пренесе в Бююк джамия в разстояние на една седмица, понеже е долепена до двореца”. Заповядал и да се отпуснат 10–15 войници на директора Георги Яковлев Кирков, както и сандъци и коли за ускоряване на работата. Пренасянето станало в края на 1879 г. Със специален акт Министерството на народното просвещение предоставя на библиотеката и на Държавната печатница сградата Бююк джамия. Официалното откриване на библиотеката в джамията е на 2 март 1880 г. Пак Иван Шумков разказва: „…около 7000 лв. похарчих, за да поправя и разпределя една трета част от джамията на стаи и удобна за библиотека.” За това приспособяване вторият директор на Народната библиотека Константин Иречек пише до Марин Дринов: „Библиотеката се намира в една дървена малка хата (индийски wigwam), поставена вътре във великолепна „Голяма джамия”, нещо много смешно за нас, европейците a la Liliput. „На друго място пише: „…сутринта 3/15 юли 1880 г. с Елмера посетих библиотеката джамия… Почти влажно. Проектът за етаж пропадна… Огромните масивни стълбове като в бирария…” Иречек е имал проект джамията да се преустрои в два етажа, всеки със седем зали, а около нея да се направи малък парк. Той смятал, че в така преустроената сграда може да се помещават Народната библиотека, музеят, Министерството на народното просвещение, Книжовното дружество и пр… Днес същата сграда може да изложи едва 1/5 от материалите на фонда, които притежава Националният археологически музей. Още на следващата 1881 г. обаче започват оплаквания от негодността и нехигиеничните условия за работа в сградата. Управата на Народната библиотека пише до Министерството на народното просвещение, че с приближаване на лятото влагата в зданието се усилва, сградата влияе вредно върху здравето на служителите… Един случай от живота на известния български поет Григор Пърличев (преводач на „Илиада”) потвърждава лошите битови условия. След превръщането на Габровската класическа гимназия в реална Пърличев е назначен от 1 юли 1880 г. за младши помощник в Народната библиотека. Щом влязъл в джамията, той се изплашил от мрачността и влагата и веднага си подал оставката. В молбата си до министъра той пише: „Удушителната влажност, следствие на плътните стени, ще опропасти в най-кратко време здравето ми уже изнурено от възрастта и труда.” Григор Пърличев е освободен от длъжността на 15 септември 1880 г. и е назначен за учител в Битоля. Не след дълго Народната библиотека е преместена от Бююк джамия. В началото на 1893 г. Народният музей, дотогава отдел към Народната библиотека, се обособява като самостоятелно учреждение, със своя администрация и директор – чешкият учен В. Добруски. За самостоятелна сграда на музея се определя Бююк джамия. Извършва се реконструкция. В същия стил са пристроени помещения за канцеларии и за отоплителна инсталация през 1895 г. За 5 години всички археологически материали, които се пазели дотогава на различни места в града, се преместват в Бююк джамия. Официалното откриване за посетители е на 18 май 1905 г. в присъствието на княз Фердинанд и на министъра на просвещението Иван Шишманов. През 30-те години към сградата са пристроени две нови зали (към Народната банка) и административни помещения (към ул. „Леге” и бул. „Стамболийски”). Въпреки непривлекателните условия и трудностите музеят се помещава вече 111 г. в Бююк джамия.
Азизие джамия – една от малкото останали във Варна
Известната на варненци Азизие джамия се намира на днешната улица „Ангел Георгиев“. Датата на построяването й не е изяснена. Преди време имало възпоменателна плоча, която днес липсва. По думите на районния мюфтия джамията е строена през 1795 г., но това не е сигурно, тъй като по това време тя би била на пусто място извън очертанията на крепостната стена. Най-вероятно джамията е строена след построяването на новата крепостна стена, когато в този район е образувана новата Татар махлеси. Джамията носи името на султан Абдул Азиз, който дошъл на власт през 1861 г., и с чиито средства е построена. Известно е, че той посетил Варна през 1867 г. Както всички джамии Азизие е построена така, че стената кибла да сочи към Мека. От архитектурна гледна точка тя е ниска еднопространствена джамия, със скатен покрив, в средата на малък двор. На западната стена, вдясно от входа се издига минарето. Самото минаре е с квадратна основа, която след нивото на джамията преминава в кръг. На върха, конзолно изнесено е шерефето – балкона от който мюеззина призовава мюсюлманите на молитва. След 9 септември, както и множество други храмове джамията е оставена неподдържана, вследствие на което през 1976 г. се срутва покривът й. Ремонт е започнат едва през 1990 г., а редовни молитви започват да се четат след две години. Скорошният ремонт е оказал влиянието на сегашния облик на джамията. Интериорът е семпло оформен, но съгласно ислямските канони. Преди да се влезе в молитвения салон се минава през малко предверие, в което има мивки за ритуално измиване и етажерка за оставяне на обувките. Самия молитвен салон е с традиционна квадратна форма, чийто под е застлан с килими. Подът се възприема от молещите се като огледало, до което човек докосва чело и се оглежда с благоговение и чистота. Салонът се отличава с това, че е много светъл и за разлика от християнските храмове без почти никакви украси. Изографисването на човешки образи е недопустимо, затова в правоъгълни пана има калиграфски текстове от Корана, а на кръгли табли са изписани имената на Аллах и пророка Мохаммад.
Аналог на християнския олтар в джамията е михрабната молитвена ниша. По канон, погледнато от вратата, тя е в посоката на Кааба – най-свещеното за мюсюлманите място, намиращо се в Мека. Самият михраб е с аркообразна форма, оформена в дебелината на стената и отворена към салона. Единствено във варненската Азизие джамия михрабът е украсен със златна врата от каабата в Мека. В дясно от нишата, издигнат от десетина стъпала е мимбарът. Над входната колоната е разположен балкон, в който по правило, зад декоративни решетки е мястото за молитва на жените. Днес там са устроени няколко канцеларски помещения.
Кулшумлу джамия
Куршумлу джамия в гр.Силистра е деклариран паметник на културата от местно значение. Тя е един от архитектурните модели на Мимар Синан. Сградата е строена през първите десетилетия на 16-ти век. Описана е в пътеписите на Евлия Челеби в средата на XVII в. След Томбул джамия в Шумен и Ибрахим паша в Разград, Куршумлу джамия е третата по значение в Северна България. Тя отразява нaй-добре майсторството на Османските архитекти. Името си получава от оловните листове, с които е покрит куполът и. Първият ремонт на сградата е през 1630 г. от учениците на архитекта Синан, както това е отбелязано на специална мраморна плоча, вградена в дясната външна стена. Стенописната украса датира от 1730 г. – 1800 г. и е изключително професионално изпълнена. Джамията е построена точно в центъра на тогавашния град Силистра, с шадраван пред нея. Тук се събирала общността за молитва, за изслушване на проповедта и за обсъждане на общи въпроси. Ето как в близост възниква вакърски комплекс, който насърчава развитието на търговията в региона. Както всяка джамия, строена през Османска династия, Куршумлу Джамия е насочен към Мека. Тази ориентация е посочена на южната стената чрез михраб. Украсата на Куршумлу джамия се съсредоточава най-вече в пода , покрит с килими и в богато изработените, и рисувани стени и тавана.Украсата на вътрешните стени е от цветни камъни в зидарията над прозорците и вратите. Темите, избрани за украса на стените са цветя /рози, карамфили, лалета.
Джамията в Джене
Голямата джамия е необичайна сред джамиите в Западна Африка с това, че мястото, на което е построена, преди това не е било свещено, а там е имало дворец. Повечето останали джамии са построени на местата на конични кирпичени или каменни съоръжения, символизиращи духовете на предците. Някои изследователи на ислямската архитектура считат, че впоследствие тези форми са интегрирани в архитектурата на джамиите в Мали, като Голямата джамия е най-известният пример. На мястото има джамия от построяването на първоначалната сграда, поръчано от Кои Кунборо през 1240 г., още преди разцвета на Джене при империите Мали и Сонгай. Амаду Лобо, който превзема Джене през Тукулорската война, нарежда оригиналната джамия да бъде разрушена през 1834 г.. Той счита, че първоначалната сграда, която е преустроен дворец, е прекалено пищна. Единствената оцеляла част е ограденото гробище на местните видни личности. Копие на оригинала е завършено към 1896 г., но впоследствие отново е разрушено, за да бъде построена сегашната сграда.Строителството на сегашната Голяма джамия започва през 1906 г. и вероятно е завършено през 1907 или 1909 г.. Строителството е ръководено от водача на зидарската гилдия в Джене, Исмаила Траоре. По това време Джене е част от колонията Френска Западна Африка и французите вероятно оказват политическа и икономическа подкрепа за строителството, както на джамията, така и на близката мадраса.Стените на Голямата джамия са изградени от печени на слънце глинени тухли, наричани ферей и глинен хоросан. Покрити са с мазилка от глина, която придава гладкия изваян вид на сградата. Стените са дебели между 41 и 61 см. Дебелината е различна в различните части на стената — по-високите участъци са по-дебели, за да поддържат по-голямото тегло. Снопове палмови клони са вградени в сградата, за да намалят напукването, предизвиквано от рязката промяна във влажността и температурата, както и за да се използват като готово скеле за годишните ремонти. Стените изолират сградата от топлината през деня и до вечерта поглъщат достатъчно топлина, за да поддържат джамията топла през нощта. Улуците от керамични тръби се издават навън от покрива и насочват водата далече от стените.Молитвената стена кибла на Голямата Джамия е обърната на изток към Мека и гледа към градския пазар. Централен елемент на киблата са трите широки четвъртити минарета, издаващи се от главната стена, поддържана от осемнайсет контрафорса. Всяко минаре има вити стълби, стигащи до покрива, завършващи с коничен купол с щраусово яйце на върха. Половината от джамията е покрита с покрив, а другата представлява открит молитвен двор. Покривът се поддържа от деветдесет дървени колони във вътрешната молитвена зала. Вентилационните отвори на покрива са покрити с керамични капаци, позволяващи издигането на топлия въздух от сградата и проветряването на вътрешността. Молитвеният двор се намира зад покритата част и е ограден от север, запад и юг със стени. Той е ограден с аркада от вътрешната страна на стените. Вътрешната стена на аркадата е накъсана от дъговидни отвори с височина 15 м, позволяващи преминаването между двора и аркадата.Повредите от водата, най-вече при наводнения, са основно съображение за Траоре при планирането на строежа. Годишното прииждане на река Бани превръща Джене в остров, а необичайно високи води дори заливат части от града. Голямата джамия е построена на издигната платформа с площ около 5600 м, която досега я предпазва и от най-силните наводнения. Джамията е един от най-важните ислямски образователни центрове в Африка през Средновековието. Хиляди ученици изучанат Корана в мадрасата на Джене. Историческият квартал на Джене, заедно с джамията, са обявени през 1988 г. от ЮНЕСКО за част от Световното културно и природно наследство. Макар че има много джамии, по-стари от сегашното превъплъщение, Голямата джамия остава най-забележителния символ както на град Джене, така и на Мали.
Новата Голяма джамия в Гранада
Малко повече от 500 години след предаването на Гранада, се построява новата джамия в Гранада. Отварянето на джамията съвпада с появата на исляма в Западна Испания, като цяло и в Европа в частност, през последната четвърт на XX в. И по-специално с един момент на криза и изключителна чувствителност що се отнася до исляма. В този период всичко свързано с тази ралигия се представя, като силна конфронтация на две противоположни понятия- тероризъм и толерантност.
За да бъде построена тази джамия, на едно толкова значимо място, трябвало да се преодолеят множество пречки – свързани най-вече с администрация. Някои от препятствията били подобни и с други джамии – лошо финансиране, технически проблеми, проблеми с издаване на лицензи и разбира се, появата на корупция. Този проект има своята дълбока чувствителна същност водена от нуждата да бъде преодоляна браждебността към исляма,пуснала корени още преди 500 години в Гранада. В началото имало много хора,които заради възгледите си не позволили да бъде построена тази джамия. Битката стига до там,че се намесва Върховният съд ,но реактивно настроените срещу проекта загубили делото. Така през юли на 2003 г. строежът на джамията бил започнат. Това се приело, като огромен успех от местните мюсюлмани.
Неочаквано, но местното християнско население приело джамията на Албаисин и дори регионалните власти приели с гордост постройката. Много хора започват да смятат,че присъствието на мюсюлманска общност в района не бива да бъде причина за неразбирателство или напрежение. Заради самата джамия идвали все повече поклонници, което довежда до обогатяване на града след 2003 г.
Джамията в Гранада е отворена за всички,а в нея идват да се молят мюсюлмани от цял свят. Това разбира се не бива да е повод да се смята, че джамията не е европейска по същност. Главната инициатива е поета от испанските мюсюлмани,които финансират и проекта.
Ораганизатор и създател на джамията е Шейх Абдул Кадир ас-Суфи, създател на най-голямото ислямско движение в Европа в края на XX в. Най-много поклонници има от Испания,Англия, Швейцария, Италия, Босна и Херцеговина и Германия.
И тук, както и в много джамии ,построени в немюсюлманска земя (пр. България) се появява вапросът как може една джамия да е Дом на исляма в една такава земя? Функциите, които би трябвало да изпълнява – творческо и молитвено място – трябва да се съобразят с държавата,местните структури и, разбира се се изисква квалифицирани хора,които да знаят местния език, за да могат да бъдат в полза на хора, които се интересуват.
Поради структурата си джамията се нуждае от добро ръководство. Испанските мюсюлмани дори въвеждат динар и дирхам, като валута. А всичко това се ръководи от един човек. Общността има емир. Този емир дава поста на някой, който да управлява джамията, но и този човек е подчинен на емира в обществото. Новата джамия в Гранада поставя началото и е една от малкото ислямски институции, които се стремат към отвореност. Самото общество, което се моли в нея смята за свой дълг да приема и други хора, да направи джамията в общ център за публикации, творчество – да не става расово ограден или национален участък.
Джамията в Албаисин се характеризира с една изключителна архитектура.Стените й отвън са изцяло бели, подобно на типичната испанска архитектура. На пръв поглед има формата на християнски храм, но вътрешността й е типична за джамия – с надписите от Корана, типичните декорации по тавана,нишата михраб и, разбира се стената кибла. Една от странностите в джамията е кулата й-която има функциите на минаре, но формата й е типична за църковните камбанарии. Впечатляваща част от комплекса е дворът, отворен за всички,който е изпълнен с дръвчета и фонтан с типичната осмоъгълна конструкция.
В този ред на мисли джамията в Гранада е важна от гледна точка на нуждите на ислямското общество днес, когато настроенията срещу религеята са много силни. Тя показва, че в джамията не се учи само за война и кръвопролития, а тя е част от самата държава и равна на всяка една религиозна структура.
Ето защо Новата голяма джамия в Гранада е толкова важна – тя показва, че обществото може да бъде толерантно, а мюсюлманите да не се отделят от него.
Това също е от моята дипловна работа. Това са сборни джамии. Малко прекалих с тази тема – ще пиша и за други неща.
Източник: nauka.bg