За разлика от базовата десетична система, която има десет числови символа, или месопотамската шестдесетична номерация, двоичната система използва само нулата и цифрата 1. 1, 10, 11, 100 и 101 са равни съответно на едно, две, три, четири и пет. Двоичните числа в последно време се използват широко при компютрите, но пръв ги е разработил китайският философ Шао Юн, за да подкрепи вярата си, че всичко е организирано от числа. В „Книгата на висшия принцип, контролиращ света“ (около 1060) той е включил 64-те известни хексаграми на И Син. Те са съставени от всички комбинации на осемте триграми. В наше време хексаграмите са популярни за познаване на бъдещето, но Шао е променил подреждането им, така че хексаграма 2 става 1, следвана от 23, 8, 20, 16 и т.н.
Четейки прекъснатата линия като нула и непрекъснатата като единица, това са 000001, 000010, 000011, 000100 и 000101 – от едно до пет в двоично означение. След това са изброени останалите хексаграми в двоичен порядък. Лайбниц, германският философ, който през 1673 г. въвежда двоичната номерация в Европа, е вярвал, че тази система е измислена от Фу Си, китайски вожд от III хилядолетие пр. Хр. Ала въпреки че на Фу Си се приписва изобретяването на осемте триграми, той едва ли е разбирал двоичната номерация.