Държа в ръцете си „И всичко стана луна“ и „И други истории“ на Георги Господинов. Сглобявам образа му от двете корици и го гледам. Не обичам да чета и пиша за книги, които са току-що излезли на пазара и са особено популярни. Имам чувството, че чуждото мнение от телевизионните интервюта и купища текстове по темата ми пречат да чета. Чувам чужди гласове в главата и не успявам да се съсредоточа над текста. Не може да останем само двамата – „аз и той“. Историята се повтаря – дни след излизане от печатницата двата сборника с разкази попадат в ръцете ми и аз ги оставям в редакционната ни библиотека, за да отлежат. Гледам ги, докосвам ги, но не ги чета, още не им е времето. Минава почти месец и сядам. Напълно тържествено си правя гореща чаша с чай и влизам в текста.
Знам, че името Георги Господинов ви говори много и вероятно сте чели и „Физика на тъгата“, и „Невидимите кризи“, и може би „Естествен роман“, издаден на толкова много езици. Може би през годините сте попадали на отделни разкази на Георги в „Литературен вестник“ или някое друго хартиено или онлайн издание и сте се усещали „на познато място“. И в случай, че тези малки спирки в ежедневието са ви доставяли удоволствие, двете нови книга ще ви станат истински приятели. Аз прегръщам тези две издания с особена емоция, защото те ме усмихваха през цялото време, докато ги четях. Няма значение сюжета или годината, в която е бил написан разказът, към днешна дата те са мои приятели.
Този уикенд четох проза с вкус на поезия. Връщах се назад, прескачах напред. Разхождах се смело из „И всичко стана луна“ „И други истории“ и се чувствах добре. Някои от разказите ми бяха познати и това е обяснимо, оказа се, че съм чела някое от предишните две издание на „И други истории“, но „И всичко стана луна“ беше напълно нова за мен – пълна с топли разкази, с красив край и въобще някакво особено чувство за лекота, въпреки тежките теми, които засягат.
Някои от разказите ще станат специални за вас. Ей така, защото емоцията в тях ще резонира в собствената ви лична история и ще се почувствате разбрани. А иначе – отново ще чуете гласа на Гаустин, ще има няколко летящи напред-назад мухи, малко лирическо отклонение за тоалетни, малко влакове, тишина, писма писани на ръка и хиляди въпроси за живота, които толкова се повтарят с тези, живеещи в моята глава. Георги Господинов отдавна е нарицателно, той не се нужда от представяния и някакво специално пояснение за стила и вида текстове, които излизат с неговия подпис, но трябва да призная, че с тези разкази се сближихме повече, отколкото с предходните му книги. И искам да му кажа „благодаря“, чисто и просто – благодаря…
Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/