Автор: Петьо Петков
Ако някога сте се взирали към нощното небе, намирайки се на отдалечено и тъмно място, е твърде вероятно да сте зърнали центъра на Млечния път и милиардите звезди, които изграждат нашата галактика. Познатият образ на нощното небе носи със себе си и въпроса за началото на Вселената. От десетилетия учените се опитват да разгадаят какъв е бил облика й веднага след Големия взрив, а разбирането как са се формирали първите звезди и галактики е особено важно за постигането на тази цел. Някои учени търсят навън, към отдалечените на милиарди светлинни години галактики, докато други се взират към центъра на нашата собствена, в опит да открият картината на Началото. Техният обект на търсене са най-старите звезди, чиито химически строеж и начин на движение е способен да разкрие част от тази мистерия.
Скоро след Големия взрив Вселената е била почти изцяло изградена от водород, хелий и съвсем малки части литий. Всички останали химически елементи, като кислорода например, са възникнали по-късно вътре в звездите или в смъртта им на супернови. Това отвежда астрономите по следите на звезди, чието съдържание на метали е изключително ниско, а количеството водород в тях – огромно. Дълго време учените мислят, че най-старите звезди се намират в центъра на галактиката, където ефектите на гравитацията са и най-силни. След упорито търсене астрономите откриват, че повечето от тези звезди съвсем не се различават по строеж от звездите близо до нас.
Изправени пред това разколебаващо откритие международен екип от астрономи, водещи изследователи от Университета в Кеймбридж и Австралийския Национален Университет, успява да изгради успешна стратегия в локализирането на най-старите звезди. Това което търсят е цвят – звездите, съдържащи много малко количество метал, са по-сини от останалите. Подобна ключова разлика води до по-лесно пресяване на милионите светещи тела в центъра на Млечния път. Така учените успяват да идентифицират някои от най-старите звезди в галактиката. Това откритие, публикувано в Nature в края на 2015 г., може да се окаже ключово за разбирането на началото на Вселената и начина, по който тя се е изменила до днес.
Изследването започва в Австралия, където телескопът ANU SkyMapper предоставя първични изображения на звездите, а от тях учените селектират 14 000 звезди, които да бъдат прегледани по-детайлно, този път чрез спектограф. Устройството работи подобно на призма като пречупва светлината на изследваната звезда, позволявайки на астрономите да направят по-задълбочен анализ. Спектографът свежда броя на обещаващите звезди до 23. След това те се изследват с помощта на по-мощен телескоп в пустинята Атакама, Чили, с чиято помощ екипът учени открива девет звезди със съдържание на метал по-малко от една хилядна от това на Слънцето. В една от тях съдържанието на метал е едва една десетхилядна. По думите на един от участниците в изследването д-р Андрю Кейси от Института по астрономия в Кеймбридж „Ако компресираме всичкото съдържание на желязо в слънцето до една шепа, то желязото в някои от тези звезди ще се равнява на миниатюрно камъче.“
Все пак ниското съдържание на метал в тях не е достатъчно основание да се счита, че са стари. Учените допускат възможността звездите да са формирани в някои отдалечени и не толкова плътни райони на Вселената и сега просто да преминават през центъра на галактиката. Поради тази причина те се захващат с прецизни изследвания върху тяхното движение и траектория, за да открият къде са били в миналото. След този анализ остават седем звезди, за които учените доказват, че са прекарали целия си живот в центъра на Млечния път. Компютърни симулации пък потвърждават, че звезди като тези са формирани в един много ранен етап от развитието на Вселената. Те са и носители на химически белег оставен от смъртта на първите звезди. Този белег е записал спомена за нея и благодарение на него учените допускат, че смъртта на първите звезди представлява изключително впечатляващо космическо явление, десет пъти по-мощно от супернова. Такава хипернова е съвсем различна от познатите днес звездни експлозии. Изследването потвърждава съществуването на древни звезди в центъра на Млечния път, а информацията, която носят разказва за една ранна епоха от живота на Вселената, която до този момент изглеждаше недостижима.
Източник: http://www.sciencedaily.com/
