Фьодор Достоевски – не пощаден от живота

Пръв в световната литература Достоевски изследва болезнените прояви в човешката душа и поставя началото на ново явление в литературата т. нар. „полифоничен роман“. Интересът и съчувствието към страдащите е емблемата на Достоевски, навярно защото той самия много е страдал през живота си.

Роден е на 30 октомври 1821 г. в Москва. Баща му, Михаил Андреевиц Достоевски, е лекар в Мариинката болница за бедни. Семейството обитава едно от помещенията на болницата, превърнато по-късно в музей „Достоевски“. Майката на писателя, Мария Нечаева – жена с нежна душа, умира млада и оставя седем деца сираци. След нейната смърт фамилията се преселва в малко имение в Тулска губерни. Бащата изоставя професията си и изпада в тежка депресия. Агресивното му поведение го довежда до конфликт с местните селяни и става причина за смъртта му.

Безрадостната семейна среда се отразява потискащо върху младия Достоевски. Тя развива у него самовглабеност и мрачни чувства, изостря интереса му към тъжното в живота. Още в детството той навлиза във вселената на страданието, а по-късно като писател го извисява до чистилище, за което пише: „Страданието е главният и може би единствен закон на битието на цялото човечество.“

Фьодор и по-големият му брат Михаил първоначално се образоват вкъщи, после в частни пансиони и в главното военноинженерно училище в Петербург. И двамата обичат да четат и щом пристигат в Петербург, първо обхождат местата, свързани с живота на Пушкин. Достоевски не е особено доволен от избраното от баща му училище, но през цялото обучение е между първенците в курса. Получава звание инженер-подпоручик и държавна служба, на която остава само една година. През тази година е публикуван негов превод на „Йожени Гранде“ на Балзак и Достоевски решава да се отдаде само на литературни занимания. Още с първия си роман – „Бедни хора“(1846), предизвиква възхищението на руската литературна критика в лицето на Белински и Некрасов.

По същото време Достоевски се запознава с революционера Петрашевски и започва да посещава тайните събрания на кръжока му. Увлича го идеята за сваляне на тираничната царска власт и освобождаване на селяните от крепостничеството. Достоевски става един от най-пламенните оратори на тайното общество.

На 19 ноември 1849 г. 22-ма петрашевци са арестувани и осъдени на смърт от Николай І. Присъдата трябвало да бъде изпълнена на казармения плац на Семьоновския полк, където бил издигнат ешафодът. Някои от осъдените вече били помилвани, но за назидание царят искал да ги накара да усетят смъртта. По-късно Достоевски разказва: „Ние, петрашевците, стояхме на ешафода и слушахме присъдата без ни най-малко разкаяние… Присъдата – смъртно наказание чрез разстрелване, прочетена ни предварително, беше прочетена съвсем не на шега; почти всички осъдени бяха уверени, че тя ще бъде изпълнена, и прекарахме най-малко десет ужасни, безмерно страшни минути на очакване на смъртта.“ Преживяването е най-страшното в живота на 27-годишния тогава писател. Нанесен е тежък удар на психиката и здравето му. От този момент зачестяват епилептичните му припадъци.

Смъртната присъда на Достоевски е заменена с 4 години каторга в Сибир. Окован във вериги, при студ 40 градуса под нулата, на 23 януари 1850 г. той пристига в Омската крепост – място, описано в „Записки от мъртвия дом“ като „ад, мрак непрогледен“. Каторгата не сломява духа на писателя, но го преобразява. Той преосмисля политическите си възгледи и избира друг път – на религиозното самоосъзнаване.

23 януари 1854 г. веригите на Достоевски са свалени, но това все още не значи, че е свободен. Не му разрешават нито да се върне в Москва, нито да пише и публикува. Зачислен е в 7-и военеен граничен батальон в малкото селище Семипалатинск. единственото хубаво нещо, което му се случва там, е, че среща първата си съпруга Мария Исаева и се жени. Поради силно разклатено си здраве подава оставка и е освободен от служба. Разрешава му се да живее в Твер под надзор. Една през 1859 г. благодарение намесата на влиятелни приятели се завръща в Петербург и започва нов живот. Заедно с брат си Михаил издава сп. „Время“, което става орган на новото руско литературно движение „почвеничество“. За две години съществуване на списанието негови сътрудници са А. Островски, Некрасов, Шчедрин и др. Тук за пръв път Достоевски печата откъси от романите си „Унижените и оскърбените“ и „Записки от мъртвия дом“. След като „Время“ е спряно от правителството, братя Достоевски продължават да го издават, но с ново име – „Епоха“.

1864 г. е изключително трудна за Ф. М. Достоевски. Умират жена му и брат му, списанието е спряло, самият той е болен, без никакви финансови средства и с дългове, които могат да го отведат в затвора. За да излезе от затруднението, се съгласява за 3000 рубли да продаде на издателя Стеловски правото да издаде пълно събрание на съчиненията му. Освен това се задължава да напише но роман, който да предаде на издателя до 1 ноември 1866 г., а ако не успее, месец по-късно ще загуби правата над съчиненията си. Писателят няма избор и се съгласява с изнудването. В срок написва и предава новия роман – „Картоиграчът“, но изостава работата му над започнатия по-рано „Престъпление и наказание“. Това става повод да наеме стенографка и така открива щастието на живота си – Анна Григориевна Сниткина, с която не се разделя до смъртта си. Тя го убеждава да заминат за Европа. Далеч от Русия Достоевски пише един от най-хубавите си романи – „Идиот“. На няколко пъти поиграва на рулетка всичко, което притежава и поставя семейството си пред тежки изпитания. През 1868 г. в Женева умира първото дете на писателя. Тази смърт го поразява и задълбочава култа му към страданието и към детето страдалец.

В последните година от живота си Достоевски твори в Русия. През 1872 г. се появява романът му „Бесове“, а през 1880 г. – най- голямото му произведение от това време „Братя Карамазови“. На следващата 1881 г., Достоевски умира в разцвета на творческите си сили на 60-годишна възраст.

Творчеството му може да бъде разделено на два периода. Първият включва времето от 1845 до 1849 г. (изпращането на каторга). Най-известните му творби от това време са повестите „Бедни хора“(1846), „Двойник“(1846), „Хазяка“(1847), „Ползунков“(1848), „Неточка Незванова“(1849) и сантименталния роман „Бели нощи“(1848). Основен тип герой в тях е „малкият човек“, а основния проблем – двойничеството на противоречието между мечта и действителност.

Голямата си популярност и световна слава Достоевски дължи на романите от втория си творчески период: „Престъпление и наказание“(1865-1866), „Бесове“(1872), „Идиот“(1867-1869), „Братя Карамазови“(1879-1880). По своята сложност и дълбок философски смисъл те и до днес са ненадминати.

Поетиката на Достоевски
Философия: убийството на Бога е смърт за човека.
Екстатична природа на усещането, чувстването, мисленето – на
случването.
Идеята – ДНК на духовния ген.
Предмет – духът, не душата.
Език – нажежено слово в мрака, светещо от собствената си сила.
Животът не като повтарящо се действие – като единствена, пределна, първа и последна – неповторима възможност.
Визия – осветявана от мълнии в непрогледния мрак – дълга, несвършваща „черна литургия“.

Източник: nauka.bg
Изображение: Портрет от Василий Перов, 1872