Останки от свръхнова в съзвездието Касиопея, около 11 000 св. Години далеч. Звездната експлозия се е случила преди 330 години (Кредит за изображението: NASA/CXC/SAO; Optical: NASA/STScI; Infrared: NASA/JPL-Caltech/Steward/O.Krause et al.)
Останки от свръхнова в съзвездието Касиопея, около 11 000 св. Години далеч. Звездната експлозия се е случила преди 330 години (Кредит за изображението: NASA/CXC/SAO; Optical: NASA/STScI; Infrared: NASA/JPL-Caltech/Steward/O.Krause et al.)
Във фосилните останки от бактерии, обичащи желязото, изследователи от Клъстъра за открития на произхода и структурата на Вселената в Техническия Универистет на Мюнхен, откриха радиоактивен изотоп на желязото, който проследяват чак до появата на свръхнова звезда в нашето космическо съседство. Това е първия доказан биологичен отпечатък, свидетелстващ за взрив на Свръхнова на Земята. Определянето на възрастта на дълбоката сонда от дъното на Тихия Океан показа, че свръхновата се е появила преди 2.2 милиона години, грубо по времето когато съвременния човек се е развил.
Повечето от химическите елементи във вселената водят произхода си от взрива на ядрото на свръхнова. Когато една звезда приключи своя живот в гигантски взрив, тя изхвърля по-голямата част от своята маса в космоса. Радиоактивния железен изотоп Fe-60 се продуцира почти ексклузивно при подобен взрив на свръхнова. Заради своя период на полуразпад от 2.62 милиона години, което е кратко време в сравнение с възрастта на нашата соларна система, никакви изотопи причинени от взрив на свръхнова не би трябвало да присъстват на Земята. Затова всяко откритие на Fe-60 на Земята би индикирало взрив на свръхнова в космическото ни съседство. През 2004 беше открит Fe-60 за пръв път.
Така наречените магнетотактични бактерии живеят в седиментите на Земните океани, близо до седиментната повърхност. Те създават със своите клетки стотици малки кристали от магнетид (Fe3O4), всеки от които е около 80 нанометра в диаметър. Магнетотактичните бактерии приемат желязо от атмосферния прах, който навлиза в океана. Ядрения астрофизик Шон Бишоп от ТУ Мюнхен направи хипотеза, че и изотопът Fe-60 трябва да същестува в тези магнитни кристали продуцирани от бактериите, които са били живи по време на интеракцията на свръхновата с нашата планета. Тези бактериално продуцирани кристали, когато биват открити дълго след като бактериите са умрели, се наричат „магнетофосили.”
Шон Бишоп и неговите колеги анализират части от седиментното ядро, добито в Тихия океан от Океанската програма за проби, и датирана от времето преди 1.7 до 3.3 милиона години. Те взеха седиментни проби, отговарящи на интервалите от около 100 000 години, и ги подложиха на химически анализ, селективно разтваращ магнетофосилите и по този начин – екстрактирайки всякакъв наличен изотоп Fe-60.
Накрая, с помощта на ултра-чувствителен акселератор и система за масова спектрометрия в лабораторията Майер Лайбниц в Гарчинг,Мюнхен, изследователите откриха дразнещо малък намек за атоми на Fe-60 отпреди 2.2 млн. години, което пасва на очакваното време от феромангановото проучване. „Изглежда разумно да предположим, че този очевиден сигнал за Fe-60 може да бъде остатък от верижен магнетит формиран от бактерии на дъното на океана, докато остатъците от взрив на свръхнова навлизат през атмосферата.” каза изследователя Шон Бишоп. Той и неговия екип сега се подготвят да анализират втора проба от седиментното ядро, съдържаща около 10 пъти повече материал от първата, за да видят дали там също се съдържа сигнал за Fe-60 и ако е така, да направят карта на формата на този сигнал под формата на времева функция.