Още преди освобождението в българските земи се появява периодичният печат. Започват да се печатат български вестници и списания, които обаче са списвани и редактирани от български възрожденци и революционери. Такива са : „ Дума на българските емигранти ” – издаван и редактиран от Христо Ботев, „ Цариградски вестник ” – основан и редактиран от Иван Богоров, „ Гайда ” – български сатиричен вестник издаван от Петко Славейков.
Но нещата се променят след руско-турската война.
Много от младите българи завършват престижни университети в чужбина. Наред с икономическите, правните или медицински науки много будни българи следват филология и журналистика.
С появата на професионалисти нивото на българската журналистика се вдига.
В този период започват да излизат множество вестниците сред които са: „Млада България ” – издаван от Димитър Ризов, „ Независимост ” – редактиран от Петко Славейков, „ Държавен вестник ” – издаван „Пряпорец ” – официален орган на демократическата партия. Негови активни сътрудници са Григор Василев и Андрей Ляпчев.
Освен в София вестници се появяват и в останалите части на страната. Добруджанския край не прави изключение.
Добруджанската преса се развива с бързи темпове.
В периода между двете световни войни се появяват много местни печатни издания.
Те отразяват политическата и икономическа обстановка в Добруджа и като цяло България.
Особено активни са добруджанци след Ньойския договор от 1919г.
Това е напълно естествено като се има предвид последвалите ньойския договор събития.
В периода 1919-1938г. излизат доста вестници и списания. Сред тях са имената следните : „Добруджански глас”, „Добруджанско знаме”, „Добруджански куриер”, „Свободна Добруджа”, „Добруджанско слово” и списанията – „Добруджански преглед”, „Отечество”, „Огнище”, „Прелом” и други.
Съдбата на Добруджа и на нейното население от двете страни на Дунав е основната тема в добруджанския печат.
Чуждата политическа власт предизвиква вълна от недоволство сред българското население в Южна Добруджа.
Повторната румънска окупация кара много българи да напуснат родните си места и да се заселят в свободните територии на България. Създава се един емигрантски кръг във Варна, София и другите големи градове.
Те формират две големи землячески групи.
Тези добруджанци, които се заселват във Варна започват да издават вестник „Добруджански вести”, който за съжаление бързо прекратява своята дейност. Той излиза в периода 11. VІІІ – 21. ХІ. 1919г.
Добруджанските бежанци, които се заселват в столицата също започват да издават свой печатен орган. Те издават двуседмичника „Родна Добруджа”. Негов редактор е Драгомир Пачев.
Едни от най-видните добруджански журналисти са: д-р. Петър Вичев – редактор на вестниците „Добруджанско знаме” и „Свободна Добруджа”, Любен Станчев – редактор на вестник „Добруджански куриер”, Печо Господинов – редактор на списание „Антимовски хан” (В момента списание „Антимовски хан” излиза като издание за живопис и култура –http://www.antimovski-han.org/).
Тяхната политическа и гражданска позиция предизвиква недоволството на ново установилите се румънски власти.
Но най-големи главоболия за новата румънска власт предизвиква дейността на айдемиреца д-р Петър Вичев. Той взема дейно участие в антирумънските брожения на българите.
През късната есен на 1919г. в София се провежда първия Велик Добруджански събор. Той се провежда в дните 21-25. ноември. На този събор се обединяват двете големи революционни организации на южните добруджанци. Това са Добруджанската организация и Централния Добруджански народен съвет. Новосформираната организация приема името съюз „Добруджа”. За неин председател е избран д-р Вичев.
Дейността на д-р Петър Вичев се следи както от българското правителство, така и от румънските окупационни власти.
Бездействието на българските политици и и недоволството на румънските власти в Южна Добруджа създава впечатление, че добруджанското население е обречено.
Добруджанската общественост в това число и д-р Вичев обвиняват правителството и парламента в национално предателство. В очите на народа бездействието на родния ни политически елит е свързан с тайни договорености, които остават скрити от погледа на обикновените българи.
Политическата и гражданска позиция относно Добруджанския въпрос принуждава председателя на съюз „Добруджа” да напусне родния си Добруджански край.
Доктор Вичев се заселва в столицата на царство България – София. Той не е единствения. Голяма част от добруджанските общественици последват неговия пример. Така именно тези хора създават списание „Родна Добруджа”.
Там той продължава своята политическа дейност, поради която постоянно е преследван от властимащите.
Обвиненията към министър-председателя Андрей Ляпчев относно поредното арестуване на д-р Вичев са документирани в стенограмата на 50-то заседание от ІV редовна сесия на ХХІІ народно събрание.
От трибуната на народното събрание съмишленика на д-р Вичев – Христо Калайджиев отправя обвинение към премиера и неговия кабинет.
„Х. Калайджиев (раб): (От трибуната) Г. г. народни представители! Г. министърът на вътрешните работи, бидейки на тясно по въпроса за безработицата, който въпрос се повдигна сега, намери за нужно да отговори сега на нашето питане за д-р Вичев, което е от друго естество и което няма нищо общо с въпроса, който се повдигна.
Министър-председател А. Ляпчев: Ако го оттегляте, няма да Ви отговарям.
Министър В. Моллов: Значи, не щете да Ви се отговаря на питането.
Х. Калайджиев (раб): Не го оттеглям. Ние искаме да ни се отговори, но начинът, по който иска сега да ни отговори на това питане г. министърът, е особен.
Г. г. народни представители! Питането се касае за известния на българското общество публицист и журналист д-р Вичев. … ”
Официалната версия относно задържането на Вичев е свързана с неговите убеждения, но истината е друга.
„ За да бъде изпратен д-р Вичев в затвора е послужил следният повод: преди 7—8 месеца той е издал една преводна брошура от Г. Бройдо върху националния и колониален въпрос. При издаването на брошурата полицията е взела три екземпляра, прегледала ги е и никакви последствия — нито я инкриминирва, нито пък задържа д-р Вичева. След 7—8 месеци, казвам, след като брошурата е почти разпродадена, хващат Вичева и право в затвора.
това се е доказвало много пъти и сега наново се подчертава с арестуването на д-р Вичев и изпращането му в затвора. Защото, очевидно, с арестуването на д-р Вичев, като един от водачите на добруджанското движение и като председател на лигата за борба против империализма, се е целило именно да се попречи на борбата на добруджанските маси за национално освобождение и, следователно, да се окаже косвена подкрепа на заробителите на добруджанци, на ромънската олигархия и същевременно да се попречи на борбата против империализма от страна на българските работници и селяни и на бежанските маси.
Това е, според моето дълбоко убеждение, целта, която се гони с арестуването на д-р Вичев, това е политическият смисъл на този акт. … ”
Доктор Вичев, Любен Станчев, Печо Господинов, Матей Бончев – Бръшляна и редица други журналисти и общественици се борят за свободата на Южна Добруджа и нейното връщане в пределите на България.
Въпреки политическия натиск върху добруджанската общественост от страна на българските и румънски власти, те не успяват да пречупят българската интелигенция в Добруджанско.
Част от българската добруджанска интелигенция заплаща с живота си свободата на Добруджа.
Все пак целта е постигната. На 25. ІХ. 1940г. Южна Добруджа е върната на България.
Източник: nauka.bg