Предишни изследвания при хората показват, че ранното излагане на микроби и бацили е определящ фактор за чувствителността към алергични автоимунни заболявания при възрастните, като астма, алергичен ринит (хрема), инфекциозни заболявания на червата.
Тази концепция за излагане на микроби и бацили в ранна възраст (детството) за да се изгради имунитет е известна като хигиенна хипотеза (hygienehypothesis).
Медицински професионалисти подсказват, че хигиенната хипотеза обяснява глобалното повишение на алергични и автоимунни заболявания в градска обстановка. Също така е било предложено, че хипотезата обяснява промените, които се случват в обществото, като например даване на антибиотици в ранна детска възраст.
Обаче, нито биологична подкрепа, нито механистично основание на хипотезата не са били директно демонстрирани до сега.
Изследователи от Женската болница Брайтън (BrighamandWomen’sHospital (BWH)), са провели изследване, което предоставя доказателства подкрепящи хигиенната хипотеза, както и потенциалния механизъм, по който тя може да настъпи.
Изследователите са изследвали имунната система на мишки, които са живели в стерилна обстановка и са ги сравнили с тази на такива, които живеят в нормална среда съдържаща микроби.
Те открили, че мишките живели в стерилна среда имали прекомерно голяма честота на възпаление на белите дробове както и на дебелото черво приличащи съответно на астма и колит. Това е било причинено от хиперактивност в клас клетки Т клетки (имунни клетки), които преди са били свързани с тези заболявания както при мишки така и при хора.