Корените на ракетната техника лежат толкова дълбоки в историята на човешката цивилизация, че се вярва, че е невъзможно да се маркира датата на точното „раждане“ на тези древни машини. Както изглежда, първите ракети дължат техният произход на изобретяването на барутът в Китай около 10-ти век от н.е. Най-ранните исторически записи удостоверяват, че в 1232 от н.е., по време на обсадата на Пекин (според друг източник: градче KAI – FUNG – FU) от Монголците, защитниците на градът са стреляли с ракети.
Смята се, че около 13 – ти век, познанията за ракетна техника достигат Италия и Франция.
Употребата на ракети близо до украинският град Белгород е записана в 1516 и първия външен вид на ракети в руският град на Устууг датира от около 1675. следвайки развитието и употреба на военни ракети в Европа, „предприятието на ракетата“ (Ракетное Заведение) беше основано в Москва около 1680.
Сигналната ракета, която е развита в Русия през 1717 можеше според репортажи да достигне височина на няколко стотици метри.
Според архивни досиета за руснак, през 1732, създалото се в св. Петербург – артилерийско предприятие на арсенал основано от Петър Велики през 1711, създало 20 устройства за изстрелване на ракети за руската крепост на граница на Брест.
През 1814, I. Картмазов, член на научният комитет на войската, според репортажи тества ракети на полесражение.
През 1815, артилерийски инженер руснак Александър Засуадко (1779 – 1837) започва развитието на ракети на полесражение за руската армия. Засуадко Водеше многобройни тестови стрелби на експериментални ракети, разви техники за масово производство на ракети и водеше образуването на първия модул на ракета в руската армия около 1827. Засуадко развива три видова ракети за полесражение (2 – калибър от 2. 5, и 4 – инч), 1, 600 и 2, 700 метри.
Писаната работа на Засуадко, излезе през 1817, стана първото руско приложение, за ракети на полесражение.
Руската армия използва ракетите на Засуадко за първи път по време на турската война на Руссо 1825. Известно е, че през 1828 – 29, войници за Русия използваха ракети за да бомбардират турската крепост във Варна, България.
Работата на Константинов
През 1849, друг артилерийски инженер – Константин Константинов – държа под контрол състоялото се в Св. Петербург -“ предприятие на ракетата“, основано заедно с няколко подобни европейски организации през 1820 г.
През 1847, Константинов изгради“ балистично махало“, което той използва, за да определя влиянието от формата на ракета и дизайн на нейните летящи характеристики. След 1850, Константинов продължително тества ракети на полесражение с цел да подобри техните способности. Изучава различни методи за стабилизация и отделими бойни глави.
Ракетите, развити от Константинов имаха обхват от 4 – 5 километра. Константинов също предложи да използува ракети в харпуните, които са използувани в залавянето на китове.
Константинов Прекара 1857 и 1858 в Европа, изучавайки ракетна техника. По време на 1859 – 1861, назад в Русия, той изнесе лекции върху ракетна техника на военни офицери.
След 1861, Константинов водеше завода за продукция на ракетата NIKOLAEV, която влезе в употреба през 1867.
През 1870, артилерийски инженер руснак Иванин според репортажи предложил крилата ракета.
Както и да е, напредъците в артилерията, която се случи в европейски армии до 1860 г., подкопаха военните приложения на ракетната техника и водиха към почти цялото изчезване на ракети в армията. Усилията да се усъвършенства ракетната техника на войската се съвзе след изобретението на бездимният барут в 1884.
Артилерийски експерт руснак Михаим Помортсев активно експериментира с ракети в краят на 20 – ти век. Между 1902 и 1905, борейки се да подобрява точността на ракети, Помортсев тества около 20 вида аеродинамични стабилизатори на ракети. До 1908, ракетите на Помортсев достигат обхват 8 – 9 километра.
Кибалчич
В Русия, идеята да използваш задвижване на ракета за атмосферен полет беше според репортажи изразена в средата на 1800 г. от И. Третеску, Н. Соковник и Н. Телешев.
Както и да е, най- прочутото предложение на този вид беше направено от Николай Кибалчич, техник на експлозиви от „Народная Воля” на радикалната организация на Антиправителстовото. През 1881, по време на 17 – дневното му затваряне в крепостта PETRAPAVLOSKAYA, св. Петербург, където той чакал екзекутирането си за неговата роля в убийството на император Александър II, Кибилчич скицира и описва попълнено с екипаж превозно средство за полет, задвижвано от машина на твърдо гориво.
„Докато съм в затвора, няколко дни преди моята смърт, аз пиша този проект,“, Пише,“ аз вярвам в действителността на моята идея и това убеждение ме поддържа в моето ужасно положение… ако моята идея… е разпозната като използваема, аз ще бъда щастлив от фактът, че съм направил голяма услуга към моята родна земя и към човечество.“
В неговата работа, Кибалчич пита красноречив въпрос :“ какъв вид сила е приложима към аеронавтика. Аз вярвам, че такава сила бавно пали експлозиви.“
Скицира кух метален цилиндър с дупка при долната част.“Ако цилиндърът гледа нагоре с неговият затворен край, тогава с определен натиск на ауспухът… цилиндърът трябва да литне.“
Кибалчич съзира, че ракетен двигател свързан с платформа през окачване подобно на gymbal, което ще допусне управление на апарата като определя посоката на удара на машината.“ Аз мисля, че в действителност, такава задача е постижима… и може да бъде завършена със съвременна технология.“ написал той.
Два дни, преди неговото екзекутиране, през 31 март,1881, Кибалчич прави официално искане до министърът на вътрешните работи да оценят неговото предложение. В него пише „издаване на команда за позволение на интервю с член на комитетът във връзка с този проект… или придобиване писмен отговор от комисия на експерти.“
През 26 март,1882, почти година след трагичните събития през 1881, генерал Комаров, глава на жандармерията, изпраща доклад към полицейският участък на държавата, заявявайки, че“… аз имам честта, в задоволяване молбата на НиколайI Кибалчич, обвинен в престъпления срещу държавата, да представя неговият план за аеронавтско устройство.“
Както и да е, проектът на Кибалчич стана жертва до политически петна, почернявайки името на неговият автор.“За да дават това на учени за изследване трудно ще бъде навременно, и може да предизвиква само неуместни коментари,“ пише в бележката относно пакетът,съдържащ проектът. Работата беше поставена в архиви, където остана непокътнат до август,1917 – годината на две руски революции, която катурна старото управление на вековете и докара болшевиките на власт.
През март 1918, Николай Рунин, неспокоен пропагандатора за астронавтика, взел ръкописът на Кибилчич. С прегледът на Рунин, описанието на Кибилчич за кораб на пълна с екипаж ракета се появява в изданието през април, 1918 на списание „BYLOYE“( миналото).
По време на съветската ера, дълго забравеният ръкопис, написан от Кибилчич се превърна в друг изстрел на официалната пропаганда. В типичната крайност на времето, съветски историци са дори „документирали“ как написаното от Кибалчич повлиява на младия Сергей Королев. Оттогава, митът ефективно бива развенчан от независими изследователи.
Зора на ерата на космонавтиката: краят на 20 – и век
Русия влиза в 20 – ти век с много надежди. Въпреки нейната старинна земеделска икономия и автократичната и политическа система, изкуството и науката на страната процъфтява. Известна като Сребърната Епоха на Руската култура, Това е времето на Толстой и Чайковско, Незхински и Репин. По време на същия период, руски учени успяха да разширят хоризонтите от най-сложните полета на науката, включително физиката, химията и аеронавтиката. Икономическото развитие в Русия също бумтя. От 1900 до 1913, изходът от тежката промишленост на нацията нарасва с 74. 1%. Междувременно, напредъците в артилерията, която пробива път в европейската армия до 1860г. Усилията да усъвършенстват ракетната техника на войската са обновени след изобретението на бездимен барут през 1884. Руският артилериец, Михаил Помортсев (1851 – 1916), активно експериментира с ракети в краят на 20 – и век.
Германско проучване в сферата на ракетна техника и космически полет (1920 – 1945)
Оберт : „Баща на всичкото това“
През 1923, професор по физика и математика Херман Оберт naписа „Die Rakete zu den Planetraumen“, основна работа по теорията за ракетна техника и пътуване в космоса. Книгата e широко кредитирана, за да запали въображението на много бъдещи ентусиасти на ракетите в Германия и отвъд. С неговата технологична доблест и голям образователен клас, Германия предоставя почва за мечти за пътуване в космоса.
Пионери : общество за пътуване в космоса
През 1927, Юоханнес Винклер регистрира Verein fur Raumschiffahrt (общество за пътуване в космоса) или скоро VFR, в град Бреслау, Германия. Сред неговите първи членове бил Макс Валер, Херман Оберт и Уолтър Хохман, сега легендарните имена в историята на ранният космически полет. През август 1930, германски чиновници удостовериха, че ракетен двигател наречен KEGELDUESE, развит от професор Оберт създаде седемте килограма натиск за време от 90 секунди. Това било последвано от доста малки експериментални ракети, които са тествани при превърнат склад на армия близо до Берлин.
Невинността изгуби : проучване на ракета на германската войска
Скромни фондове от обществото за пътуване в космоса ограничиха неговите дейности до малки експериментални ракети и двигатели. Както и да е през пролетта на 1932, серията на MIRAK ракети – развити от група включвайки Небел и фон Браун, привлече вниманието на отделът на снаражението на армията. Обвързана от изискванията на договорът на Версай, забранявайки развитието на артилерията на дългият обхват, германската войска видя ракети като потенциално заменяне на общоприети пистолети за дълъг обхват. Въпреки възражения на доста забележителни членове на обществото, неговият млад член, назован Вернер фон Браун прие поканата да държи под контрол току-що създадената лаборатория за развитие на ракетите на германската армия през 1 ви ноември,1932.
Оръжия за отмъщение : V-1,V-2 и V-3
Щеше да бъде трудно да се преувеличава и да се казва, че ерата на космонавтиката беше родена от най-голямата катастрофа в историята на човешката цивилизация. Скоро, след като нацистите придобиха власт в Германия, цялата работа по ракетна техника беше укрепена от войската, докато работата на ентусиасти беше бързо свалена. В началото на 1935, германска въздушна сила, LUFTWAFFE, поръча на фон Браун и неговият екип да развият ракетен двигател предоставяйки власт на помощник към самолетът. То беше последвано от развитието на самолет на пълна оперна ракета. Както и да е, скоро екипът на фон Браун прие друго предложение от германската армия, да развива далекобойна балистична ракета. През април 1937, растящ екип на разработчици на ракета се премести към неотдавна изградено върхово оборудване при PEENEMUNDE. Там била основана програма за просторно и различно развитие на ракетата. Междувременно, германски ВВС вербува друг процъфтяващ инженер, Еугер Саенгер , да работи над ракетно управляващ се самолет, което по-късно стана известно като проект SAENGER – BREDT.
Източници на ракетна техника за Русия
Източник: nauka.bg