Големите бели акули (Carcharodon carcharias), върховните хищници на световния океан, растат много по-бавно и живеят значително по-дълго отколкото се смяташе досега, според ново изследване проведено от Океаногафския институт „Уудс Хол“.
В първото досега успешно радиовъглеродово изследване за потвърждаване на възрастта на зрелите акули, учените са анализирали гръбначни прешлени от 4 женски и 4 мъжки индивида от северозападната част на Атлантическият океан. Изводите са, че най-едрият мъжки индивид е на 73 години, а най-едрата женска – на 40.
„Резултатите драстично увеличиха данните ни за максималната възраст и дълголетие на акулите в сравнение с по-ранните изследвания”, казва Ли Линг Хамади, студентка от съвместната програма на МИТ и „Уудс Хол“, както и автор на проучване, публикувано в PLOS ONE.
http://www.plosone.org/article/info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal.pone.0084006
„Разбирането на дълголетието на видовете, темпото на растеж, възрастта на сексуално съзряване и разликите в растежа между мъжки и женски индивиди са изключително важни за усилията за опазване на съответния вид”, каза тя.
Определянето на възрастта при рибите разчита предимно на анализа на увеличенията в растежа на минерализирана тъкан като например отолити (ушни кости), гръбначни прешлени и пръстени на перките. Последните растат през целия живот на рибата като добавят допълнителни пръстени, наподобяващи пръстените на дърветата, чрез които се определя възрастта им.
Определянето на възрастта при белите акули може да е предизвикателство. Докато гръбначните прешлени са конструирани от пластове тъкан, наслоявали се в определена последователност през целия живот на даден индивид, то периодичните тъмни/светли пръстени са по-малко отчетливи отколкото в другите видове и не е задължително да показват годишен растеж.
„Традиционно се смяташе, че пръстените показват ежегодния растеж. В много случаи това е вярно за част от живота или за целия живот на индивида, но все по-често това бива опровергавано,” казва съавторката на изследването Лиза Натансон, морски биолог в Североизточният научен център за морска биология в Нарагансет http://www.nefsc.noaa.gov/aboutus.html.
За това изследване учените са използвали радиовъглерод, произвеждан от термоядрено устройство, като първото тестване на тази технология е било през 1950 и 1960 год. Радиовъглеродът бива вкарван във тъканта на морски организми и това служи като своеобразен маркер за измерване на възрастта на организма от времето на инжектирането до това на измерването. Така този времеви печат в гръбначните прешлени може да бъде използван за измерване на възрастта на животното. Лабораторията по масспектрометрия е провела радиовъглероден анализ на колагена в гръбните прешлени на бялата акула. Всички гръбначни проби са от бели акули, уловени в северозападната част на Атлантическия океан в периода 1967-2010 г. Цялата информация е архивирана в Североизточният научен център за морска биология в Нарагансет, който има най-голямата колекция екземпляри от този вид.
Пробите са заснети с апарат, прикачен към стереомикроскоп, за да може да се преброят пръстените на растежа. „Това изследване демонстрира колко полезно е използването на най-новите технологии за разбулването на фундаментални въпроси на океанската екология,” казва съавтора на изследването Саймън Торолд, биолог във Океанографския институт „Уудс Хол“ и научен ръководител на Хамади. „Радиовъглеродният времеви печат в гръбначните прешлени на бялата акула предоставя неоспоримо доказателство за дълголетието на акулите, което не можеше да бъде определено досега чрез традиционните методи.”
Учените са открили, че пръстените се появяват ежегодно в малки и средни бели акули в северозападния Атлантически океан. При големите индивиди обаче пръстените могат да изтънеят дотолкова, че да не може да се определи възрастта по тях и не се появяват със същата ежегодна честота. С живот от около 70 години, белите акули може да са най-дълголетните хрущялни риби. Въпреки, че могат да бъдат намерени предимно във умерени и субтропични води, белите акули преминават големи разстояния и могат да бъдат открити из световния океан. Белите акули се считат за „уязвими” из целия свят. Тъй като индивидите растат бавно и узряват късно то популациите от бели акули са още по-чувствителни към риболов и други въздействия върху природата.
„Тези открития променят начина по който гледаме на популациите от бели акули и средствата с които се опитваме да ги опазим,” казва съавторът на изследването Грег Скомал, асистент в Океанографският институт „Уудс Хол“ и морски биолог.
Превод: Велимир Макавеев
Източници:
http://www.whoi.edu
http://www.sci-news.com
https://www.nsf.gov
