Изобретяването на компаса се основава на откриването на магнетита – богат на желязо камък, който ако е окачен, се ориентира в посока север-юг. Най-старият компас, изобретен в Северен Китай около 300 г. пр, Хр., бил магнетит във формата на лъжица, закрепен върху квадратно табло, маркирано с посоки. Дъното на вдлъбнатата част на лъжицата служело като ос, а дръжката се въртяла към магнитния юг. Едва около 300 г. след Хр. китайците разработили компаса с метална игла, който е много по-точен, тъй като изпитва по-малко триене, отколкото лъжицата, която се върти върху полирана повърхност. Минали още 500 години, преди компасът да бъде приспособен за морска навигация.
