През VI в. пр. Хр. Питагор, гръцкият философ от Самос, разделя небето на пет небесни зони и дефинира пет съответстващи зони на повърхността на Земята. Но друг грък, Парменид от Елея в Сицилия (роден 513 г.пр. Хр.), е първият, който разделя климатичните зони според условията на земята. Той въвежда пет зоновата система, която се състои от северната и южната студени зони, намиращи се зад арктическите окръжности, умерените зони между тропиците и арктическите окръжности и горещата зона между тропиците.
Измежду по-късните подобрения най-важното е откритието на Ератостен (работил в Александрия през III в. пр. Хр.), че съществува умерена екваториална зона между северната и южната гореща зона. С това зоните стават седем.
Още по темата:
Измерване на Земята
Географски дължини и ширини
Великите географски открития и пътешествия (хронология)