Теофраст (370 – 285 г. пр. Хр.), гръцки учен от Лес-бос, обяснява своя план да класифицира растенията в книгата си „Изследване на растенията“: „Трябва да се вземат под внимание техните части, техните качес тва, начините, по които се захващат, и тяхното развитие“. В неговата система има четири основни класа, обхващащи „почти всички“ растения, без микроскопичните растения, които не са му били известни.
Системата на Теофраст е комбинативен подход, който отдава дължимото на много и различни факти. Сега тя е напълно заместена от система, основаваща се на генеалогичните връзки на растенията. Все пак много от различията, които Теофраст смятал за важни, като разликите между двусемеделните и едносемеделните растения, са все още в сила.
Класифициране в семейства
Системата, използвана в съвременната биология за класифициране на организмите, води началото си от книгата на Пиер Маньол „Prodromus Historiae Generalis Plantarum in quo Familiae Plantarum per Tabulas Disponuntur“. Тя е публикувана във Франция през 1689 г. Книгата на Маньол въвежда „семействата“ – генеалогично свързани групи от „родове“. Между другото, той е дал имената на сложноцветните, житните, кръстоцветните и бобовите – семейства, които са много познати на ботаниците.
Биномна терминология
Описването на растителните видове, като се използват двуименни названия, несвързани с обичайното име, е било въведено в Китай през V или IV в. пр. Хр. и някои от названията все още се срещат в „Literary Approximater“, речник от това време. От двете думи, определящи всяко растение, едната означава категорията, към която то принадлежи, а другата определя вида. Тази терминологична система така и не е довела до универсална класификация на живите същества, каквато европейската наука с подобна система е дала на света.
В Европа биномната терминология е въведена от швейцарския изследовател Гаспар Боен (1560 – 1624) в книгата му „Pinax Theatri Bonatici“, публикувана през 1623 г. Неговите термини определят рода и видовете.