Класицизмът е философска система, която учи, че самоусъвършенстването и изучаването на античната литература са ключ за развитието на вродените способности на човечеството и за постигането на всемирната истина. Неин основател е Конфуций, наричан от китайците Кун Фу, роден през 551 г. пр. Хр. в град Цо в североизточната провинция Лу. Семейство Кун е бедно и Конфуций започва своята кариера като пазач на хамбар. Славата му бързо се разнася и той започва да пътува, привличайки хиляди последователи. Умира през 479 г. пр. Хр. Една от неговите максими е: „Аз съм човек, предаващ съобщения, а не създател.“ Но макар моралните му принципи да са заимствани от антични източници, системата за установяване на истинността им и за усъвършенстване на човешката природа е негово собствено творение. Китайският класицизъм е известен в европейските езици под името „конфуцианство“. Това е първата етична система, която показва, че правилно поведение е осъществяването на вътрешната природа, а не подчинението на външни норми или на авторитети.
Психология на ритуалите
Школата на класицизма, основана от Конфуций през VI век пр. Хр., е първата, която изследва и развива ритуалното поведение и традиционните церемонии в светския живот. Нейните представители изказват твърдението, че спазването на ритуалите само по себе си няма отношение към това, дали има или не задгробен живот, дали има или не богове. Според тях хората се нуждаят от церемонии и ритуали, за да управляват своите емоции и желания, и обществото може да използва ритуалите при поддържане на реда и уважението към ценностите, от които той зависи. Тази теория се появява за пръв път в поученията на Конфуций и е разработена по-пълно в трудовете на Сюн Дзъ (312 – 230 г. пр. Хр.), например в книгата му „Погребения“.