Психолози от университета в Оукланд са публикували две свои големи проучвания за многообразието на езиците в света в списанията “Science” и “Nature”.
Първото проучване, публикувано в сп. “Science” от д-р Куентин Аткинсън, дава силни доказателства за Африка като родно място на човешкия език.
Анализът на езици от цял свят показва, че, подобно на гените ни, човешката реч също произхожда от Субсахарска Африка. Аткинсън изучава фонемите – отделни части от звукове, които отличават думите, използвани в 504 човешки езика днес и е установил, че броят на фонемите е най-голям в Африка и намалява с увеличаване на разстоянието от Африка.
Най-малко фонеми има в Южна Америка и на тропическите острови в Тихия океан. Този факт се вписва в модела, в който малки популации на ръба на своето разширяване постепенно губят разнообразие. Д-р Аткинсън отбелязва, че този модел на фонемите, използвани по целия свят, е огледален образ на модела на човешкото генетично разнообразие, което също е намаляло, след като хората са започнали да разширяват жизненото си пространство и са напуснали Африка, за да колонизират други континенти.
Като цяло, части от земното кълбо, които са били колонизирани последно, включват малко фонеми в местните езици. А в областите, които са били домакини на съвременния човек от хилядолетия (особено – на юг от пустинята Сахара) все още се използват най-много фонеми.
Този спад на употребата на фонеми не може да се обясни с демографски промени или с други местни фактори.
Второто изследване, публикувано в сп. „Nature” от учените от университета в Оукланд проф. Ръсел Грей и д-р Саймън Грийнхил и техните колеги Майкъл Дън и Стивън Левинсън от Института по психолингвистика „Макс Планк“ в Холандия оспорва идеята, че човешкият мозък произвежда универсални правила за езика.
„Разнообразието от езици в света е невероятно. От около 7000 езика, говорени днес, някои имат едва една дузина контрастни звукове, други разполагат с над 100 звука. Едни езици използват само прости думи, а други разполагат със сложни схеми на словообразуване. В едни езици глаголът се слага в началото на изречението, в други – в средата на изречението, а в трети – в края на изречението.”, обяснява проф. Грей
Използвайки изчислителни методи, заимствани от еволюционната биология, Грей и другите учени от неговия екип анализират глобалните модели на развитие на думите. Вместо универсален модел, те са установили, че всяко езиково семейство има свое собствено еволюционно развитие.
Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.sciencedaily.com/