Хенри Чарлз Буковски е американски писател, поет и журналист от немски произход, чието творчество остава ярък отпечатък в литературния свят. Роден на 16 август 1920 година в германския град Андернах, Буковски израства в Америка, където преживява трудно детство, белязано от жестокостта на баща му. Неговите произведения разкриват суровата реалност на живота, видяна през очите на човек, който не се страхува да говори истината, колкото и неприятна да е тя.
Ранни години и трудно детство
След преместването на семейството в САЩ, малкият Хенрих Чарлз е преименуван на Хенри, докато майка му Катарина започва да се представя като Кейт, за да звучи по-американски. Семейството се установява в предградие на Лос Анджелис, където бащата започва работа в компания за доставка на мляко. Детството на Буковски е изпълнено с трудности – от дислексия до регулярно физическо насилие от страна на бащата.
Родителите му го обличат в традиционни немски дрехи и му забраняват да играе с други деца, за да „не се изцапа“. Това, заедно с немския му акцент, го превръща в обект на подигравки от връстниците му. В своите произведения Буковски често се връща към тези травматични спомени, особено в романа „Хляб с шунка“, който представя автобиографичен поглед към ранното му детство.
Тринадесетгодишен, Чарлз започва да страда от тежко възпаление на мастните жлези – акне, което покрива лицето, ръцете и гърба му. Биографите му смятат това за физическа реакция на психологическите ужаси, които преживява. В този период той намира утеха в четенето, прекарвайки дълги часове в Обществената библиотека на Лос Анджелис.
Първи стъпки в творчеството
Първият литературен опит на Буковски е кратък разказ за немски авиатор от Първата световна война, написан когато е на тринадесет. В тийнейджърските си години той се запознава с алкохола, който по-късно ще стане негово постоянно увлечение и основна тема в творчеството му.
След завършване на средното училище Буковски посещава за кратко Градския колеж на Лос Анджелис, където изучава английски и журналистика. През 1940 година баща му открива ръкописите му и, разгневен от съдържанието, ги изхвърля заедно с всичките вещи на сина си. След този инцидент Чарлз напуска родителския дом.
През 1941 година, след около шест месеца работа на различни нископлатени позиции, Буковски решава да пътува из Америка, за да пише за „истинския живот“, вдъхновен от един от любимите си автори, Джон Фанте.
Скитнически живот и литературни опити
По време на пътуванията си из страната Буковски посещава Ню Орлиънс, Атланта, Тексас, Сан Франциско и много други градове. Описанията на неговите многобройни премествания и работни места по-късно стават основа за романа „Фактотум“.
През този период той прави първия си опит да публикува свои произведения. Вдъхновен от разказа „Смелият млад човек на летящата трапеция“ на Уилям Сароян, Буковски изпраща свой разказ в списание „Story“. Материалът е приет, но публикуван на последните страници, което разочарова силно младия автор и го кара да изостави писането за дълго време.
Едва след две години следващата му творба е публикувана – кратък разказ в „Портфолио“, последван от няколко стихотворения във филаделфийското списание „Матрикс“. Но читателите не приемат благосклонно творбите му и Буковски отново се връща в Лос Анджелис.
Любов и алкохол
Когато е на двадесет и седем години, Буковски се запознава с Джейн Куни Бейкър, тридесет и осем годишна алкохоличка, за която се жени. Тя става една от най-важните му музи и според самия писател – „първият човек, който му донася поне малко любов“. Техният брак продължава осем години.
През 1952 година Буковски започва работа като пощальон в Американската пощенска служба, където работи повече от десетилетие. Поради непрестанното пиене, през 1954 година той попада в болница с обилно кървене. Въпреки това, след изписването си, той продължава да пие.
През 1955 година, след развода с Бейкър, Буковски се жени повторно за Барбара Фрай, редактор в малък град в Тексас. Този брак продължава до 1958 година. В своите творби Буковски не крие, че никога не е обичал втората си съпруга, признавайки че е бил „завързан за себе си и писането си“.
Пътят към признанието
Буковски продължава да работи в пощата, като същевременно се отдава изцяло на творчеството. Произведенията му се публикуват в малки списания като „Номад“, „Коустлайнс“, „Куиксилвър“ и „Епос“. През този период той се запознава с Джон Едгар и Джипси Уеб, основатели на издателство „Луджон Прес“, което става първото, публикувало книгите на Буковски.
През 1967 година Буковски приема предложението на Джон Брайън да пише авторска колонка във вестник „Оупън Сити“, което укрепва популярността му в Калифорния. В своите текстове той пише открито и честно за живота си, без да украсява реалността, което привлича много читатели.
Важен момент в кариерата на Буковски е запознанството му с Джон Мартин, който, възхитен от работите на поета, основава издателство „Блек Спароу Прес“ специално за да публикува произведенията му.
Посвещаване на литературата
През 1970 година, когато Буковски е на петдесет години, Мартин му предлага да напусне работата си в пощата и да се посвети изцяло на творчеството, гарантирайки му пожизнен месечен доход от 100 долара. Буковски приема предложението без колебание.
Първата голяма творба на Буковски след напускането на пощата е романът „Пощенска станция“, написан само за три седмици. Книгата става първият голям успех на Буковски като писател и печелейки огромна популярност в Европа, като след това е издадена и преведена на повече от петнадесет езика.
През следващите години Буковски създава множество произведения, включително романите „Фактотум“, „Жени“, „Холивуд“ и „Хляб с шунка“, всички те отразяващи различни периоди от собствения му живот. Последният му роман, „Макулатура“, е завършен малко преди смъртта му.
Последни години и наследство
От 1988 година здравето на Буковски започва да се влошава. През 1993 година той е диагностициран с левкемия и на 9 март 1994 година умира в дома си в Сан Педро на 73-годишна възраст. Писателят е погребан в мемориалния парк „Грийн Хилс“ в град Ранчо Палос Вердес, близо до дома, където прекарва последните години от живота си. На надгробната му плоча е гравиран надпис „Не опитвай“ и изображението на боксьор в бойна стойка.
Буковски оставя огромно литературно наследство, включващо шест романа, над двеста разказа, събрани в шестнадесет сборника, и повече от тридесет поетични книги. Неговото творчество продължава да привлича читателите със своята откровеност, автентичност и безкомпромисен поглед към реалността.
Творбите на Буковски са превеждани на много езици, включително български, и имат множество почитатели по целия свят. Неговият директен и честен стил на писане оказва огромно влияние върху съвременната литература, утвърждавайки го като един от най-важните американски автори на 20-ти век.
Стил и теми в творчеството
Литературните критици отнасят творчеството на Буковски към направлението „мръсен реализъм“, чиито отличителни черти са максимална икономия на думи, минимализъм в описанията, голямо количество диалози, отсъствие на разсъждения и герои, които не са особено забележителни.
Основните теми в творчеството на Буковски са алкохолизмът, самотата, писането, вдъхновението, лудостта, жените, сексът, любовта и конните надбягвания. Самият писател определя централната тема на своята проза като „животът – с малко ‘ж'“.
Буковски никога не се е отъждествявал с никоя литературна група или движение. Той остава уникален глас в американската литература, чиито произведения продължават да резонират с читателите и до днес, благодарение на тяхната искреност и автентичност.
Изображение: Wikipedia