Будизмът е създаден през VI в. пр. Хр. от Сидхарта Гаутама (563 – 483 г. пр. Хр.), син на раджата на Капилавасту в Североизточна Индия, близо до Непал. Той приема името Буда, произлизащо от bodhi – сферата на духа – когато получава просветление, докато седи под едно дърво. Сидхарта приема брахмистката доктрина, че духът е в капана на цикъла на преражданията, но отрича кастовата система и проповядва равенство. Буда вижда в раждането голямо нещастие и препоръчва на последователите си да се освободят от цикъла на преражданията чрез акумулиране на достатъчно добра карма. Това те могат да постигнат с чистота на помислите и действията, с безбрачие, като не смущават нормалния ход на живота, като се откажат от кражбата, измамата, клеветата, опияняващите средства, танците, песните, увеселенията, като се хранят следобед, не спят в легло, избягват украшенията, предметите на лукса, парите и ценностите.
Теравада будизъм
Будизмът на Сидхарта е морална система, чиято цел е постигане на лично успокоение. Още докато създателят Буда е жив, неговите последователи, организирани като монаси, превръщат това учение в религия. Първоначалната религия на тези негови последователи, които създават вертикална църковна структура и йерархия на проповедниците, се нарича теравада будизъм.
Махаяна будизъм
През столетието, последвало смъртта на Буда, се развива идеята, че самият Буда е божество и че освобождението, към което се стремят будистите, се състои в единението с Буда във вечността след смъртта. За да помогнат за спасението на други души, някои души са освободени от цикъла на прераждането и остават на сцената като бодхисатви. Доколкото тази версия на будизма издига Буда в божество, което може да отведе всички до избавлението, тя е известна и като „Голямата кола“ (Махаяна). Нейните последователи описват предишната версия на Будизма като „Малката кола“ (Хинаяна).
Зен будизъм
След II в. будизмът намалява влиянието си в Индия и същевременно се разпростира в Китай, където допълнително се развива. Китайските школи са забележителни със своето объркващо разнообразие и системно изучаване на книгите. Обширни библиотеки са били изпълнени с будистки текстове, предимно индийски книги и техните преводи. Някои будисти не са съгласни с интелектуалността на учението, което се съпровожда от нарастване на суеверията сред обикновените хора. Те наблягат върху „чан“ (медитация), скъсват с господстващото през VII век течение и проповядват, че будизмът може да се предава само от уста на уста, а не да се учи от книгите. Обособяването на чан като секта се дължи на трима будисти: Хю Нен (638 – 713), Шен Сю (605 -706) и Шен Хю (670 – 762). От тях най-енергичен и влиятелен е Хю Нен – шестият китайски будистки патриарх. Неговото учение се разпростира чак до Япония, а впоследствие и до Америка и Европа. Днес то се нарича „зен“, от японското произношение на чен. По ирония на съдбата днес много последователи на зен го изучават по някоя от стотиците книги, посветени на него, а не от устата на проповедник.
Ламаизъм
Ламаизмът е държавна религия в Тибет с много последователи в съседните държави и Монголия и има за духовен водач Далай Лама. Будизмът за пръв път достига Тибет с подкрепата на тибетския цар Сронгбстан-сгам-по (на власт от 629 до 650 г.), който има заслуга и за възприемане на азбуката от Индия, и за основаването на столицата Лхаса. Ламаизмът като версия на будизма се появява едва през XI век. През 1038 г. група монаси, сред които е Атиса, роден в Магада, Североизточна Индия (недалеч от родното място на Буда), посещават Тибет. Те са поканени от царя и започват бързи религиозни реформи. Разпространявайки основните принципи на Махаяна будизма сред народа, те основават национална тибетска църква, като запазват някои елементи, характерни за заварената антична религия – демони и сложни ритуали.
14-ят Далай Лама – Тензин Гяцо, съкратено от Джетсун Джамфел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо