Дишането е поемане и изпускане на около 20 000 кубически метра въздух за денонощие. Този процес снабдява клетките с кислород. Той е свързан и с освобождаването на клетките от въглеродния двуокис. В процеса на дишането въздухът се вдишва във фаринкса, попада в ларинкса, преминава през трахеята и достига до белите дробове. Трахеята има две разклонения наречени бронхи. Във вътрешността на белите дробове бронхите са свързани с още по-малки разклонения наречени бронхиоли и алвеоли. Бронхиалите са снабдени с подвижни власинки прихващащи вдишаната прах. Белите дробове се състоят от два отделни купа, наподобяващи мъхеста маса, всеки покрит с пореста тъкан, наречена плевра. Работата на белите дробове е свързана с бързия обмен между кръвта и въздуха на равнище „алвеоли” по време на дишане. В главния мозък има център на дишането, който определя ритъма на работа на мускулите, задвижващи белите дробове в зависимост от съдържанието на кислорода и въглеродния двуокис в кръвта.
Белите дробове в покой
Белите дробове са затворени в своеобразна „кутия”, чиито стени са ребрата, а дъното е диафрагмата.
Вдишване
Гръдния кош се разтваря, а диафрагмата се снижава, белите дробове се напрягат и това предизвиква нужда от постъпване на въздух.
Издишване
Гръдния кош се свива, мускулите на диафрагмата се отпускат, а тя се издига.
