Вятърът е от онези външни сили, които играят голяма роля за изменението на земната повърхност. Той разрушава скалите, пренася разрушените материали и ги натрупва. От скоростта и постоянството на вятъра се определя и степента на неговата работа. Вятърът носи със себе си прах, пясък и по-едри скални частици. Ако вятърът се движи със скорост 6,5 м в секунда, той може да пренесе прах и фин пясък; при скорост 10 м в секунда — пясък, а при скорост 20 и повече метра в секунда той подема вече по-едрите частици. Вятърът пренася разрушения материал на по-къси или на по-дълги разстояния. Има случаи, когато количествата прах, издигнати на голяма височина, са пропътували със силния вятър 2000-3000 км.
Дейността на вятъра се проявява във всички географски ширини. Най-големи промени той причинява в областите със сух климат, където растителната покривка е оскъдна или съвсем липсва, а и физическото изветряне е най-добре изразено. Такива области са пустините и полупустините. Пустините заемат около 15 % от земната суша. Те са разпространени предимно в пояса,който се простира между 35-тия паралел на север и юг от екватора. Пустините обхващат различни по големина площи от Азия, Африка, Австралия, Северна и Южна Америка. Дейността на вятъра личи и на други места, обикновено слабо защитени от растителността. Дейността му може да се наблюдава и по крайбрежията, където водата от океаните и моретата, от реките и езерата отлага пясък, който по-късно изсъхва. Тя може да се забележи и по откритите планински части. Влиянието на вятъра се чувства и в равнините, особено при прашни бури, когато могат да се изнесат милиони тонове почва.
На какво е способен понякога вятърът?
Вятърът издухва прах, пясък, скални и почвени частици. През 1934 г. от силен вятър били отнесени от равнините на САЩ около 25 см почва. През 1960 г. пострадали от такъв вятър земите на Поволжието в Русия. От тях били отнесени повече от 10—12 см почва. А ето какво разказва очевидец за вятъра, духал в равнините на европейската територия на Русия през 1892 г.:
„…Сух силен източен вятър в продължение на няколко дни гризеше земята и гонеше пясъчни маси, земя и прах. Облак след облак се издигаха и изпреварвайки се един друг, се сливаха в непрогледна за окото маса от прах, засипваща очите. Вятърът виеше с невероятна сила, сриваше всичко, което му се изпречеше на пътя…“
Като издухва, вятърът е способен да окаже влияние при оформянето на различни по размери понижения на земната суша. Едни такива понижения, образувани с участието на вятъра, се срещат в щата Орегон в САЩ. Те имат дължина няколко километра, а най-дълбокото от тях е с дълбочина 15 м. Вятърът е помогнал да се моделират понижения в пустинята Гоби в Централна Азия, където те са дълги до 50 км и дълбоки до 30 м. Много голяма роля е изиграл вятърът в Либийската пустиня в Северна Африка. Там е открито понижение с дължина 240 км и ширина 120 км. Дълбочината му надминава 200 м.
Но вятърът не само може да издухва. Той подема частици, носи ги и ги използва при своята разрушителна работа. Особено добре се наблюдава това в пустинните и полупустинните области, където се намира голямо количество изветрели скални материали. Основната част от материалите, която се подема от вятъра, представлява пясъчни частици. Те се движат с вятъра до 2—3 м над земната повърхност, а понякога и до 8—10 и му служат като инструмент за разрушаване и полиране на скалите. При смяна на посоката на вятъра намиращите се на земната повърхност скални късове могат да получат тристенна или многостенна шлифовка. Потвърждение за разрушително то действие на вятъра представляват улеите в скалите, чиято дълбочина може да достигне 1—1,5 м. Те са ориентирани по посока на преобладаващия вятър. Най-добре изразени са тези форми в пустинните райони на Таримския басейн на територията на Западен Китай.
Може ли вятърът да бъде скулптор?
Главно от разрушителното действие на вятъра скалите могат да се преобразят в причудливи форми, които разнообразяват релефа на пустинните и полупустинните области на Земята. Поради различната си устойчивост скалите добиват вид, напомнящи гъби, арки, мостове.
През 1906 г. известният руски и съветски учен В. А. Обручев открил в областта Джунгария в Централна Азия уникални форми, моделирани от вятъра в песъчливо-глинести скали. Ето какво пише той: „… Може да се помисли, че сме попаднали сред развалините на някакъв древен град. Ние вървяхме като по улици, оградени с масивни здания азиатски тип, с корнизи и колони, но без прозорци… Ето над зданията се издига остра игла с височина няколко метра. Ето две кули — едната по-висока, а другата по-ниска, в долните части съединени в общо здание. Ето тънък стълб, завършващ като че ли е глава на гущер… Ето… фигура на жена с широка рокля, стояща на колене. Ето бюст на човек с шлем…“
Как се образуват дюните?
Вятърът носи пясъчни частици. Когато неговата скорост намалее или се яви някакво препятствие, той започва да натрупва пясъчните частици. Образуват се пясъчни навявания, едни от които са дюните. Те са формите, които най-често се свързват с дейността на вятъра.
Дюните са разпространени предимно в пустинните области на Земята. Те се разполагат перпендикулярно на духащия вятър. Дюните имат склонове с различен наклон. Склонът от страна на духащия вягьр е с наклон от 5 до 15°, а склонът от обратната на вятъра страна достига 30—35°. Наветреният склон се формира от вятъра, а подветреният се образува благодарение на силата на тежестта на пясъчните частици. Дюните имат различна височина. Обикновено тя се колебае от 1—2 до 25—30 м, но се срещат и по-високи дюни. В пустинята Сахара в Африка са описани дюни с височина от 200 до 500 м. По този повод руският специалист Б. А. Фьодорович пише: „За построяването на най-голямата египетска пирамида на фараона Хеопс са били необходими 2300 каменни блока, всеки от които с тежина по 2,5 тона. Според преданията строили я 100 хил.роби в течение на 20 години. Ето че Хеопсовата пирамида е пигмей в сравнение с пясъчния хълм, тъй като нейната височина е 147 м, а не 500 м.“
Дюните понякога са разположени в редици. Тяхната дължина може да достигне 10 и повече километра. И тъй като ветровете духат постоянно, дюните се движат. При едни придвижването е слабо, но други променят чувствително своето местоположение и могат да изминат повече от 20—30 м годишно. Наблюдавани са отделни случаи, когато дюните са се придвижили за един ден на разстояние 20 м.
Дюни се образуват и по бреговете на океаните и моретата, там, където има плажни ивици. Много интересни са дюните по атлантическото крайбрежие на Франция, които се разполагат по плажната ивица, дълга 200 км и широка 6—8 км. Някои от дюните по тази ивица достигат 80 м височина. У нас най-известни са дюните по плажа на Несебър.
Но дюни се образуват и край реките. Особено ясно изразени са дюните по реките Днепър и Дон.
Кое е особеното при барханите?
Барханите, чието наименование има тюркски произход и означава „дюна с форма на полумесец“, са образувани при навиване на пясъчни частици. Те са характерни за пустините, но въпреки това не са разпространени във всички пустини на Земята. В австралийските пустини бархани няма. Те не се срещат и в индийската пустиня Тар.
Особеното при барханите е това, че те имат специфична форма, която представлява полумесец с рогове, обърнати по посока на духащия вятър. Тази форма се получава при определени условия от завихрянето на въздуха покрай роговете и към подветрената страна.
Склонът на наветрената страна на барханите има наклон 5—12°, а на подветрената страна — 28—35°. Барханите достигат обикновено височина 3—5 м, но в Либийската пустиня е отбелязана 30—40 м височина. Понякога барханите образуват редици. Ако вятърът духа в едно и също направление, те се придвижват, като скоростта им достига 20—25 м годишно. В пустинята Къзълкум в съветска Средна Азия някои бархани са имали скорост на придвижване 12 м на ден.
Какво представляват пясъчните ридове?
В австралийските пустини, в пустините на Сахара, както и в пустините на Средна Азия се наблюдават пясъчни навявания във вид на ридове. При тях обаче липсва наветрен и подветрен склон, характерен за дюните и барханите. Това е така, защото пясъчните ридове са разположени не перпендикулярно, а по направление на духащия вятър.
Пясъчните ридове се простират почти праволинейно и на дължина могат да достигнат 100 и поведе километра. Ридовете образуват редици, а разстоянието между тях се мени от 50 до 400 м. Височината им обикновено достига 25—30 м. Изключение правят някои пясъчни ридове в пустинята Сахара, които мат височина около 100 м.
Източник: nauka.bg
