HomeЗнаниеБиологияВъв Филипините камери заснемат бивол - джудже, застрашен от изчезване

Във Филипините камери заснемат бивол – джудже, застрашен от изчезване

bubalus-mindorensis

Нощна снимка на тамарау , Миндорски бивол (Bubalus mindorensis). Този бивол джудже е класифициран като застрашен от изчезване вид – което означава вид недалеч от етапа на изчезване от природата.

Камера поставена в планините на остров Миндоро от Филипините  е заснела драматични снимки на тамарау, Миндорски бивол / Bubalus mindorensis – най-редкият бивол в света, ендемичен вид за остров Мандоро, Филипините, където е и най-големият вид на острова.
Таms-2 е амбициозен проект, участниците на който амбицирано искат да удвоят броя на тамарау от 300 на 600 до 2020г. Инфрачервените камери на Световният фонд за диви животни WWF, които са разположени навсякъде по света дават възможност за един поглед към тайният начин на  живот на животните в природата.

Само 350 са останали живи

Камерите разположени на остров Миндоро показват откъслечни образи от тамарау – един труден и опасен за изследване вид. Само 350 от тези биволи джудета се смята, че са останали, съгласно  Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN). Твърде опасно е този вид да бъде изследвам, с оглед безопасността на самият вид, застрашен от изчезване.

Някога през XIX век на острова е съществувала близо 10 000-на популация. След 1969 г популацията наброява под 100 индивида. (съгласно данни на WWF-Philippines).

За да се подкрепи запазването на вида  и размножаването им в планинските хабитати , WWF с партньорството на Far Eastern University (FEU), (Отдела за околна среда и природни ресурси /DENR), Програмата за консервиране на тамарау  (TCP), Hubbs-SeaWorld Research Institute (HSWRI/, местното управление на областта Миндоро, както и с участието на местното население в областта на националния парк Иглит Бако, е разработен амбициозният проект за удвояване на индивидите тамарау от 300 на 600 до 2020г.

Чумата по рогатият добитък, обезлесяването и лова

През XIX век на острова са ревяли близо 10000 тамарау. „През 1930г. е имало ужасяваща чума по рогатият добитък,освен това широко разпространеното обезлесяване и несекващото ловуване довеждат този вид до ръба на изчезването.” Обяснява Управителя на природен парк Иглит-Бако, г-н Родел Бойле. През 1969 г., популацията на тамарау наброява по-малко от 100 индивида, останали живи в горните тревисти части и малкото останали горски участъци на планините Иглит, Бако, Аруан и Калавит.

Благодарение на общите международни и местни усилия през април 2013 г. популацията вече наброява 345 индивида. „Тази инициатива се прилага не само за тамарау, но и за всички обитатели на парка”, добавя Бойле.
Фантастичното биоразнообразие

„Миндоро е едно от седемте отделни биогеографски зони на Филипините. Западно Миндоро само по себе си е дом на две особено силно продуктивни природни зони – зоната на планинския парк Иглит Бако и Рифа Апо”., отбелязват  заместник председателя на WWF Филипини и главния изпълнителен директор  Хосе Ма и Лоренцо Тан. „Работейки съвместно с DENR / Отдела за околна среда и природни ресурси/, в нашият проект за съхранение на рифа, използвахме тамарау като пътеводен знак, за да възвърнем живота на планините, ерозиращи от оризовите полета в низините на Миндоро. Природно чистите реки, вливащи се в природно чисти крайбрежия, са изключително важни за поддържането на продуктивността на рифа, който от своя страна произвежда огромно количество морска храна.”
WWF, FEU и Отдела за околна среда и природни ресурси към Западно Миндоро интегрира консервационна програма свързана с тази за тамарау, като така подобрява управлението на парка и съдейства на инициативата за запазване на Апо рифа и богатството на морската флора и фауна в Саблаян.
„Научно основаните действия водят до ефективно опазване.”, заключава Др Стюърт. „Тези снимки ни дават изключително важно виждане на движението и числеността на тези крайно потайни биволи. Когато ние знаем къде са, по-добре ще сме запознати кои райони да опазваме.”

Източник: nauka.bg
Автор: Димитра Лефтерова

Свързани статии