Растителните култури за биогоривата, изместващи тези използвани за храна, може да имат по-голямо влияние върху въглеродните емисии отколкото се считаше досега.
Автор: Тихомир Георгиев
Изследване за влиянието на глобалната програма за биогорива върху емисиите на парникови газове през 21-ви век разкрива, че въглеродните загуби1, произлизащи от отглеждането на реколти за биогорива на местата за отглеждане на хранителни култури или пасбищата, могат да бъдат двойно повече от емисиите на въглероден двуокис от земите, в които се отглеждат растителни култури за биогорива. Изследването, с ръководител Джери Мелило, старши научен сътрудник в Морската биологична лаборатория (МБЛ), също така предрича, че до края на 21-ви век увеличеното използване на торове при културите за биогорива ще доведе до това, че емисиите на диазотен оксид2 ще станат по-важни от въглеродните загуби, в смисъла на потенциал за затопляне.
Използвайки система за глобално моделиране, която свързва икономическите и био-гео-химичните данни, Мелило, Дейвид Киклайтър – научен сътрудник от МБЛ и техни колеги изследват въздействието на прякото и непрякото използване на земята върху емисиите на парникови газове с увеличаването на производството на горива през настоящия век. Те публикуват своите резултати в изданието на Science Express от 22 октомври.
Емисиите от пряко използване на земята се дължат единствено на биоенергийната продукция. Емисиите от непряко използване на земята се появяват, когато растителните култури отглеждани за храна или пасбищата се преместят, тъй като на техните места започва отглеждане на култури за производство на биогорива. Това причинява увеличаване на въглеродните загуби.
Нито една голяма държава понастоящем не е включила въглеродните емисии, държащи се на промените в използването на земята заради биогорива, в изчисленията си за въглеродните си емисии и не се отделя внимание на включването на тези загуби в системите създадени за намаляване на емисиите от изкопаеми горива. Още повече, методите за оценка на емисиите от индиректното използване на земята са спорни. Всички количествени анализи към днешна дата или игнорират емисиите, или ги изчисляват върху ограничена площ,или бъркат непреките емисии с преки или общи емисии от земята, или правят оценка базирана на днешното състояние на икономиката.
Използвайки за модел система, която интегрира глобалните промени в използването на земя, причинени от различни нужди, като вземат предвид и динамиката на парниковите газове, Мелило и неговите колеги отчитат в изчисленията цял комплект променливи, включително възможностите за увеличаване на складирането на въглерод3, поради по-добро управление на земята, емисиите на диазотен оксид от увеличеното използване на торове, ефектите от складирането на въглерода върху околната среда, както и икономиката на трансформиране на земята.
„Нашият анализ, който считаме за най-обстоен към днешна дата, показва, че преките и непреките промени в използването на земята, свързани с агресивните програми за биогорива, имат потенциал да доведат до отделяне на големи количества парникови газове в атмосферата” казва Мелило.
В изследването си Мелило и колегите му симулират два глобални сценария за използването на земята. В случай 1 са трансформирани природни зони за да се посрещне увеличаващата се нужда от земи за продукция за биогорива. В случай 2 има по-малка склонност за трансформиране на земи и съществуващите обработваеми земи се използват по-интензивно. И двата сценария са свързани с глобалната политика за климата, която би контролирала емисиите на парникови газове от изкопаемите горива, за да стабилизира концентрациите на въглероден двуокис на 550 части на милион, цел, за която често се говори в дискусиите по политиката за климата. При такава климатична политика, използването на изкопаемите горива ще стане по-скъпо и ще се форсира продукцията на биогорива, което ще увеличи обема на промишлеността на биогоривата и ще има въздействие върху използването на земята, цените на земята, и продукцията и цените в хранителната и дървопреработвателната индустрии.
Моделът предрича, че и при двата сценария, до края на 21-ви век, земята използвана за отглеждане на култури за биогорива ще стане повече от цялата обработваема площ в наши дни. В случай 1 ще има повече въглеродни загуби отколкото в случай 2, най-вече в средата на века. В допълнение, индиректното използване на земята ще бъде отговорно за значително по-големи въглеродни загуби (до два пъти повече) отколкото прякото използване на земята.
„Големите емисии на парникови газове от такова непряко използване на земята са неумишлени последици от глобалната програма за биогорива, последици, които се прибавят към проблемите причинявани от климатичните промени, а не ги намаляват” казва Мелило. „Както показва нашия анализ, тези неумишлени последици са по-големи, когато има изсичане на гори”.
В своя модел, Мелило и неговите колеги също така правят симулация на отделянето на двуазотен оксид причинено от допълнителните торове, които ще се необходими за отглеждането на култури за биогорива в бъдеще. Те откриват, че в рамките на века, емисиите на двуазотен оксид ще надминат тези на въглероден двуокис по отношение на потенциал за затопляне. По оценки на Мелило и неговия екип, и при двата сценария, към 2100 г. производството на биогорива ще е причина за поне половината от общите емисии на двуазотен оксид от торове. „Най-добрите практики за използването на азотните торове, като синхронизиране на наторяването с нуждите на растенията, могат да намалят емисиите на двуазотен оксид свързани с биогоривата” казват учените.
По материали предоставени от Морската биологична лаборатория
1-тези загуби представляват намаляването на количеството въглероден двуокис в растения и почви
2-известен още като райски газ
3-складиране на въглерод в растенията и почвите