Автор: ас. Теодор Иванов
Книгознанието в България извървява сложен и променлив път на развитие. Първоначално като част от библиотекознанието и библиографията, а в последствие като сборно понятие включващо история на книгата, книгоиздаване, книгоразпространение и социология на книгата.
Настъпилите промени в българското общество през 1944 г. неминуемо оказват своето влияние и върху книгознанието. Създават се държавни издателства и се одържавяват частните. Изгражда се нормативна база, която касае централизацията на книгоиздателската дейност. Обособяват се звена за научни изследвания в областта на книгознанието и се появяват специализирани издания, на чиито страници се публикуват резултати от проучвания с книговедска тематика.
Библиографията по въпросите на книгознанието, книгоиздаването, полиграфичните проблеми и т.н.т. не е развита до 1944 г. В своята монография „Специалната библиография“ д-р Христо Тренков отбелязва, че книгознанието „няма добро библиографско покритие“ и посочва само един списък от 120 заглавия, който е поместен в книгата на Стилиян Кутинчев „Печатарството в България до Освобождението“ издадена през 1920 г.2
Целта на настоящото изследване е хронологичното проследяване на библиографията на книговедска тематика за периода 1944 – 1990 година.
Естествено не всяка библиографска проява можем да считаме за фактор, който ни дава представа за състоянието и развитието на книговедската библиография за разглеждания период.
С оглед на това, обект на нашето проучване ще бъдат самостоятелни библиографски указатели, библиографски списъци, прегледи и обзори, които съдържат над 20 описания със задължителния минимум от библиографски данни, който е достатъчен за идентифицирането на конкретния документален източник. Не са включени издания, които текущо регистрират новоизлязла литература 4 както и библиографско цитиране под линия.5 Не са включени библиографски списъци в преводна литература, защото те са дело на автора от съответната народност и не могат да се счетат за част от българската книговедска библиография.
Имайки предвид направените уточнения, ще установим, че за периода 1944 – 1990 г. у нас са публикувани 21 прикнижни и пристатийни библиографски списъци, 2 обзора и 9 самостоятелни библиографски указатели по въпросите на книгознанието.
През 1952 г. излиза от печат книгата на Ценко Цветанов “ Българската книга след Девети септември“, представяща статистически данни за българското книгоиздаване през 1944 – 1950 г. В края на книгата е поместен един списък, озаглавен „Библиография“, който съдържа 23 азбучно подредени библиографски описания на книги от Тодор Боров, Стилиян Кутинчев, Никола Начов, Ал. Теодоров – Балан, Валерий Погорелов и др. Описанията съдържат авторовото име в инверсия, заглавие, местоиздаване, година на издаването и брой на страниците.7
Този списък е първата книговедска библиография за периода 1944 – 1990 г.
Следващата библиография откриваме в книгата на Марин Василев „История и техника на книгата„, която излиза от печат през 1955 г. Тя съдържа 21 заглавия, подредени азбучно, като 15 от тях са на руски език.
През 1955 г. е публикувана и първата пристатийна библиография, която е дело на Маньо Стоянов. Към своята статия „Руската книга в България до Освобождението“ той прилага един списък озаглавен „Руски книжовници превеждани и преработвани на български до 1806 -1878 г.“.
Списъкът съдържа 207 описания, които са систематизирани в 3 раздела. Първият раздел е в две части : „Писатели и поети“ и „Историци, филолози, педагози и др.“, като по същество този раздел е библиография, която дава сведения и за професиите и за годините на раждане и смърт. Вторият раздел е озаглавен „Религиозна книжнина“, а третият „Анонимни книги, преведени от руски език“. Описанията в разделите са подредени азбучно по фамилните имена на авторите или по заглавието при анонимните произведения. Под линия авторът е направил следното уточнение : „Библиографията е съставена по колекцията от български възрожденски периодични издания и книги на Държавна библиотека „Васил Коларов“, която, въпреки, че е най-пълната, все пак има известни липси – оттам и възможни пропуски в библиографията. Непълнотата на списъка при анонимните книги преведени от руски, може да изхожда от това, че при тях езикът на оригинала не винаги е посочен и мъчно се установява. Описанието на книгите даваме по възможно най – съкратен вид“.9
С името на Манъо Стоянов свързваме и фундаменталния библиографски указател „Българска възрожденска книжнина“, излязъл в 2 тома, съответно т. 1 – 1957 г. и т.2 1959 г. Възможностите на този указател са изтъкнати от бележити български библиографи като Димитър Иванчев и Борис Десев.
Реално погледнато Българска възрожденска книжнина“ е анотиран универсален библиографски указател на литературата от българското Възраждане, и не би трябвало да се включва в това изследване. Но структурата на указателя и справочният апарат ни предоставят разрез на съдържанието от книговедска гледна точка и са солидна база за проучване.10
През 1959 г. излиза от печат книгата на Петър Атанасов „Начало на българското книгопечатане“. В нея е приложен един списък от 180 азбучно подредени заглавия, като 50 от тях са на руски, а също и на сръбски, румънски и др. езици. Авторът е използвал и сводно описание.11
В книгата „Издаването на българската книга през легалния период на БКП 1885 -1923″, с автор Петър Цанев, откриваме един списък озаглавен „По важни източници“. В два дяла са подредени азбучно 99 описания на книги, статии, списания и вестници.12
Това е единствената книговедска библиография с идеологическа насоченост през този период.
Обемна прикнижна библиография откриваме и в книгата на Васил Йончев „Шрифтът през вековете“ отпечатана през 1964 г. Под заглавие „Използувана литература“ са направени 194 описания на книги и статии, като 30 от тях са на руски, 134 на италиански, немски, френски и английски езици.13
През 1968 и 1969 излизат библиографски обзори в две книжки, на тема „Средства на оперативната полиграфия“14
„25 години българска илюстрация на книгата 1944-1969″ е озаглавен първият самостоятелен библиографски указател с книговедска насоченост, който излиза едва през 1970 г. Негов съставител е, историкът на българската старопечатна книга, Петър Атанасов.
Указателят съдържа 3152 библиографски описания за 228 български илюстратори, и се състои от 2 дяла.
Първият е озаглавен „Илюстратори на българската книга 1944 – 1969″, а вторият „Литература за илюстраторите на българската книга“ с подраздели : „Книги„, „Албуми“, „Статии и рецензии“.
Включени са описания на книги илюстрирани от Евгений Босяцки, Вадим Лазаркевич, Карандаш, Чудомир и др.
Имената на художниците взели участие в илюстрирането на една книга са подредени азбучно, а илюстрациите на един художник са представени хронологично. Не са описвани учебна и техническа литература.
Когато една книга е илюстрирана от двама или повече художници, тя е посочена при всички.
Годината на излизането на дадената книга са поставени вляво на описанието, а в скоби са посочени годините на следващите издания.
Със звездичка са отбелязани изданията, които са наградени у нас и в чужбина, а в края на описанието и посочено името на конкурса или организацията, която е връчила наградата.
В подробен увод се анализира развитието и състоянието на оформлението на книгите след 1944 г. Оценява се делото на Илия Бешков, Стоян Венев, Илия Петров, Борис Ангелушев и др. Дадени са сведения за структурата на указателя и начините за неговото ползване.
В указателя е включен и азбучен показалец с пояснение, че в него са „имената на авторите, чиито книги са илюстрирани“.
На страниците на указателя са поместени и 28 илюстрации, които не са включени в общата пагинация.
Библиографското описание съдържа: автор на илюстрираната книга, заглавие, местоиздаване, и издателство.15
През 1971 г. народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив издава един солиден краеведски библиографски указател „Тракия, Родопите и Средногорието във Възрожденската книжнина, който съдържа 4683 описания систематизирани в 10 глави и богат справочно-методичен апарат.16
Глава 6 от този указател е озаглавена „Културно състояние на българския народ под турско робство“. В нея са описани публикации, които се отнасят за книжовната и издателската дейност в Пловдив през Възраждането.17
През същата година, описанията от тази част на указателя, излизат като самостоятелен библиографски указател „Пловдив – издателски център през Възраждането“.
Библиографията съдържа 209 професионално направени описания, които са систематизирани в 6 дяла 7 „Периодичен Печат“, „Книгоиздаване, книгоиздатели, книжарници“, „Христо Груев Данов. Издателство, книжарница и произведения“, „Драган (Димитър) Василев Манчев. Книгоиздаване, книжарница и произведения“, „Други книжарници. Книгоразпространители“ и „Разпространение на печата“.
Към описанията на произведенията са включени и рецензиите и отзивите за тях. Съставени са подробни анотации и е използвано сводно описание.18
Това е втората самостоятелна библиография, излязла периода 1944 – 1990 г.
През 1972 година в списание „Библиотекар“ е публикуван един критико-библиографски преглед със заглавие “ Публикации за развоя на българската книга: ОТ Освобождението до края на Първата световна война”! и това е втората пристатийна библиография за този период.
Следващата самостоятелна библиография излиза през 1978 г. и е посветена на 100 години издателска дейност на НБ „Кирил и Методий“. Тя съдържа 489 професионално изработени описания, които са подредени в два дяла : „Периодични издания“ и „Самостоятелни издания по библиотекознание, библиография и книгознание“. Библиографията включва и солиден увод озаглавен „Преглед на издателската дейност на Народна библиотека „Кирил и Методий“ с автор Анелия Вълчева.20
През 1979 г. излиза от печат библиографски указател, който е посветен на 20 годишнината на „Печатни произведения“ в Кърджали. Хронологично са подредени 23 описания с анотации, за периода 1960 – 1977 г.21
Интересна е следващата самостоятелна библиография „Непресъхваща мъдрост“, която е издадена през 1980 г. в Ловеч. Тя съдържа 71 описания на книги, статии, стихове, мисли и любопитни факти за книгата.22
През 1982 година е публикувана третата пристатийна библиография. Към статията на Йонко Панов относно издателската дейност на братя Мутафови в Севлиево е приложен един списък от 92 книги и 2 периодични издания, които са подредени хронологично за 1889-1902 г.23
Жак Ескенази прави библиографски преглед в своята статия „Руската книга в българските библиотеки от края на XIX век като литературен посредник“ през 1983 г.24
Следващите самостоятелни книговедски библиографии излизат през 1984 г. и се отнасят за Павел Байнов е Драган Манчев.
Биобиблиографията за Павел Байнов е издадена в Шумен и съдържа 301 описания25, а за Драган Манчев е издание от Благоевград и съдържа 39 описание, като от тях 17 книги и 22 стихотворения и рецензии за периода 1854 – 1972.26
На Военно издателство е посветен солиден библиографски указател, който е издаден през 1989 г. и съдържа 6543 описания.27
Много обемен и професионален списък, откриваме в изследването на Аксиния Джурова „Томичов псалтир“, което излиза в 2 тома. Под заглавие „Библиография“ азбучно са подредени над 900 описания, които са съставени много подробно и професионално. Първо са представени заглавията на кирилица, а после на латиница. Вдясно от описанията е посочено част от заглавието, като още една възможност за
издирване на информация. В края е представен и списък на използваните съкращения.28
Обемни прикнижни библиографии има в трудовете на Ани Гергова, Иван Богданов, Венцислав Кънев и други.
Последният самостоятелен библиографски указател през този период е издаден през 1990 г. и разглежда печатното дело и книгоразпространението в Разград. Съдържа 135 описания на 132 книги и 3 части от книги, които са подредени тематично и са анотирани29.
Анализирайки казаното дотук ние трябва да правим своите заключения само на базата на самостоятелните библиографии с книговедска насоченост. Вследствие на това ние ще отчетем, че за периода 1944 – 1990 година са съставени 2 биобиблиографии, 3 библиографии посветени на различни издателства и 3 краеведски указателя.
Историческата тематика присъства в една или друга степен почти във всички библиографии.
Библиографското описание е съставено по действащите в страната стандарти и библиографски традиции. Това може да се обясни с факта, че в някой случай, ако не са професионалисти-библиографи, то съставителите са хора, които изследват книгата и са наясно с важността на правилното и описване.
Въпреки нарасналия документален поток по въпросите на книгознанието през 1944 -1990 г., няма съставен библиографски указател разглеждащ цялостно проблемите в този отрасъл от научната и практическата дейност в България.
Можем да обобщим, че „книгата за книгата“ и нейните творци са в дълг на „науката за книгата“ в България.
БЕЛЕЖКИ
1 Гергова, Ани. Книгознанието в България / Ани Гергова. – София, 1987, с. 82 – 94.
2 Тренков, Христо. Специална библиография : Теория, организация, методика / Христо Тренков. –
София, 1958, с. 193 – 194.
3 Наличие на списъци, които съдържат описания по-малко от 20 описания, има в следните книги :
Рашков, Илия. Учебник по печатарска техника / Илия Рашков. – София : Нар. просвета, 1949. – 220 с. :
цв. ил. В библиография на стр. 216 има 6 описания ; Рашков, Илия и др. Специална технология за
печатари : За I и II курс на промишленото графическо училище / Илия Рашков, Г. Младенов. — София :
Нар. просвета, 1954. – 304 с. : цв. ил. На стр. 299 има библиография с 10 описания ; Върбанов, Георги.
Графическо оформяване на книгата / Георги Върбанов. – София : Техника, 1958. – 252 с. Списък,
озаглавен „Използувана литература“ на стр. 248 с 9 заглавия ; Рашков, Илия и др. Обща технология по
полиграфия : Учебник за I и II курс на професионално-техническо училище по графика / Илия Рашков,
Ив. Иванов. – София : Техника, 1961. – 267 с. На стр. 262 списък от 13 заглавия ; Бошнаков, Димитър.
150 години от рождението на Христо Г. Данов (27 VIII 1828 – 27 VIII 1978) : Незабравим труженик на
българската книга. //Нови книги, 1978, № 6, с. 23 – 28. Към статията има списък от литература за
Хр. Г. Данов – 9 описания.
4 Като „Годишник на Български библиографски институт“, Сериите на Текущата национална библиогра
фия, „Нови книги“, „Библиотекознание, библиография, книгознание и научна информация“ и др.
5 Дуйчев, Иван. Най-старият списък на забранени книги. // Г о д. Бълг. библиогр. институт „Елин Пелин“
[за 1952 – 1953], 3, София, 1955, с. 50 – 60. Цитиране под линия – 54 заглавия ; Ковачев, Марин. С
пламъка на родолюбието : 175 години книжарско дело във Велико Търново / Марин Ковачев. – София :
Отеч. фронт, 1985. – 80 с. Бележки под линия съдържащи 121 описания ; Ковачев, Марин. И се раждаше
книгата… : Издателска, печатарска и книжарска дейност във Велико Търново от Освобождението до
края на XIX век / Марин Ковачев. – София : Отеч. фронт, 1984. – 208 с. Цитиране под линия с 309
описания.
6 Редактиране на различни видове литература / Под. ред. на Н. Сикорски ; Прев. от рус. Н. Цветков. –
София : Наука и изкуство, 1976. – 406. На стр. 386 – 390 списък от 120 описания с пояснение към коя
глава от книгата се отнасят ; Берьозин, Б. Материалознание на полиграфичното производство / Б.
Берьозин ; Прев. Йордан Краев, Л. Шипова. – 2. прераб. и доп. изд. – София : Нар. просвета, 1954. – 256
с. Азбучно подредени списъци след всяка глава.
7 Цветанов, Ценко. Българската книга след Девети септември : Статистически анализ / Ценко Цветанов ;
Под. ред. на Тодор Боров. – София, 1952, с. 78 – 79.
8 Василев, Марин. История и техника на книгата / Марин Василев. – София, 1955, с. 162.
9 Стоянов, Маньо. Руската книга в България до Освобождението. // И з в. Държ. б-ка „В. Коларов“ [за
1953], 1955, с. 193-219.
10 Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина : Аналитичен репертоар на българските книги и
периодични издания 1806 – 1878 / Състав. Маньо Стоянов ; Под. ред на Александър Бурмов : В 2 т. –
София : Наука и изкуство, 1957 – 1959
Т. 1.- 1957. -664 с.
Т. 2.-1959.-958 с.
11 Атанасов, Петър. Начало на българското книгопечатане / Петър Атанасов. – София, 1959, с. 235 – 240.
12 Цанев, Петър. Издаването на социалистическата книга през легалния период на БКП 1885 – 1923 /
Петър Цанев. – София, 1962, с. 313 – 317.
13 Йончев, Васил. Шрифтът през вековете / Васил Йончев. – София, 1964, с. 381 – 383.
14 Оргатехнически средства: Обзор :Държ. к-т наука и техн прогрес.
№1/4
№1/5
15 Атанасов, Петър. 25 години българска илюстрация на книгата 1944 – 1969 : Библиогр. / Петър
Атанасов. – София : Нар. б-ка „Кирил и Методий“, 1970. – 228 с.
16 Ацева, Вера и др. Тракия, Родопите и Средногорието във Възрожденската книжнина: Указат. на
литература / Състав. Вера Ацева, Въла Декало. – Пловдив : НБ „Иван Вазов“, 1971. – 644 с
17 Пак там, с. 324-356.
1 Ацева, Вера и др. Пловдив — издателски център през Възраждането : Библиография (По данни от
възрожденската книжнина) / Състав. Вера Ацева, Въла Декало. – Пловдив : НБ „Иван Вазов“, 1971. – 32
с.
19 Гергова, Ани. Публикации за развоя на българската книга : От Освобождението до края на Първата
световна война / Ани Гергова. // Б и б л и о т е к а р, 1972, № 2, с. 36 – 39.
20 Тасева, Лиляна. 100 години издателска дейност на Народната библиотека „Кирил и Методий“ /
Състав. Лиляна Тасева ; Ред. Анелия Вълчева. – София : НБКМ, 1978. – 168 с.
21 Попгеоргиева, Л. 20 години „Печатни произведения“ в Кърджали : Библиогр. справка / Л. Попгеоргиева. – Кърджали, 1979
22 Станкова, Пенка. Непресъхваща мъдрост : Препоръч. библиогр. / Състав. Пенка Станкова. – Ловеч, •
1980.-19 с.
23 Панов, Йонко. Печатницата и издателството на братя Мутафови в Севлиево / Йонко Панов. // Г о д.
муз. Сев. България, 8, 1982, с. 243-251.
24 Ескенази, Жак. Руската книга в българските библиотеки от края на XIX век като литературен посред –
ник / Жак Ескенази. // С р а в н и т. e з и к о з н. , 1983, № 4, с. 77 – 90.
25 Димов, Тодор. Павел Маринов Байнов, книжар, издател 1870 – 1943 : Библиогр. указат. / Състав.
Тодор Димов. – Шумен, 1984. – 55 с.
26 Котева, Катя. Драган — Димитър Манчев 1844 — 1908 : Библиография / Катя Котева. — Благоевград,
1984. -15 с.
27 Цветкова, Янка и др. Военно издателство 1944 – 1986 : Библиогр. / Състав. Янка Цветкова, Петруша
Цветкова, Христо Минчев. – София, 1989
28 Джурова, Аксиния. Томичов псалтир : В 2 т.: Т. 1. / Аксиния Джурова. – София, 1990, с. 121 – 144.
29 Ковачева, А. Печатно дело и книгоразпространение в Разград / Състав. А. Ковачева. – Разград, 1990. – 65 с.
Източник: nauka.bg
