Науката за бащинството дава отговор на въпросите: Защо значението на бащата за развитието на децата е толкова голямо? Защо често влиянието му върху развитието на децата е по-голямо от това на майката?
От десетилетия психолози и други изследователи повтарят, че връзката между майка и дете е най-важното нещо в живота на детето. Затова те концентрират изследванията си върху тези отношения и майките по принцип обират облагите и похвалите за развитието на децата си. Или пък – вината.
В рамките на последните няколко десетилетия учените най-накрая започнаха да признават още нещо, което изглежда съвсем очевидно – значението на татковците. Мъжките тела, подобно на женските, се променят от родителството и стилът на бащинство се отразява на децата поне колкото този на майките, ако не – и много повече.
Роналд Ронър и колегите му от Университета в Къненктикът анализират множество изследвания за родителството, събирани с години по целия свят. Съвсем не е изненадващ фактът, че родителите оказват огромно влияние върху своите деца. Когато едно дете се чувства отхвърлено и необичано от майка си и баща си, то е по-склонно към агресия и емоционална нестабилност. Липсата на родителска любов може да предизвика у него също така ниско самочувствие, негативен светоглед и неадекватност.
Това важи и за двамата родители, но според учените поведенческите проблеми у детето, склонността му към престъпления, депресията и злоупотребата с опасни вещества са по-скоро свързани с отхвърляне от страна на бащата. А любовта му е сигурен показател, че малките ще добият самочувствие, чувство за щастие и удовлетворение от живота, отколкото – от майчината любов, обобщава наблюденията си Ронър.
Изследването засяга само мъжката бащина фигура, без задължително връзката с детето (или с децата) да е кръвна. Ронър и колегите му не са сигурни защо бащите надминават майките в някои отношения в развитието на децата. Във всяко семейство, казват те, има един член с повече влияние и престиж – този, който определя плановете за уикенда, например. В семействата, в които тази фигура е бащата, действията му оказват по-голямо впечатление и влияние върху децата и те са по-склонни да развият качества като упоритост и постоянство, които им служат цял живот.
Когато бащата има тази роля в семейството, неговият стил на бащинство оказва по-силно влияние върху развитието на тези качества, отколкото, ако същата роля играе майката. А този магически стил се нарича авторитетно родителство. Характеризира се с проява на топлина и любов от страна на бащата, зачитане на правилата, но винаги – с обяснение защо тези правила съществуват и с отпускане на подходяща за възрастта автономност за децата.
„Изследването ни показва, че бащите, които са по-ефективни в този тип възпитание, са тези, които изслушват децата си, имат близки взаимоотношения с тях, налагат им спазването на определени правила, но също така им отпускат някаква разумна свобода.“, казва Ронър.
Не е ясно защо бащите са по-успешни във възпитаването на постоянство у децата, отколкото – майките, но вероятно те просто се фокусират повече върху тази характеристика, докато майките акцентират повече върху възпитаването на признателност и доброта.
Изблиците на хормона окситоцин, които жените изпитват по време на раждане и кърмене са документирани, така че високите нива на този хормон при майките не е изненада за учените. Изненада за тях е е фактът, че бащите показват нива на окситоцин, съвпадащи с тези на майките по същото време (бременност и кърмене). Бащите също са „програмирани” да се грижат за децата си. За радост на мъжете, природата също ги подкрепя в процеса на превръщането им в добри бащи. Хормонални изследвания показват, че нивата на окситоцин в младите бащи рязко се повишават през първите няколко седмици от живота на техните бебета. Наричан още „хормон на любовта“, той увеличава чувството на свързаност в група. Татковците получават „инжекции“ окситоцин, когато играят с децата си. Успоредно с това, изследването отчита понижаване на нивата на мъжкия хормон тестостерон. Колкото по-ангажиран е таткото с грижи за детето си, толкова по-голяма е промяната у него. Учените предполагат, че хормоналното изменение намалява у мъжа порива му към рисковани действия,които биха могли да влязат в противоречие с отговорностите на бащинството, и насърчава желанието му за грижовност и домашен уют.
Най-важното е, че таткото наистина има значение. И бащите осъзнават този факт. Качеството на времето, прекарано с децата, е най-важното. Така че, бащи, това не означава ходене на фантастични почивки един път в годината, а – ежедневното общуване, дори да е само игра на топка в двора, игра на шахмат или гледане на филм заедно с децата. Каквото и да е, бъдете достъпни и, когато сте с детето си, наистина бъдете с него!
Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.livescience.com/
