1722—1773 г.
Паисий Хилендарски — български народен будител, пръв идеолог на Българското национално възраждане. Роден в гр. Банско. През 1745 г. той се озовава в Хилендарския манастир (Света гора), където приема монашество. Като манастирски пратеник, Паисий обикаля села и градове. Тежкото положение на българите, страдащи от османското иго го подтиква да напише история на българския народ. Той издирва и събира историчеоки сведения из книгохранилищата на Атонските манастири и при обиколките си из българските земи. Заемайки се е осъществяването на тези свои замисли Паисий иска да обоснове историческото право на българския народ за свобода и да възбуди патриотични и борчески пориви у сънародниците си. Автор на „История славянобългарска“.
Средата ма XVIII в.
Начало на българското националноосвободително движение. Подложен на нечувана национална и религиозна дискриминация, подтиснат и ограбван от османските поробители, българския народ започва борба за създаване на национална просвета. Със зараждането на българската буржоазия през Възраждането възниква необходимостта от светско образование. В своите делови начинания българите започват да се нуждаят от повече знания, от повече просвета и училища. Ето защо българската буржоазия се заема с откриването на български светски училища, с повдигането на равнището на народното образование.
1739—1813 г.
Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) — български възрожденски книжовник, учител и общественик. Роден в гр. Котел. През 1765 г. се среща с Паисий, става негов ученик и последовател. Пръв преписва „История славянобългарска“, от която остава един екземпляр в Котленската църква заедно със завещание да се съхранява като светиня. Въвежда българския език в училището и църквата. Най-ярко се изявява в бележитият си автобиографичен труд „Житие и страдание грешнаго Софрония“, в който описва ужасите и теглилата на българския народ в условията на феодалните размирици от края на XVIII и началото на XIX в. Софроний Врачански е автор на една от първите български печатни книги „Неделник“ (1806 г.). По време на Руско-турската война (1806—1812 г.) поддържа контакти е руското командване, пише позив към българския народ.
1762 г.
Паисий Хилендарски завършва знаменитата „История славянобългарска“, която е своеобразен манифест към българите за национално осъзнаване. Той доказва необходимостта от премахване на гръцкото културно влияние в българската обществена среда, набелязва програма за културно развитие на народа, а която училището играе главна роля Паисий посочва пътя на културното и политическото освобождение на българския народ, с което се явява пръв идеолог на националноосвободителната борба. С „История славянобългарска“ той поставя начало на българската историография и на новата българска литература.
1811 г.
Създадена е българска доброволческа военна организация в състава на руската армия под названието „Българска земска войска“.
1821 — 1829 г.
Масово участие на български доброволци в гръцкото национално-освободително въстание.
1821 — 1867 г.
Георги Стойков Раковски — български национал революционер и революционен демократ, основоположник на българското национално революционно движение, писател, публицист, историограф и етнограф. Роден в Котел. Основава в Атина (1841 г.) тайно „Македонско дружество“ за организиране на въстание в България. Същата година се установява в Браила и под името Георги Македон оглавява революционна организация за подготовка на нов бунт. Заговорът е разкрит от румънските власти и Раковски е осъден на смърт, но успява да избяга. През 1854 г, с чета от 12 души се прехвърля в Източна Стара планина с цел да повдигне духа на българския народ и да се свърже с преминалите Дунава руски войски. Съставя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“ (1861 г.) Издига идеята за „ръководен център на борбата“, за създаване на българска революционна войска, обединяваща всички български въоръжени сили извън България и за изграждане на тайни комитети вътре в нея. Организира и ръководи в Белград Първата българска летя (1862 г.). В края на 1866 г. създава сред българската емиграция нова революционна организация „Върховно народно българско тайно гражданско началство“ със задача да подготви и осъществи освобождението на България. Основа на неговата тактика е четническото движение. Раковски написва и отпечатва революционната си поема „Горски пътник“, издава своя вестник „Дунавски лебед“.
1824 г.
Съставен е от д-р Петър Берон първия български учебник „Буквар с различни поучения“ („Рибен буквар“).
1827—1895 г.
Петко Рачев Славейков — български писател, поет, публицист, журналист, културен и обществен деец. Събира фолклорни материали. Пише стихове и патриотични поеми. Участва в борбата за независима българска църква. Автор на поеми: „Изворът на Белоногата“, стихотворения, фейлетони, публицистични статии.
1828—1829 г.
Руско-турска война, която се води на българска земя. В нея участват и български доброволци. Георги Мамарчев, българин на руска служба, “ подготвя въстание в Сливенско. Руските части напускат българската територия, което прави невъзможно избухването на въстанието. След войната османските власти се разправят зверски с българското население.
1834 г.
В Сливен, търговецът Добри Желязков основава първата тъкачна фабрика.
1834—1835 г.
Селски бунтове в Нишко и Пиротско.
1835 г.
Разкриване на антитурски заговор, подготвен от Велчо Атанасов — „Велчовата завера“. Стълкновения на българските селяни с турските земевладелци в Западна България във връзка с високите данъци, налагани на селяните.
1835 г.
В Габрово е открито първото българско светско училище. (По-късно училища от този тип са открити в много селища на България).
1836—1837 г.
Въстание на селяните в Пиротско и Берковско, предизвикано от твърде високите данъци (Манчова буна).
1837—1873 г.
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) — български националреволюционер и революционер — демократ, един от най-видните ръководители и идеолози на българското националреволюционно движение, създател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет. Издига идеята за самостоятелност на българското революционно движение и неговата необвързаност с другите балкански страни. Изработва (1871 г.) проектоустава на БРЦК. Левски създава нова революционна тактика и се издига като най-последователен идеолог на българското революционно-демократично движение през националноосвободителната епоха. По време на провал в революционната организация Левски е заловен и осъден на смърт.
1837-1879 г.
Любег Стойчев Каравелов — български писател, публицист, национал-революционер, революционер-демократ, изтъкнат деец на българското националноосвобо дително движение; мечтае за създаване на крайдунавска федерация ня свободните народи. Един от водачите на БРЦК. В Букурещ, в сътрудничество с Левски и Ботев работи за укрепване на българското националноосвободително движение. Подготвя организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война, съдейства на руската армия по време на Руеко-турската война (1877—78 г.). Автор е на повече от 20 повести и разкази: „Войвода“, „Българи от старо време“, „Мамино детенце“ и др. Пише фейлетони, стихотворения, пътеписи, драми. Умиря в Русе от туберкулоза.
1841 г.
Големи селски въстания в Нишко, Пиротско и Лесковец. Въстаниците са разбити. Турците опожаряват 225 села, убиват ръководителите на въстанието Около 10 хил. български селяни забягват в Сърбия.
1841, 1842, 1843 г.
Три бунта на българската революционна емиграция във Влашко (Браила).
1844 г.
Излаза птрвото българско списание „Любословие“ издадено от Константин Фотинов.
1844—1876 г.
Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев) — български националреволюционер, революционер-дамакрат, един от ръководителите на Априлското въстание Застава начело на въстанието в Панагюрище. С Хвърковатата чета обикаля въстаннчрските пунктове. След разгрома на въстанието се изтегля в Стара планина. Убит в местн. Костина при с. Рибарица (Тетевенско).
1846 г.
Първият български вестник „Български орел“, издаден в Лайпциг от Иван Богоров.
1848—1876 г.
Христо Ботев (Христо Б. Петков) — български нациочалреволюционер, револиционер-демократ, поет и журналист. В 1867 г. се установява в Румъния и влиза в средата на българската революционна емиграция. През 1871 г. възторжено приветствува Парижката ,комуна пише „Символ-верую на българската комуна. Учителства в българско училище, участвува в обществения живот на българската емиграция. Организира чета в помощ на избухналото в България Априлско въстание. След разбиването на четата е убит във Врачанския балкан.
1849 г.
Учреден е първият български храм „Св. София“ в Цариград. За първи път българите са споменати в султанския ферман като отделен народ.
1850—1921 г.
Иван Минчов Вазов — български писател, народен поет и обществен деец почетен член на БАН (1921 г.), най-значителната фигура в новата българска литература. Литературната си дейност започва през 1870 г. Първите стихосбирки „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Избавление“ са посветени на борбата на българския народ против османско иго и на руския народ — освободител. След Освобождението, Вазов изобличава обществените недъзи, политически“ гнет и безггравие („Гусла“, „Поля и гори“). В цикъла „Епопея на забравените“ възкресява и възвеличава образите и подвига на възрожденските герои. Повести: „Чичовци“, „Немили-недраги и др. Най-забележителното му произведение е романът „Под игото“. Други произведения: поемата: „Грамада“, на историческа тематика: „Иван Александър“, „Борислав“, „Ивайло“ и др.
1850 г.
Селско въстание във Видинско. Въпреки поражението на въстанието турското правителство се съгласява делегация от селяните да представи своите искания в Константинопол (относно намаляване на данъците и премахване на турските чифлици). Засилването на селското движение във Видинско принуждава турското правителство да издал декрет за промяна собствеността на земята — в полза на селяните.
1854 г.
Учредено е Средоточно българско попечителство в Букурещ (от 1862 г. благотворително дружество „Добродетелна дружина“) — една от влиятелните организации на българското възраждане. Главното, което характеризира политиката на Добродетелната дружина е, че тя следва ходовете на руската дипломация в Европейския Югоизток, разглеждайки тази политика като главно средство за уреждането на българския въпрос.
1856 г. — V—VII
Опити за въстания в Централна, Северна и Северозападна България
1860 г. — 3. IV
Великденска акция Българската църква се отделя от гръцката Патриаршия.
1862 г.
С разрешение и с материалната помощ на сръбското правителство Г. С. Раковски образува Първата българска легия в Белград. Тя има за цел да навлезе в българските земи, където се подготви въстание. Получава своето бойно кръщение в обсадата на Белградската крепост и показва голяма храброст. Разтурена след дипломатическо уреждане на сръбско-турския конфликт.
1862 г. – VI
Опит за въстание а Търновско начело с Хаджи Ставри.
1866 г. — III
Във връзка с исканата от румънското правителство помощ от българската емиграция, поради опасткост от навлизане на турски войски в Румъния, в Букурещ е създаден Таен централен български комитет (ТЦБК). Той трябва да подготви и обяви въстание в България.
1867 г.
В Букурещ Г. С. Раковски създава Върховно народно българско тайно гражданско началство — общ ръководен център.
1867 г.
Любен Каравелов основава Български комитет в Белград. Подготвя организирането на български доброволчески чети.
1867 г. — IV—VI
Бойни действия на четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо в България. След няколко схватки с поробителите четата на Филип Тотьо е обкръжена при с. Върбовка (Велико-Търновски окръг) и разбита напълно. Няколко души, начело с Филип Тотьо достигат Златишкия балкан, където се присъединявакъм четата на Панайот Хитов. С нея се оттеглят в Сърбия и голяма част се включва във Втората българска легия в Белград.
1867—1868 г.
Втора българска легия в Белград, сформирана (по време на подготовката на Сърбия за война с Турция) от Добродетелната дружина, като училище за подготовка на военни ръководители за предстоящото въстание. Обучението в нея е водено от сръбски офицери, издръжката е от руското правителство. Разтурена в резултат на водената от Сърбия политика на помирение с Турция.
1868 г.
При с. Вардим, Свищовско четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава в България (6. VII) с цел да вдигне въстание и да образува „привременно правителство в Стара планина“. На 6, 7 и 8 юли четата води сражения с редовна османска войска във Великотърновско, а на 9 юли в Севлиевско е разбита. Сгефан Караджа е заловен. Оцелелите четници, начело с Хаджи Димитър достигат вр. Бузлуджа, където след ожесточело сражение почти всички загиват.
1869 г. — 26—30. IX
В гр. Браила (Румъния) е учредено Българско книжовно дружество (БКД) — научно и литературно дружество на представителите на българските общини в чужбина. Научно ръководство: Марин Дринов (Председател), В. Друмев и В. Д. Стоянов. През 1911 г. БКД е преименувано в Българска академия на науките (БАН).
1869 г.
В Букурещ е създаден Български революционен централен комитет (БРЦК). начело с Л. Каравелов. Първоначално този комитет представлява продължение на Тайния комитет и на последователите на Раковски. Фактически в него се сливат две течения на революционното движение — революционно-демократичното и либералното, за да се обединят в единен център за национална борба.
1870 г. — 28. II
Издаден е султански ферман за учредяване на самостоятелна българска църква — Българска екзархия.
1873 г. — 19. II
Васил Левски е обесен в София.
1875 г. — 28. IX
Старозагорско въстание за освобождение от османско иго, организирано от БРЦК в Букурещ. При обявяване на въстанието от града излиза малка чета начело с Г. Икономов, която успява да повдигне околните села. След престрелка с башибозук при с. Елхово тя е разпръсната.
1876 г. — IV-V
Априлско въстание — връхна точка на борбата на българския народ против османското иго за извоюване на национална независимост. Причини: тежкото икономическо положение на българския народ и чуждонационалния гнет. Въстанието е организирано от централния революционен комитет, основан в Гюргево. То обхваща голяма част от Централна и Южна България. Априлското въстание завършва неуспешно. При потушаването му са избити около 30 000 души, десетки градове и села са оплячкосани и опожарени. Репресиите по време на въстанието предизвикват гневни протести в цяла Европа.
1876 г. – V
Четата на Христо Ботев слиза на българския бряг при Козлодуй.
1876—1877 г.
Цариградска конференция на представителите на великите сили. Приет е проект за автономия на България — Турция го отхвърля.
1877—1949 г.
Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) — български писател, критически реалист, майстор на късия разказ, голям художник на българското село. В творчеството си рисува социалните противоречия в селото, трагедията на бедняка, показва корупцията, която буржоазната политическа система внася в селото и града. Сборник разкази: „Пепел от цигарите ми“, „Пижо и Пендо“, „Аз, ти, той“ и др.; повести „Нечиста сила“, „Земя“, „Гераците“; фантастичен роман за деца — „Ян Бибиян на луната“.
1877-1878 г.
Руско-турска война. Предизвикана е от подема на национално-революционното движение за освобождение от османско иго и от стремежа на царска Русия да укрепи политическото си влияние на Балканите и в Близкия изток. Войната е обявена на 12 април 1877 г. в Кишинев от руския император Александър II. Най-ожесточени сражения се водят при Плевен, където Осман паша се е укрепил. Извършени са три атаки на града, той е блокиран и обкръжен. Осман паша е разбит, а градът освободен. Руските войски преминават Стара планина и навлизат в долините на р. Тополница, Струма и Тунджа. Освободени са градовете София и Пловдив. В тежки сражения (27—28. XII) при Шипка, Шейново и др. турските войски са напълно разбити. Одрин пада без бой. Турското правителство е принудено да иска мир. На 19. I. 1878 г. е сключено примирие.
1878 г. – 19. II
Санстефански мирен договор между Русия и Турция, подписан в Сан Стефано, с който се слага край на Руско-турската война. На Берлинския конгрес, който заседава от 1 юни до 1 юли 1878 г. Великите сили разпокъсват България. Княжеството е ограничено само в Северна България. Южна България (Източна Румелия) става автономна област в състава на Османската империя. Македония е върната на Турция. Териториални придобивки получават и другите балкански държави.
1878 г. -5. X
Красненско-Разложко въстание против решенията на Берлинския конгрес за разпокъсване на освободена България и оставането на Македония и Одринско под турска власт. Главен център е с. Кресна, Мелнишко (дн. Благоевградски окръг). Въстанието обхваща целия Мелнишки район и Разложко и добива масов характер. Завършва неуспешно.
1879—1886 г.
Управление на княз Александър Батенберг (1857—1893 г.). Опира се на реакционни държавници и се стреми към лична власт. Проводник на австро-унгарокото и английското влияние в България.
1879-1923 г.
Александър Стамболийски — деец на революционното селско движение в България, водач на БЗНС, народен трибун. Под негово ръководство се изработва програма на БЗНС, приета на VII конгрес (1905 г.). Като народен представител води борба срещу монархизма и милитаризма, за което е осъден на доживотен затвор. Освободен е през 1918 г. н определен за председател на Радомирската република. През 1919 г. съставя коалиционно правителство. От 1920—23 г. Стамболийски възглавява самостоятелно правителство на БЗНС. На 9 юни 1923 г. реакционните сили в България извършват военнофашистки преврат и свалят правителството на БЗНС. Стамболийски е заловен, жестоко измъчвал и убит.
1881 – 27. IV — 1883 г. — 7. IX Режим на пълномощията — опит на княз Александър Батенберг да установи антидемократичен политически режим. Пропада поради народна съпротива. Конституцията е възстановена.
1885 г. — 10. II
В Пловдив е създаден Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) с цел да осъществи съединението на Източна Румелия с Княжество България. Съединисткото движение е възглавено от Захари Стоянов. Образувани са местни комитети в по-големите центрове на Княжество България и Източна Румелия.
1885 г. — 6. IX
Съединение на Княжество България с Източна Румелия. Румелийското правителство е свалено. Съединението е подкрепено с ентусиазъм от българския народ.
1885 г. — XI
Сръбско-българска война, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбската буржоазия към териториално разширение за сметка на българските земи. Във войната Сърбия претърпява поражение. На 7. XII във Виена е подписано примирие.
1886 г. — 9. VIII
Детрониране на княз Александър Батенберг от група офицери-русофили.
1887-1918 г.
Управление на княз (от 1908 1, — цар) Фердинанд Сакс-Кобург-Готски (1861— 1948 г.).
1891 г. — 2. VIII
На Бузлуджанския конгрес е основана Българската социалдемократическа партия (БСДП). Конгресът приема програма и устав на партията. БСДП е създадепа в борба против опортюнистичните елементи в социалистическото движение, които отричат възможностите да съществува пролетарска партия при тогавашните слабо развити капиталистически отношения в България.
1893 г. — 23. X
В Солун е основана Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) организации на българите в Европейска Турция. Тя се бори за политическа автономия на двете ооластп. (Македония и Одринско), против всякакъв национализъм и шовинизъм, срещу икономическия гнет, за даване земята на селяните и срещу завоевателните домогвания на балканските буржоазно-монархичоеки правителства.
1897 г. – 5. IX
Излиза първи брой на в. „Работнически вестник“ – орган на БРСДП.
1899 г. – 28-31. XII
Учредителен конгрес на БЗНС.
1900 г. — IV — V
Селски бунтове в Северна България против данъчната политика на правителството.
1902 г. – IX
Горноджумайско въстание. Бързо потушено.
1903 г. — 2. VIII
Илиндекско-Преображенско въстание, подготвено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), която създава революционни комитети в цяла. Македония и в Одринско. Най-видни ръководители на ВМОРО по време на въстанието са Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и др. Въстанието започва в Битолския революционен окръг и от самото начало добива масов характер. В много райони на Битолската, Леринската, Костурската, Охридската и Кичевската каза въстаналият народ установява своя власт. Създадена е Крушовска република, в която се осъществяват демократичните и интернационалните принципи на ВМОРО. Обявена е и Странджанската -република (тя просъществува само 26 дни). Въстанието не получава политическа и военна подкрепа от България и въпреки нечувания героизъм на народните маси, то претърпява поражение.
1908 г. — 22. IX
Обявена е независимостта на България.
1912 г.
Българо-сръбски договор за приятелство и съюз, подписан на 29. II и „Тайно приложение“ към него. Това е първият от серията договори, оформили Балканския съюз (валиден до 31. XII. 1920 г.). Българо-гръцки договор (16. V) — предвижда общи действия срещу Турция, но не третира териториални промени.
1912 г. — X – 1913 г. — V
Балканска война, в които участват държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна тора) срещу Турция. На 17. V 1913 г. е подписан Лондонския мирен договор, според който Турция отстъпва на страните от Балканския съюз земите на запад от линията Мидия-Рное, заедно с Егейските острови.
1913 г. – 29. VI — 31. VII
Междусъюзническа война. Тя се води между България и бившите й съюзници от Балканския съюз — Сърбия, Гърция и Чарна гора и присъединилата се към тях Румъния и е предизвикана от рязкото изостряне на противоречията между тях след Балканската война.
1913 г. — 28. VII
С Букурещкия мирен договор се слага край на Междусъюзническата война, България е лишена от повечето си придобивки. Сърбия и Гърция си поделят почти цяла Македония. България отстъпва Южна Добруджа на Румъния.
1915 г. – 14. X
България се намесва а Първата световна воина на страната на Централните сили, като се надява да си възвърне загубените територии.
Източник: nauka.bg