„Аз чета с Настя“ – „Врагът“, „Един френски роман“ и „Множество Катрини“

1. „Врагът“ на Ерих Мария Ремарк – Очаква ви сборникът със разкази – статии написани и публикувани в United Press, публикувани през 1929 и 1930 г. Шест скъпоценни камъка, които не са лъскави, но са двойно по-скъпи точно, защото полировката не им придава излишен блясък. Ремарк разказва историите на хора и места, преживяли войната и оцеляли след нея, споделя мислите и тревогите на онези, чиито сърца често са останали на бойното поле и които с мъка се опитват да се върнат в „нормалния” свят. Защото в първите следвоенни години всички и всичко са белязани със спомена за преживяното и Ремарк не спира да напомня, че не само паметта е важна, трябва да си обещаваме „Никога повече” да не повтаряме случилото се.

2. „Един френски роман“ на Фредерик Бегбеде – връзката с Бегбеде започва веднъж и завинаги. Ти прочиташ няколко реда на френския интелектуалец и хулиган и го обикваш или намразваш. И това не може да се промени. Той влиза под кожата ти и ти продължаваш да посягаш отново и отново към „Любовта трае три години”, „Помощ, простете” или някой от останалите му бестселъри. Вярваш, че с всяка друга книга научаваш още малко за автора и постепенно започваш да навързваш фактите от личния му живот със сюжетните обрати в текста. В „Един френски роман” Бегбеде спира да се крие зад измислено име на художествения герой и искрено споделя за живота и семейството си. Арестът за употреба на наркотични вещества на публично място (съвсем реален случай в биографията на Бегбеде) му осигуряват време в тясно и тъмно помещение и за пръв път той не може да бяга – от мисли и спомени, от страхове и притеснения в него. Единственото, което му остава е да бъде насаме с детските си спомени и резултатите от тях и великодушно да ги сподели с нас.