Според публикация на The Daily Mail, последствията от удар на астероид с големи размери няма да бъдат така катастрофални, както досега се смяташе априори. Тезата за”краят на света” се опровергава от изследване на Мюнхенския университет, което сочи, че при моделирането на подобен сблъсък винаги се използва сферична и идеално равен модел на Земята. Реалностите, както знаем, са съвършено друго.
Нагънатият и многообразен релеф на Земята, наличието на вода, твърди скали, меки почви, високи върхове, гори с гъсти дървета, блата и падини ще тушират силата на удара, така, както многото сгради на едно място тушират взривната вълна от паднала бомба и дори я пренасочват в различни разсейващи направления, макар най-засегнатите от тях несъмнено да пострадат.
Учените сравняват падането на метеорит с падане на камък във водата, след което започват предизвикани от камъка концентрични раздалечаващи се вълни. При гладка повърхност и без препятствия този ефект би обхванал голяма територия, но в реалността това няма да се случи. Използвайки нов модел на Земята, взимащ предвид релефното и материално многообразие, учените установяват, че например ударът, от които се счита, че са загинали динозаврите би бил с още по-страшни последствия, ако не е бил разнообразният ландшафт. Метеоритът е оставил в полуостров Юкатан кратера Чиксулуб, с диаметър 180 км. Размерът му е бил приблизително равен на върха Еверест, ударът е бил равен на два милиона водородни бомби, а когато върхът на метеорита е докоснал земята, останалата част от него се е изпарила почти на 11 км. височина.
Екипът от Мюнхенския университет смята, че с подробни модели могат да се предвидят сравнително точно ефектите от евентуална метеоритна бомбардировка от реално застрашаващите Земята около 20 000 астероиди и комети, намиращи се около нас в радиус от 200 милиона километра. Рискът, разбира се е изключително минимален.
Остава обаче учудването как учените не са се сетили досега да вземат предвид разнообразието около нас, моделирайки земята?
Метеоритът оставил в полуостров Юкатан кратера Чиксулуб, с диаметър 180 км. преди 345 милиона години.