В края на III в. пр. Хр. е било построено поне едно изкуствено пристанище на източния бряг на Арабско море (в днешните Индия и Пакистан). Археолозите са открили голям продълговат басейн с входни канали и преливник в Лотал, Индия, недалеч от долината на река Инд в Пакистан, една от древните люлки на цивилизацията. Това пристанище, изградено от изпечени тухли, е било 250 метра дълго и се е намирало в съседство с малко речно пристанище, което вероятно обслужвало трафика към залива Камбей. То е имало два входни канала, единият явно построен допълнително (приблизително през 1970 г. пр. Хр.), защото другият е бил затлачен.

Сух док

Приблизително през 210 г. пр. Хр. флотата на елинистичната империя на Птолемеите в Египет пуска на вода огромен нов кораб, дълъг 128 метра, висок 22 метра и широк 17 метра. По съвременните стандарти този морски съд е голям, но не е нещо изключително. За онова време той е бил извънредно голям и приспособленията не са били подходящи за обслужването му. Известно време след пускането му един финикиец, който работел в главното египетско пристанище Александрия, дал идея за сухия док, с цел да обслужва този и други големи кораби. Александрийският сух док е изкоп, който вероятно е бил дълъг около 150 метра. Каменният му фундамент е бил с дебелина 2 метра, а 1,80 метра над него е имало редица от напречни каменни спирачни плоскости, продължаващи по цялата дължина на дока. Той се е пълнел с вода, за да поеме кораба. После тя се изпомпвала докрай, а корабът оставал закрепен върху плоскостите, готов за работа по поддръжката му.