Автор: Виктория Симеонова
Резюме: Ново проучване показва, че разграждащи се сателитни сензори, а не сажди или прах са причина за очевидно намалената отразяваща способност на ледовете в северна Гренландия.
Хилядолетия наред гренландската ледена покривка отразява слънчевата светлина и я връща в космоса, но сателитни измервания в последните години твърдят, че ярката повърхност потъмнява, оставяйки слънчевата топлина да бъде абсорбирана и повърхността да се стопи до изчезване. Някои проучвания сочат, че „мръсният лед” или „тъмният сняг” са причинени от замърсяване с нефт и горски пожари.
Новото проучване на Дартмоут показва, че не сажди или прах са причина за намалената отразяваща способност на ледовете в северна Гренландия, а разграждащи се сателитни сензори. Резултатите от проучването показват, че ледената обвивка не е загубила толкова от отразяваща си способност, колкото учените са мислили преди и че черният въглерод и концентрациите на прах не са се увеличили достатъчно значително, за да бъдат предпоставка за потъмняването на горния леден слой.
Откритията, които противоречат на анекдотичните наблюдения и на по-старите научни изследвания, се появяват за първи път в списанието “Geophysical Research Letters”.
Наблюденията твърдят, че албедото (способността да отразява слънчевата енергия обратно в атмосферата) на ледената покривка на Гренландия, е намаляла драстично от 2001 заради черен въглерод и прах от завишената индустриализация и горските пожари в северното полукълбо. Очевидното намаляване е най-голямо по ледените върхове, но се наблюдава и на висока надморска височина – на местата, познати като „зона на сухия сняг”, където отразяващата способност е ефективно подсилвана през зимата от новите снеговалежи.
Два фактора влияят на отразяващата способност на сухия сняг – размерът на снежинките, които стават по-големи и усвояват повече енергия, когато се топят, и количеството тъмни частици, които абсорбират слънчевата енергия, въглерода и минералния прах, карайки снега да се топи по-бързо. Снегът на висока надморска височина в Гренландия обикновено има твърде ниска концентрация на черен въглерод, за да бъде засегната неговата отразяваща способност, но през 2012 големи горски пожари в Канада и Сибир и силни ветрове са причинили рекордно повърхностно топене на ледената покривка.
В опит да обясни намаляването на отразяващата способност на ледовете, водещият автор Крис Полашенски, асистент в Инженерното училище „Дартмоут Тайър” и геофизик в инженерния корпус в студените региони на американската армия и в инженерната лаборатория, и неговите колеги анализират дузини проби от снеговалежите в северна Гренландия през 2012-2014 и ги сравняват с проби от по-ранни години. Резултатите показват, че няма съществена промяна в количеството черен въглерод през последните 60 години или в това на минералния прах през последните 12 000 години, което означава, че промяната в количеството на тези светлинно абсорбиращи вещества не е от водещо значение за отразяващата способност или топенето на сухия сняг. Растежът на водорасли, които правят леда по-тъмен, също е счетен за фактор.
Проучванията показват, че спадът на отразяващата способност на сухия сняг се дължи на необратимото разлагане на сензорите в старите MOIDS сателити на НАСА, които вероятно ще изчезнат, когато бъдат открити нови средства за измерване. MOIDS е ключов инструмент на НАСА, който осигурява изображения на земната повърхност и на облачната покривка на всеки два дни. MOIDS оставя следи на земята, океаните и атмосферата, затова е нужно да бъдат изобретени други модели, проследяващи големите промени. Terra Mission, представена през декември 1999 и Aqua Mission – през 2002, са програмирани да събират информация за 15 години, за да проследят краткосрочните и дългосрочните тенденции и регионалните и глобалните феномени.
Откритията на това проучване не се касаят до по-дълбоките ледени пластове, където топенето, саждите и прахът имат по-големи последици върху отразяващата способност и където по-високите температури могат да подсилят растежа на водорасли, засягащи и значително понижаващи отразяващата способност.
Източник: http://www.sciencedaily.com/