През VII век след Хр. в Китай настъпил разцвет в калиграфията, а около 800 г. след Хр. и в рисуването. „Пейзажистът“ Уарнг Хсия (740-804 г. след Хр.), който рисувал, докато бил пиян, бил първият пионер в абстрактната техника. Той пръскал мастило върху коприна и използвал косата и пръстите си вместо четки, за да постигне непреднамерено сходство с природата. Старото китайско рисуване изобилства от полуаб-страктни, но не и изцяло абстрактни творби. Модерната западна абстрактна традиция вероятно не произната западна абстрактна традиция вероятно не произлиза от китайския абстракционизъм. По-характерно е това, че широко разпространените китайски и японски стилове на краен минимизъм помогнали за началото на модерното сляпо увличане в абстрактното изкуство. Това е западно явление, започнало в края на XVIII век във Великобритания с книгата „Нов метод за подпомагане на нововъведенията в оригиналните художествени композиции на пейзажа“. Авторът Александър Къзинс (1717-1786) показва стремежа на Уарнг Хсия да рисува пейзажи без съзнателно обрисуване на сходството с природата. Той първо смачквал хартията, след това я изглаждал, тогава, мислейки за пейзажи, но не и за това, което прави, той пръскал обилно хартията с мастило. Съвременниците на Уарнг го наричали „Наплескано мастило“; съвременниците на Къзинс му измислили прякора „Майсторът на петната“ и осмивали неговите „пейзажи на петна“.