Хората със сини очи имат по-голям шанс да станат алкохолици, според ново генетично изследване в Университета на Върмонт.
Работата по изследването е водена от Арвис Суловари, докторант по клетъчните, молекулярни и биологични науки и доцентът по микробиология и молекулярна генетика Ph.D Давей Ли. Те са първите, които правят пряка връзка между цвета на очите на човек и алкохолната зависимост. Резултатите от изследването са публикувани в новия брой на американското списание по медицинска генетика Neuropsychiatric Genetics. Учените се надяват да намерят корените не само на алкохолизма, но и на много други психични заболявания.
Арвис Суловари обяснява, че това проучване може да бъде полезно за лечение на пациенти от алкохолизъм в клиниките за алкохолно зависими.
Всики, който претежава светли очи – включително зелени, сиви с кафяво в центъра имат по-висока вероятност да се пристрастят към алкохола. Най-силна е тенденцията на тези със сини очи. Хората с кафяви очи са с най-слаби наклонности към алкохолизъм.
Изследователите признават, че все още не знаят причината за разликата в цвета на очите и алкохолизма и поради това са нужни повече изследвания.
Ph.D Давей Ли започва работа в Университета на Върмонт през 2012 г., като е учил психиатрични генетика в продължение на десетилетие. През това време той е работил с лекари и учени в различни щати на Северна Америка за изграждане на клинична и генетична база данни с над 10 000 човека. Всички те са били диагностицирани с най-малко едно психично заболяване. Много от тях имат множество диагнози на заболявания, включително депресия, шизофрения и биполярно разстройство, както и зависимост от алкохол или лекарства.
От тази обширна база данни от психично болни учените филтрират пациентите зависими от алкохол – общо 1263 проби. След това Арвис Суловари забелязва връзката между тях в цвета на очите. Всички са били групирани в различни категории за сравнение на възраст, пол, етнически и географски произход и др. Продължили са по-обширно да разсглеждат всеки по отделно за културната среда и генотипа, като се стремят да намерят зародишът на психичното заболяване.
Генотип това е конкретната генетична идентичност на даден организъм, която е невидима навън. т.е. това е конкретната конституция на неговото ДНК. Според това доколко детайлно описваме ДНК на даден организъм се изменя и нашето описание на генотипа. Най-повърхностно описваме генотипа когато просто описваме алелите (вариантите) на такива големи единици като гените.В другата крайност най-детайлната форма на генотипизиране би била прочитането на всеки нуклеотид от двете влакна на геномната ДНК. Генотипът може да бъде изразен и по междинен начин – чрез генетични маркери. Пример за такива са микросателитите (STRs) и единичните нуклеотидни полиморфизми (SNPs).
Източник: http://www.sciencedaily.com
