Средновековието е една от най-интересните епохи в историята, популяризирана от Магна Харта, от Черната смърт и от Стогодишната война. Но какво в действителност знаете за Средновековието? Джон Арнолд, професор по средновековна история в Биркбекския университет в Лондон, разкрива 10 неща за този период, които може би ще ви изненадат.
1. Не всички са били рицари, роби или духовници.
Въпреки, че голяма част от средновековните писатели описват своето общество като разделено на три групи – молещи се, борещи се и работещи, това всъщност не е особено реалистична картина на света след 1100г.
Населението на Европа нараства значително между 12ти и 13ти век, когато градовете са се разширявали драстично. Париж става около 10 пъти по-голям, същото се отнася и за Лондон в този период. В градовете, хората работят като търговци, продавачи, дърводелци, месари, тъкачи, архитекти, художници, жонгльори и т.н.
В провинцията, не всички са „роби” и бедни. Повечето от работещите са свободни хора – както мъже, така и жени, и притежават земя, докато определяните като „несвободни” до известна степен всъщност купуват и продават земя и продукти, дори повече от останалите свободни хора.
Естествено, има и бедни, потискани роби, но те далеч не са преобладаваща част от обществото.
2. Хората имат право на глас
Поне някои от тях имат това право. Не да гласуват за национално правителство, защото това не е част от средновековната политика, но да гласуват за местна власт. Във Франция, през 12-13 век, много градове и села са управлявани на местно ниво като консулите и техните съветници са избирани чрез ежегодни избори, на които гласуват повечето от мъжете.
По-сложна е изборната система в някои градове-държави в Северна Италия. Там жените нямат право да заемат важни политически постове или да гласуват, но някои от тях са признати в „свободни граждани” на френските градове.
3. Църквата не провежда „лов на вещици”
До голяма степен „ловът на вещици”, превърнал се в масова параноя идва от представата за демоните, която не е средновековно, а по-скоро ранно модерно явление, най-често срещано през 16-17 век. Има някои вярвания във вещици и през Средновековието, които са разпространявани от немскоговорящите племена през 15ти век, но това са по-скоро граждански, а не църковни вярвания.
През голяма част от Средновековието, основна мисия на духовенството е да представи магията като глупост, в която не трябва да се вярва. Когато Хайнрих Крамер пише не особено известния Malleus Maleficarum в края на 15ти век, неговата цел е да накара хората да вярват, че вещиците съществуват. Всъщност, тази книга е осъждана от църквата и чак в началото на 16ти век хората са предупредени да не вярват във всичко, написано в нея.
4. През Ренесанса е сложено началото на експерименталната наука
Когато хората говорят за Ренесанса, обикновено имат предвид движението в литературата, изкуството, архитектурата и образованието по време на Средновековието. Прието е, че това е движението от средновековния начин на мислене към модерния.
Всъщност, средновековните интелектуалци също преживяват „ренесанс” – от класическото към модерното. Това се случва през 12ти век и се повлиява главно от трудовете на Аристотел, които се разпространяват по това време, както и от други известни класически автори и философи.
Един от резултатите на това движение е подтикнатият интерес към физическия свят, в който учени като Роджер Бейкън (1214-94) започват да правят различни експерименти, целящи да опознаят заобикалящия ни свят.
5. Хората пътуват и търгуват – при това на дълги разстояния
Може би основна част от средновековните хора – най-вече живеещите в провинцията, пътуват рядко далеч от дома си. Но с времето, хората, които рядко предприемат дълги пътувания стават повече.
Твърдението, че през Средновековието хората не пътуват, няма общо с истината. Много хора по това време ходят на светите места или просто пътуват за удоволствие хиляди мили. Занимаващите се с търговия прекосяват огромни разстояния, за да предлагат и разпространяват стоките си.
Дори и в началото на Средновековието, всички видове висококачествени стоки са транспортирани от далечни брегове до Европа: коприна от Китай, подправки от Азия, кехлибар и кожа от Балтийските страни. Някои храбри пътешественици дори описват своите пътувания: Уилям описва своето тригодишно пътешествие до източните части на света, което започва през 1253 г. от днешните Украйна и Русия.
6. Те имат някои страхотни фолклорни обичаи
Голяма част от средновековната култура е формирана, или поне вдъхновена от християнството. Но едновременно с него има много други обичаи, обикновено толерирани от църквата, които имат по-древни корени.
Един от тези обичаи е разпространен в различни части на Европа – изразява се в търкаляне на горящи барели надолу по склона в деня на лятното слънцестоене. Друга традиция е хвърлянето на жито над главите на младоженците. Разпространено е и заделянето на пари за благотворителност чрез организиране на „help ale“ – организиране на голямо парти, на което се пие бира, и всички пари се събират за благотворителност.
Със сигурност има и много обичаи, които за нас изглеждат като „суеверия”, обикновено свързани със супер сила, пазеща от болести или слаба реколта. Всички тези традиции звучат като доста забавен начин за прекарване на времето.
7. Църковните бракове не са задължителни
Повечето хора не се женят в църква – тези, които държат на църковната церемония, обикновено я провеждат в двора или на входа на църквата. В повечето случаи, младоженците не се нуждаят от поп или четене на молитви, за да се омъжат.
Църквата със сигурност държи на тези неща: през 12ти век започва спорове, че бракът е свето тайнство, което Господ трябва да одобри. Но на практика и по закон, хората се женят само удостоверявайки това свое намерение пред духовенството.
Трябва да има взаимно съгласие и свидетели, но това е всичко.
8. Повечето от великите средновековни автори не пишат
Нашата представа за литературата е, че е писмено изкуство, но всъщност тя съчетава много разнообразни умения, сред които самото писане е само малка част. Според голяма част от средновековните разбирания, писането не е задължително умение за теолозите и интелектуалците.
Вместо да пишат сами, те говорят, а писачите записват това, което авторът диктува.
9. Някои хора не са толкова религиозни
През Средновековието известните статии са добър пример за екстремна религиозност: митове, светци, масови поклонения и т.н. Но това не означава, че хората се фокусират върху вярата в Бог и схващането, че те не се съмняват в Библията е напълно грешно.
Има доказателства, че обикновените хора, които вярват сляпо на някои от митовете като чудесата на светците, светото причастие или живота след смъртта. Голяма част от хората мислят, че душата е „просто кръв”, която изчезва, когато умрем. Други мислят, че няма причина да вярваме, че именно Бог кара растенията да растат, а не хората, които се грижат за тях.
Има доказателства, че хората не се подчиняват на църквата – ярък пример е не посещението на неделната литургия. Един испански духовник, в самото начало на XIV-ти век, казва, че почти никой не ходи на църква в неделя, а хората се забавляват по улиците. Други записи навяват чувството, че част от хората намират по-интересни неща за правене в неделя сутрин.
10. Те не вярват, че Земята е плоска
Повечето хора може би знаят, че Земята не е плоска, както и че каските на викингите нямат рога. И двете твърдения са викингски митове, същото се отнася за идеята лордът да спи една вечер с всяка младоженка.
Това, което прави изучаването на средновековната история толкова вълнуващо, е фактът, че човек трябва едновременно да търси информация и да разделя митовете от реалността, а това е истинско предизвикателство за ума на хора, израснали с безброй стереотипи за този исторически период.
Джон Арнолд, професор по средновековна история в лондонския университет Биркбек, е автор на „Оксфордска книжка за средновековното християнство” (2014). Той също е написал „Какво е средновековна история? (2008) и „Вярвания и липса на такива в средновековна Европа (2005).
Автор: Виктория Симеонова
По материали от:
historyextra.com
nauka.bg