Скъпоценни камъни (Брилянти)

Огненият камък

Брилянти

Диамантът е известен на човечеството от незапомнени времена. Неговата съвършена прозрачност, изящен блясък, висока твърдост и красиви форми са му определили славата на „най-прекрасния скъпоценен камък”. Още Плании Стари в своята „Естествена история” отбелязва, че „диамантът се цени най-високо от всички скъпоценни камъни”. Когато прибавим към тази кратка характеристика и факта, че диамантът навлиза все по-широко във всички отрасли на науката и техниката, не отслабващия интерес към него е напълно обясним.

Съществува легенда, според която първите „огнени камъни” (диамантите) са намерени в 327 г. пр. хр. От войници на Александър Македонски по време на похода му в индия. Археологическите данни свидетелстват, че още през третото хилядолетие пр. хр. Диамантите били известни в Идния и чак до средата на XVIII век тя остава главен доставчик на този скъпоценен камък.

След 50-те години на осемдесетото столетие основния добив на диаманти се извършва в Южна Америка, където през 1726 г. са открити диамантонисните разсипи в Бразилия. Скъпоценният камък се добива тогава частично и в Боливия, Венецуела, Еквадор.

Първите диаманти намерени в Урал датират от 1829 година. През втората половина на XIX в. започва „диамантеният век” на Южна Африка, а в началото на по-миналият век крупни диамантени находки били открити в Сибир.

Добивът на природни диаманти през същия век, а и до днес непрекъснато нараства до края на миналия началото на този век е стигнало 50 карата годишен добив. Запасите на планетата са оценяват на около 1500 милиона карата. Средно 98% от добивите диаманти в света понастоящем идват от Африканските находища, сред които на първо място са диамантените мини в Заир и в ЮАР. Уникални и без аналог в световната практика са находищата в Намибия, където почти всички добиви диаманти са за бижутерийни цели. И още едно любопитно сравнение: през 1964 г. световния добив на злато 2130 тона, т.е. продукция която може да се натовари на влакова композиция с 43 вагона. През същата година са извлечени 32 милиона карата дуаманти – количество, което би могло да се помести в каросерията на шестоварен самосвал. Стоиноста на този товар обаще е 16 пъти с по-висока от стойността на „златната влакова композиция”.

От минераложка гледна точка диамантът е един от известините днес над 2000 минерални вида. Името му произхожда от гръцкото „адамос” и означава „непобедим”. Причина за това наименование е високата твърдост на диаманта (10 по скалата на Моос) и голямата му химическа (не се разтваря в кисилини и основи) и механична (практически не се износва) устойчивост.

От гледна точна на химика диамантът е чист въглерод, по-точно една от трите полиморфни форми на шестия елемент от Менделеевата таблица. Кристализира в кубична сингония във вид на октаедрични ромбододекаедрични и кубични кристали или като комбинация от тях. Минералът е безцветен или оцветен в жълт, син, зелен, кафяв и червен цвят, но във всички случеи със силен диамантен блясък и прозрачност на чиста вода. Неговите сиви и черни зърнести разновидности са познати като борт, топчестите – като балас, а с примеси от графит – като карбонадо. Тези три вида са представители на техническите диаманти.

Диамантът се среща изключително рядко в природата. Находищата му се делят на коренни (първични) и разсипни (вторични).Коренните му находища се отъждествяват с „кимберлиги”, които представялват тръбообразни вертикално залягащи тела от ултраосновни вулканични скали, богати на оливин, a понякога и на флагопин, зелен пироксед (диопсид) и други минерали. Характерното за тези образования е и присъствието на различни видове гранати, между които червеният пироп играе указваща роля при търсенето на диамантените находки. Диаметърът на кимберлитните тръби варира от 30 до 1500 метра, а дълбочината им достига 1100 метра.

Фуниообразните кимберлитни тръби разсичат мощните слоеве от стари метаморфни и магмени скали и лежащите върху тях седиментни (утаечни) пластове от пясъчници, варовици, глини и въглища. В горната си част те преминават в „синя земя” (разрушен кимберлит) и „жълта земя” (изветрял, напълно разложен камберлит). Диамантите в кимберлитите са предимно под формата на добре кристализирани октаедри или окръглени додекаедроиди. Размерите на отделните кристалчета варират от микроскопични до 8 – 10 – сантиметрови, а съдържанието им – от 0,05 – 0,1 до 1,0 карат на тон руда (кимберлитна маса). Това означава, че за да се получи един карат диамант е необходимо да се преработят между 1 и 10-20 тона скална маса!

Смята се, че кимберлитните тръби са се образували в резултат от взрив предизвикан при издигането от горните нива на мантията на магмата, богат на газове и пати. Що се отнася до образуването на самите диаманти в кимберлитите, за техния произход съществуват три мнения. Според първото диамантите са се кристализирали от самата кимберлитна магма; други учени смятат, че те са се образували за сметка на въглерод съдържащите късове „заградени” в кимберлитната магма от околните скали. Третият вариант предполага, че диамантите са изнесени от кимберлита заедно с отломките от еклогити от дълбоките части на литосферата (от мантията). Най-правдоподобно е последното предположение, според което кимберлитните диаманти са раждат в горните нива на мантията (на дълбочина 150-200 километра), където съществуват налягания от 4500 мегапаскала (МПА) и температури около 1200є C. В огнища, се зарежда кимберлитната магма, която представлява производна на пълното или частичното разтопяване на ултраосновен субсад. Първоизточник на диаманта е постоянно присъстващият в магмата въглероден двуокис, който се редуцура по реакцията на Будоар до чист въглерод.

Най-известните коренни находки на диаманти са разположени предимно на страрите платформи на земната кора.Особено широко е разпространението на кимберлитите в Южна Африка (Афро-Американска платформа), откъдето и носят името си (от селището Кумберли).

Задълбоченият анализ на геоложкия строеж на значителна част от района на Сибир позволи на младия по-това време руски учен акад. В. С. Соболев да предскаже съществуването на диамантоносни кимберлити и върху територията на Сибирска платформа.

Както е известно пророческото предсказание на учения след това бе потвърдено по най-блестящ начин. През 1954 година геоложката Л. Попугаева откри първата камберлитна тръба „Зорница”,а днес броят на кимберлитите отдавна надхвърлят сто.
Вторият тип деамантоносни находища са разсипите, които доставят само една седма от дебиваните диаманти. Те са образуват от разрушаването на коренните находища на минерала под действието на редица екзогенни (външни) фактори (дъжд, вятър, реки, морета, ледници и др.). Най-известните от тях се намират по крайбрежието на Югозападна Африка, където морски съдове се проучват и добиват средно по 20-25 карата диаманти на денонощие.

Морските диамантоносни отложения са разположени в шелфа на разстояние до 300 м. до брега и дълбочина до 35 метра и обхващат площ около 50 000 квадратни километра. Предполага се, че са се образували вследствие разрушаването на излизащите на океанското дъно кимберлитни тръби под въздействие на подводното изветряне, теченията и вълните. Или в резултат на внасяне от сушата с водите на Оранжевата река и река Ваал, в чиито алувиални отложения също присъстват скъпоценни минерали. Съдържанието на диаманти там се оценява на 0,015 – 2,5 карата на тон пясък или при преработване на 60 милиона тона годишно се извличат средно около 2 милиона карата диаманти.

До скоро се смяташе, че всички коренни находища на диаманти в природата са свързани с кимберлитите. В последно време обаче са били получени данни, които показват, че кимберлитите не са единственият първичен източник на скъпоцения камък. Установено бе повсеместното разпространение по земната повърхност на дребни диаманти, които са различават съществено от кимберлитите в морфологично отношение и по-физични свойства. За тях са характерни предимно кубичните кристали (50% от всички изследвани случая) микроагрегатите и деформираните зърна, докато при кимберлитните диаманти преобладават октаедричните и додекаедроидните кристали. Специфична е също така и цветовата характеристика на дребните диаманти – почти винаги те са оцветени, докато повечето от кимберлитните диаманти са безцветни. Самото им название „дребни диаманти” е свидетелство за малките им размери.

Доказано е, че част от дребните диаманти водят произхода си от паднали на земята метеотити (или са резултат от удара им върху земната повърхност). Това са импактни диаманти. Появата на останалите дребни диаманти се свързва с някои типове магмени или метаморфни скали като перидотити, пероксенити, базалти, пикрити, лимбургити, еклогити, зелени филити и др., при чието образуване условията са били благоприятни и за кристализацията на диамантите.

Основното колочество добивани диаманти са технически и се използват за промишлени цели. От тях се използват различни режещи, шлифовъчни и полировъчни инструменти, приспособления и пасти, изтеглящи дюзи индикатори в броячите за ядрени излъчвания, части за часовникарската промишленост и приборостроенето.

„Диамантът на надеждата” 9.71 карата

В бижутерийната промишленост отиват около една пета от добиваните диаманти. Тези от тях, които са обработени в определена форма, са наричат брилянти. Остеняването се извършва с цел да се придаде специална естетическа форма на минера с достигане на висок светлинен ефект и подчертаване на специалния му блясък, а също и за да се отстранят някои от природните му недостатъци като наличието на включения, пукнатини и др. При този процес най-често се губи половината от масата на обработваемия камък (окикновено от диамант с тегло 2,0 – 2,5 карата се получава брилянт с тегло 1 карат), но твърде високата стойност на брилянтите (до 20 000 долара за еднокаратов брилянт срещу 750$ за същия по размери, но неостенен диамант от най-високо качество) ги прави извънредно рентабилни. В сравнение с тези внушителни цифри цената на техническите диаманти е изненадващо ниска около 3$ за 1 карат!

Кратерът на кимберлитната тръба „Big hole” от диама
нтената мина край селището Кимберли в Южна Америка. Експлоатацията на мината започва през 1871 г.
До сега са извадени 22,5 милиона тона скала, продуктивен 2 722 килограма диамант. И днес както преди 100 години – диамантоносният пясък се обработва предимно на ръка.

Най-общо стойностите на диамантите зависи от четири фактора – тегло (в карати), сложност на обработката, прозрачност и цвят. Класическият обработен диамант е 57-стенен, така се осигурява красивото и уникално пречупване на светлината. Съществуват 9 най-разпространени форми на обработените диаманти: кръгла (round), овална (oval), маркиз (marquise), крушовидна (pear), принцеса (princess), сърцевидна (heard), изумруд (emerald), радиант (radiant), трилиант (trillion). Съществуват няколко формули за оценка на скъпоценните камъни. Според едната от тях стойността на най-големия намерен досега диамант, гиганта „Купинан” с тегло 621,2 грама (3106 карата), се определя за 290 милиона долара. Това е приблизително стойността на 190 тона чисто злато!

Преобладаващия брой добивани диаманти са с размери до 1 карат. Кристалите гиганти, чието тегло се измерва с десетки, стотици (а понякога и с хиляди) карати се срещат твърде рядко. С тях са свързани различни поверия и легенди, стойността им е фантастична и поради това те се водят на особен „отчет” – тоест проследява се пътя от преминаването им от ръка в ръка през годините до превръщането им в експонат на музеина збирка.

По долу предлагаме кратки сведения за някои от най-известните диамантени кристали, която история е повече или по-малко популярна не само в средите на специалистите, но и между любителите на криминални сюжети.

„Екселсиор”

Теглото на този диамант е 995, 2 карата. Открит е през 1893 година в южноафриканския рудник „Ягерсфонтейн” и при обработката е разрязан на 21 брилянта, най-големият, от които тежи 70,0 карата.

„Великият Могол”

Този забележителен диамант е намерен още през 1304 година в Индия. След като англичаните завладяват Пенджаб (днес един от индийските щати) той се озовава в съкровищницата на кралица Виктория. Това става през 1849 г. Част от диаманта е шлифована в плосък брилянт с тегло 186,1 карата (при повторната обработка от него свалят още 80 карата). Този брилянт днес носи името „Кухонор” и е вграден в короната на английските крале. Останалата необработена част от гигантския кристал (първоначално тегло 793,5 карата) се намира в британския музей. Короната на английските крале с вграден брилянтът „Кухинор”

„Кулинан 1” „Звездата на Африка”

 Първоначалното тегло на този гигант е 3106 карата. Тпй е намерен през 1905 г. в рудника „Премиер” край Претория (ЮАР). В 1907 година е подарен на английският крал Едуарт VII. На следващата година е разрязан на 105 части от които са шлифовани брилянти с различно тегло. Най-големият от тях е „Кулинан I” или наричан още „Звездата на Африка” 530,2 карата (106,04 g.) Заедно с „Кулинан II” (317,4 карата (63.48 g)) двата брилянта пренадлежат на английската корона и са изложени в музея при Тауър. Общото тегло на фасетираните пришлифоването брилянти е 1063,65 карата, което представлява едва една трета от първоначалната маса на кристала.

„Джонкър”

Тежащият 726 карата диамантен кристал е намерен в речните отложения недалеч от рудника „Премиер” в ЮАР през 1934 година. На следващата година той е купен от американският банкер Хари Уинстън. От „Джонкър” са получени 12 великолепни брилянта с тегло от 5,3 до 142,9 карата. Общата маса на тези брилянти е 370,87 карата, което прави 51,08% от първоначалното тегло на кристала. Счита се, че това е своеобразен рекорд при обработката на диаманти в брилянти.

„Звездата на Якутия”

Както личи от името му този 232,1 каратов диамант произхожда от сибирските диамантени находища. Открит е през 1973 година и представлява октаедричен кристал с гладки стени, висока прозрачност и лек жълтеникъв оттенък. Той заедно с другия якутски гигант „XXVI конгрес на КПСС) (342,5 карата) се съхранява в постоянната изложба при диамантения фонд на Русия.


„Тифани”

Теглото на кристала е 287,4 карата. Открит е през 1878 година в рудника „Кимберли” (ЮАР). По-късно е остенен в красив оранжево-жълт брилянт с тегло 128,0 карата, който днес се оценява на половин милион долара.

„Южна звезда”

Това е един от най-големите диаманти намирани в бразилските находища (261,88 карата). Открит през 1853 година. Полученият след обработката брилянт тежи 128,8 карата и се нарежда сред най-красивите брилянти в света.

 „Орлов”

Този диамант е един от седемте исторически скъпоценни камъка в Диамантеният фонд на Русия. Намерен е в разсипите на индииският рудник „Голконда” през XVII век. Познат е още като „Амстердамски диамант” и „Лазаревски диамант” първоначалното му тегло не е известно (предполага се, че е бил около 300 карата) сега тежи 179,3 карата. Претежава слаб синкавозелен оттенък. Шлифован е под формата на индийска роза и познавачите го определят като един от най-красивите брилянти в света.