След десетилетия на изследвания, учени откриха в земната мантия огромен запас от вода, достатъчен да напълни океаните на Земята три пъти. Този резервоар се намира на стотици километри под повърхността. Откритието може да измени из основи разбирането ни за планетата ни и създаването й.
Водата не е в свободно състояние, но се намира в минерал наречен „рингудит“ (ringwoodite) , на около 660 км. дълбочина.
Геофизикът Стийв Якобсен от Northwestern University в САЩ казва, че откритието навежда на мисълта, че водата на планетата може да е дошла от вътрешността, пришпорена към повърхността от геоложка активност. Това е теория обратна на тази, която твърди, че ледени комети разбиващи се във планетата са носители на водата. Якобсен е работил заедно с Брандън Шмандт от Университета в Ню Мексико.
„Геоложките процеси на земната повърхност, като земетресения или изригващи вулкани са последици от това което се случва вътре в Земята, далеч от нашия поглед,“ споделя Якобсен.
„Мисля, че най-накрая виждаме доказателство за целия воден цикъл на Земята, което помага да си обясним огромните количества вода на повърхността на планетата ни. Учените търсят вода намираща се дълбоко под Земята от десетилетия.“
Якобсен и колегите му са първите които дават солидно доказателство, че е възможно да има вода близо до мантията на Земята. Базирали са откритията си на изследвания на огромен подземен район разпростиращ се през по-голямата част на САЩ.
Рингудитът действа като гъба заради кристалната си структура която го кара да привлича водород и задържа вода.
„Ако само 1% от теглото на скалата край мантията е вода, то това ще е еквивалентно на три пъти количеството вода в океаните ни“, споменава Якобсен.
Изследването е използвало данни от USA Array, мрежа от сеизмографи простиращи се из САЩ и измерващи вибрациите породени от земетресения, както и информация от лабораторните опити на Якобсен върху скалите,опитите симулират високото налягане което се намира на 600 км под земята.
Всичко това е произвело доказателства, че движенията на скали между горната и долната мантия е довело до процес при който водата мове да бъде задържана в скалата.
Откритието е изумително защото се мислеше, че топенето в мантията се е осъществявало на по плитка дистанция, около 80 км. под земната покривка.
Якобсен е заявил пред списание „New Scientist”, че скритата вода може да служи като буфер за океаните на повърхността, и с това се обяснява как са останали със същите размери за милиони години. „Ако съхранената вода не беше там, то тя щеше да бъде на повърхността на Земята и върховете на планините щяха да са единствената Земя“ казва ученият.
С други думи, планетата ни има много, много повече вода, отколкото мислехме досега….. И подземната вода навярно участва във водния цикъл на планетата.
По материали от:
northwestern.edu
theguardian.com
