Всеки се е сблъсквал с проблема да е пасивен участник. Било то в училище, университет или на работното място, всеки човек иска да изкаже мнение, да предложи идея и тя да бъде най-малкото обсъдена. Нека навлезем в 21ви век и да погледнем какви възможности всъщност съществуват.
Представете си, че отивате на поредното упражнение в университета, което по регламент естествено е задължително, влизате в стаята и светът се променя. Вместо черната дъска и тебешира, асистентът вади изважда малък notebook .Свързва го към проектор, изправя се и с няколко ловки движения изважда необходимото му за часа на бялата дъска. Вместо хвърчащи листчета пред вас стоят работни таблети , на които е изписана темата на днешното ви упражнение и указанията към тях. Всичко това е само началото…началото на новата ера на обучение и работа, това са интерактивните технологии.
Интерактивните технологии ( от англ. interaction – взаимодействие) и тяхния начин на работа ни позволяват да станем преки участници в работната дейност. Така например, в процеса на обучение на един студент, той се затруднява при извършването на упражнението си, ще получи подробни указания от асистента. Това би могло да се реализира с т.н status bar софтуер, който ще следи за изпълнението на задачите и ще алармира, че има проблем.
Тези технологии позволяват решението и на друг проблем – базата данни в предприятията. За студентите е много напрегнато да чакат проверката на поредното контролно, което може и да не стане в рамките на седмици. За целта, контролът може да се извършва по електронен път чрез тестове в реално време, които ще позволяват веднага да се разбере оценката.
Друг от проблемите в днешното образование е информационната база (учебниците, ръководствата и прочие). Чрез изграждане на локален сървър в институцията и качването на материалите в електронен вариант се спестява лутането по книжарници и борси. Достъпът ще бъде осигуряван директно за всеки от учениците/студентите още при записването им.
По този начин, се решават и част от „зелените“ проблеми. Няма да е необходима хартия за печат и писане, мастилото ще отпадне като фактор и ще заживеем в един по-чист свят.
Технологията съществува. Все повече и повече навлизаме в ерата на научната фантастика, а проблема не идва от там. Интеграцията на интерактивното обучение чрез технологии е предизвикателството, пред което сме изправени. Страхът от техниката кара преподаватели и началници да останат на старите методи, като реално така потискат възможността за развитие. Всеки по възрастен професор би останал на сигурно в аудиторията с 30 човека и да прави диктовка на лекциите, които без проблем могат да бъдат разработени в електронен вариант и да бъдат публикувани в интернет пространството. Но изборът е техен, не наш за съжаление.
Логичният въпрос тук е „Как ще подходим за напред?“ . Дали да останем в 20ти век и бавно да загубваме интерес към подобна форма на обучение, или да отворим широко очите си и да видим, че все пак 21ви век е тук, че възможностите съществуват, но трябва да преодолеем страхът и да ги осъществим. Тук, изборът е ваш.
Автор: Мартин Георгиев
Източник: nauka.bg
