Целта на тази книга е да се изследва произхода, разцвета и упадъка, на това, което можем да наречем субнаучни теории за геометрията на Голямата пирамида в Египет и за мотивите на техните създатели. Освен геометричните теории на социолози и на други групи от автори (повечето от тях от викторианска Англия), в книгата се обсъждат и техните философски разбирания. Херц-Фишлер изброява единадесет различни теории и повече от седемдесет автори, които са се занимавали с геометрията на Голямата пирамида.
Великата пирамида на фараона Хуфу (известен и като Хеопс) е построена около 2 600 г. пр.н.е. и е най-голямата и най-старата от трите пирамиди до Гиза. Като има предвид това, египтолози и други учени са проучили всички три пирамиди, и повечето „пирамидолози“ са съсредоточили усилията си върху Голямата пирамида.
Съвременните проучвания са установили следните размери на Великата пирамида: страната на базовия квадрат е 230.4 m с грешка от около 10 см. Тъй като обвивката от каменни слоеве на повърхността и някои камъни на върха са изчезнали, точната височина трябва да се определи от ъгъла на наклона на страните. Измерване на този ъгъл от около десетина корпуса на останалите камъни е довело до откриване на оригиналната височина – 146.6 м. (днес тя е 137.2 м). От останалите камъни от най-горния слой е установено, че върха на пирамидата е по-малък с 4 cм от „теоретичния“, гледан „от птичи поглед”, тоест – отгоре квадрат. Ние нямаме никакво обяснение за начина, по който древните строители са успяли да получат тази почти невероятна точност на изчислението и на изработката.
Отделно от това, зза пирамидолозите централен проблем е въпросът за геометричния дизайн на сградата преди построяването й. Това е още по-голямо предизвикателство, защото, както Херц-Фишлер посочва, ние нямаме археологически или други доказателства нито за наличието на геометрични бази за изграбдане на всички пирамиди, нито дали, ако имаше една, как тя се е връзвала с математическите познания на древните египтяни, доколкото ние я познаваме. Така че всяка реконструкция на геометричния дизайн е чисто хипотетична. От друга страна, повечето от тези реконструкции водят до размери, които са изцяло в границите на статистическите грешки при прилагане на наблюдаваните стойности.
Една от хипотезите е наречена от Херц-Фишлер „пи-теория”. Според тази теория, „теоретичната форма на Голямата пирамида е определена, като се предполага, че обиколката на кръг с радиус, равен на височината на пирамидата, която пък е равна на периметъра на основата на пирамидата“. Като се има предвид основата, това предположение ни дава височина от 146.7 м., и наблюдавани стойности. Има деветима автори от викторианска Англия и още шест от ХХ век, които предлагат или защитават тази теория. В глава 18 на книгата Херц-Фишлер обяснява, че не можем да разглеждаме пи-теорията като чисто геометрична теория, а по-скоро трябва да видим развитието й като тясно свързано с други въпроси от голям обществен интерес през втората половина на ХIХ век в Англия, като: квадратура на кръга, борбата за налагане като общовалидни различни местни мерни единици (метрични или – не), текстовете в Библията и теорията за еволюцията.
Глава 17 установява критериите, на които всяка теория трябва да отговаря, за да може да бъде вземана на сериозно.
Книгата завършва с глава „Заключения”. В своите заключения, Херц-Фишлер се връща към социологическите аспекти. Той показва как различните теории са били разпространявани, променяни в движение, блокирани от други, и как по-проста теория може да потъне в неизвестност, вероятно – защото отговорът изглежда твърде лесен.
Авторът подготвя и втори том на книгата си, където ще ни разкрие тайните на „златното сечение“.
Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.redorbit.com
