До началото на XVIII в. останало да се направи само едно незначително подобрение на платнохода – управляващото кормило/щурвал , което било представено в съвсем ранните години. Замествайки неудобните и често опасни нивелиращи рейки, то донесло драстично подобрение в маневрирането на огромните кораби – а те година след година ставали все по-големи. През останалото време от столетието постиженията от предишните периоди били достигнали до най-високото си ниво на техника и действие, като структурата на кораба все още била основана почти изцяло върху дърво и коноп. Били създадени разработки на нови и по-големи платноходи.
До края на века били направени първите опити за подкарани с пара съдове. Отхвърляно с насмешка от консервативно мислещите, но не и от тези с високи чинове във флота, димящите дрънкащи кораби ангажирани първо от търговската флота, за да обслужва плавания с възможно най-малка продължителност, за да намали бройката на екипажа. Новата парна движеща сила и новите материали, осигурени от индустриалната революция, особено изобилните железни плочи, довели до повече промени за 50 години, между 1800 г. и 1850 г., отколкото всички подобрения от изминалите 500 години. Когато инженерите проучили възможностите на новия механизъм, се стигнало до прилив от нови изобретения. Все пак през 1850-те години един пълно оборудван платноход с попътен вятър все още можел да задмине един средно пакетован параход. По това време по пристанищата из цял свят имало съдове, вариращи от най-новите железни параходи до лодки, чийто дизайн се връщал назад към праисторията.
