Карл Сейгън е вдъхновение на поколение учени с работата си и популяризирането на науката. Но той не винаги е говорил за науката с положителни емоции. Ето 8 доказателства за това.
Само един поглед в книгата и чуваш гласа на друг човек, може би умрял преди 1000 години. Четенето е пътуване през времето.
Науката не само е съвместима с духовността — тя е мощен извор на духовност. Когато осъзнаем своето място сред необятността на светлинните години и хода на епохите, когато проумеем сложността, красотата и изяществото на живота, тогава в нас се заражда извисяващо чувство — едновременно и гордост, и смирение, — което със сигурност е духовно. Такива са нашите усещания, когато сме изправени пред големи произведения на изкуството, музиката и литературата или пред прояви на забележителна и безкористна смелост, като например тези на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг-младши. Идеята, че науката и духовността се изключват една друга, прави лоша услуга и на двете.
Пак погледнете тази точка. Това е тук. Това е нашият дом. Това сме ние. На нея са изживели живота си всички, които сте обичали, които познавате, за които сте чували, абсолютно всички човешки същества. Всичката радост и страдание, хиляди самоуверени религии, идеологии, икономически доктрини, всички ловци и събирачи, всеки герой и всеки страхливец, всеки създател и всеки унищожител на цивилизации, всеки крал и всеки селяк, всяка двойка влюбени, всички майки и бащи, всяко дете, всеки изобретател и изследовател, всеки моралист и всеки корумпиран политик, всеки върховен лидер, всяка „суперзвезда“, всеки светец и всеки грешник в историята на нашия вид, всеки от тях е живял там – на една прашинка, окъпана в лъч светлина.
Нашите убеждения, нашето въображаемо самомнение, илюзията, че имаме някаква привилегирована роля във Вселената, са поставени под съмнение от тази точка бледа светлина. Може би няма по-добра демонстрация за глупостта на човешката гордост от този далечен образ на малкия ни свят. За мен, той подчертава отговорността, която носим – да сме добри един към друг. И да пазим и уважаваме единственият дом, който познаваме – Бледата синя точка.
Не можеш да убедиш вярващия в каквото и да било; тъй като неговата вяра и убеденост не се основава на доказателства – тя се основава на дълбоко вкоренена нужда да се вярва в нещо.
Чудноватите твърдения се нуждаят от чудновати доказателства.
Твърдя, че има много повече „чудеса“ в науката, отколкото в псевдонауката (или религията). И ще добавя, че какъвто и аршин да изберете за стойността на този термин, науката има на разположение едно допълнително качество, което никак не е маловажно – склонността да бъде вярна.
Науката е повече от колектив на знания. Тя е начин на мислене; начин на скептично изпитване на универсума с изтънчено разбиране на човешката погрешимост.
Ако не сме в състояние да задаваме скептични въпроси, да ги изпитваме тези които ни казват че нещо е истина, да сме скептични към тези които са авторитетни, то тогава, ние сме на разположение на следващия шарлатан (политически или религиозен) който ще дойде.