Последната космическа совалка – „Атлантис”, извършва последния си полет. Първият е на 3-ти октомври 1985 г. Дали технологичният прогрес на запада демонстрира залеза си? Когато една технология се изостави, без да е изместена от нещо по-ново, по-прогресивно и по-ефикасно, това не може да носи оптимистични мисли. Поредната страница в технологичната история на човечеството се затваря, но дали това е за добро? Поредицата от бляскави достижения на 20-ти век си отиват без заместници. Руски и украински ракети с еднократна употреба ще продължат да обслужват Международната космическа станция и да извеждат спътници в орбита, но те са по-стари технологии.
„Конкорд” падна завинаги на едно френско летище, Ту-144 дори не полетя истински. Много други символи на миналите епохи на 20 век си отидоха, но тези не се заместват от нищо. Какъв ли знак е това?
С последния полет на „Антлантис” завършва експлоатацията на американските космически совалки. От всички шест построени загинаха два апарата, „Челинджър” през 1985 г. и „Колумбия” през 2003 г., и като последната тежка авария се случи в близко време, когато напредването на технологиите би следвало да я предотврати. Останаха „Атлантис”, „Дискавъри”, „Ентърпрайз” и „Индевър”. „Ентърпрайс” е първообраз на совалките, чиито полети приключват през 1977 г. С последния полет от 8-ми юли 2011 г. тази част от американската космическа програма ще се приземи завинаги. Програмата на совалките е започната през 1972 г. от администрацията на президента Ричард Никсън. „Атлантис” изведе в орбита сондите „Магелан” и „Галилео” за да тръгнат по пътя си за Венера и Юпитер. За 25 години совалката е обиколила земята 4462 пъти, прекарала е в открития Космос 292 дни и е изминала 200 милиона километра. Ако “Атлантис” беше полетял към Слънцето, сега щеше да е на една трета от обратния си път насам. Светът би трябвло скоро да им намери заместник, иначе става очевидно, че прогресът му се забавя.
