Първоначално – за да не се поврежда машината.
Лостовете на първите пишещи машини били дървени и сработвали бавно. Когато започнало производство на по-бързо пишещи машини, ускоряването на работата на устройствата довело до честото засядане на хартията в тях. Това се дължало на разположението на буквите по клавиатурата.
Вероятността да бъдат натиснати една след друга съседни букви била голяма, а това водело до засичане на лостовете. Изобретателят на пишещата машина, американецът Кристофер Шоулз, изпробвал приблизително 50 варианта на разместване на буквите от английската азбука, докато не достигнал QWERTY подреждането, при което възможността за забиване и засичане на лостовете на пишещата машина е минимално, тъй като вероятността да бъдат натиснати два съседни бутона е малка.
Съществуването на руската QWERTY подредба е продиктувано от същите съображения. По-късно, когато пишещите машини са подобрявани, скоростта на лостовете се повишава още повече и проблемът със сцеплението отпада. Въпреки това, използваните до тогава подредби на буквите от клавиатурата на различните пишещи устройства се запазва и се използва и към момента, тъй като въвеждането на други стандарти ще изисква до ограмотяване на всички използващи пишещи машини и компютри.
Автор: Мая Джамбазова
Източник: http://www.vokrugsveta.ru