/из дневника на кореспондента на „Ново време“ Ал. ПИЛЕНКО „Около Балканските войни“/
Знаете ли, че:
След обявяването на войната, в Стара Загора цар Фердинанд е живял в три луксозни вагона, гарирани на глуха линия до Главната квартира.
От сградата на Главната квартира към трите движещи се армии са били прокарани телеграфни линии за бърза свръзка.
Секретността е била пълна – всички чужди военни аташета са били настанени в богаташки къщи в Стара Загора, плащани са им по 50 франка на ден, хранени са с изобилие от луксозна храна, с изключение на прясна риба /само това нямало/, но храненето е ставало в определен час, така, че всички да виждат другите си колеги и да знаят, че за тях няма изключения.
Никола Генадиев, бивш министър председател, намерил за нужно да разговаря в навечерието на войната за предстоящите действия с помощник – главнокомандващия ген. Савов, повече от час. Генералът го излъгал за всичко от игла до конец, без да му мигне окото! /така де, оставете военните да си вършат работата/.
Никое военно аташе не е имало право да контактува с българи, освен чрез двама специално назначени за това офицери, наричани от аташетата на смях „гувернантки“.
Един от военните кореспонденти се оплакал, че ако още един ден го държат на такъв режим, нямало да има вече фантазия да си измисли какво да прати на вестника си.
Началниците на влакове получавали затворени пликове, които се отваряли на определени места и в определено време за следващия маршрут. В резултат на това цялата Трета армия, сиреч около 1/3 от българската армия, се придвижва абсолютно тайно.
Никой никога не дава информация. В разгара на боя при Люлебургас, кореспондентът влиза в щаба на ген. Кутинчев и гледа картата.
– Какво е това? – пита той адюданта.
– Турските и нашите позиции.
– А боят как върви?
– Е, отде да знам.
В началото, вагоните след превоза на десетки хиляди войниcи нито веднъж не са били почистени….
Малко илюстрации за атмосферата:
Младеж във видимо ранна за армията вързаст пътува във влака, с чинно подреден багаж, торбичка, манерка и шише за мастило, пълно с някаква странна течност. Оказва се доброволец, тръгнал за фронта. В мастилницата има… масло, за да си подържа пушката, която ще му дадат, в изрядно състояние!!
В Ямбол, руски военен кореспондент и българският му спътник яхват конете, за да тръгнат към току що презветия Лозенград. Прекръстват се. Из улицата се чува моментално подетото от десетки гърла: „Кръстят се, кръстят се“.
Всички минувачи свалят шапки.
Булевард „Цариградски“ в Ямбол. Прасета се търкалят на улицата, а на едва врата виси надпис:
„Рентгеновъ институтъ хаджи Господинъ Славовъ. Имамъ машина, която вижда всички вътрешности на човешкото тело, като бъбреци и др. такива“.
Наименование на ямболски хотел: „Стара и Нова Америка“ !!!
Обозите по тракийските пътища са безкрайни, бавни, тежки и претоварени. Карат ги възрастни мъже с или без военна униформа. Когато среща погледа им, кръвта на немския военен кореспондент, кой знае защо се смразила!
С тях се разминават връщащите се назад ранени войници. Първите, които пътуващите към действащата армия срещат, са ранени само и единствено в ръцете! Това са просто тези, които могат да ходят сами…
Някои български части са се откъснали от санитарните си подразделения на 70-80 км., увлечени в щурма.
На каруците и волските коли с взривоопасни товари пишело „ИЗБУХВАТЕЛНО!“
Руският кореспондент вижда млад войник, който с изключително оживление разказва нещо, чертае по земята с пръчка и всички са много напрегнати и сериозни. В един момент цялата войска наоколо избухва в смях, един чак се търкаля по земята. Усещайки че става нещо много важно, кореспонентът почва да пита какво се разказва, но успяват да му обяснят само, как турците направили вилазка от Одрин и как командирът на войника приложил някакво тактическо решение. Настоявайки за преводач, кореспондентът получава такъв. Който обаче се оказва подофицер, а подофицерът в българската армия е страшно нещо! Изслушвайки войника, той кимва, обръща се към руснака и превежда следното:
– Разказва, как турците са избягали.
Двама редници, военни куриери на велосипеди по цял ден носят писма. Единият в доброволец в цивилно облекло. Кореспондентът кой знае защо смята, че ще го вкарат а ареста…. ?? Явно в руската армия, мине се не мине, па вкарат куриер в ареста.
Вторият е военен, с небръснат, кален и див.
Кореспостентът го заговаря на развален български.
Човекът отговаря на невероятен френски. Оказва се доктор на юридическите науки, завършил във Франция и Германия. Немският му също е безупречен.
Преобръща се санитарна каруца. Започчва суетене. Висок и як военен лекар, майор, най-старшият офицер сред всички, отива и я изправя. Учудването, че най-старшият върши това преминава в изумление, когато става ясно, че военният лекар в цивилния живот езаместник-председателят на Народното събрание Момчилов.
Малко по-нататък кореспондентът среща бившия министър-председател доктор Никола Генадиев в качеството му на…. РЕДНИК от запаса. Русофобът и Стамболовист помага на руския кореспондент да се справи с походните трудности така, че той не спира да го хвали в книжката си…
Висши офицери и кореспондентът обядват. Три лъжици за девет човека. Един полковник разказва виц за трима български овчари, които яли с една лъжица. Тя толкова бързо се въртяла от ръка на ръка, че когато дошъл вълкът никой не можал да извика – устите им били пълни и на тримата. Този полковник е индентант. Под негово командване се организира бързо и впечатляващо снабдяване на частите му – незабавно след пристигането на определено място се приготвят пещи, готви се бързо и се разпраща организирано. Наблюдателят е във възторг.
На вратата на помещение от 6 кв.м. пише: „1 офицер и ½ рота“. Под него зачеркнато: „Артилерийско управление“. На 6 кв.м. интендантите са съумяли да настанят половин рота и един офицер. Преди това обаче там е било цялото Артилерийско управление на Българската войска. Видимо времена, в които администраторите са били сведени до жизнения минимум на системата.
Първите гранични сблъсъци с турците, описани от млад офицер:
На гранична застава пристига телеграма за обявяване на войната. Войницит реват „Ура!“ а от турска страна незабавно се откриа огън. Българските войници напират да минат границата. Първи преминава стар офицер, който бива убит. Войниците не си губят времето на хукват НА НОЖ! Много турци побягват още на сто метра, при вида на атакуващите тичащи редици с натъкнати ножове. Много от тях обаче се сражават. Турски офицер пада ранен, но не спира да стреля с пистолета си, убива няколко войника и бива убит и вдигнат на десетина щика… както кап. Горталов по-рано и както капитан Андреев по-късно…
При Гечкенли 30 турски оръдия стрелят убийствено. Българите започват да пълзят и пълзят докато стигнат на около километър от тях. След това оркестрите се изправят и започват да свирят „Шуми Марица“, а цялата българска част хуква напред „На нож!“ На около сто метра от позициите турците побягват назад.
Една дружина губи всичките си офицери до един, но войниците самостоятелно продължават атаката и я довеждат до заповядания край. Сред тях има войници, ранени на пет-шест места….
Един български войник попада при турците. Те го хващат режат му ухото и го намушкват два пъти с нож в крака. Той се прави на умрял, след това изпълзява надалеч. Обаче след малко се връща пълзешком и си взима шинела, който турците са смъкнали от него…
Сред войниците има 30 000 студента и висшисти.
Една рота бива пропусната при снабдяването с патрони. Лежи, лежи, не носят. Вдига се на нож и превзема турската позиция без стрелба…
Щабовете са били отбелязвани с …. червени фенери. Така през нощите всеки, който има работа там се ориентира лесно.
През цялата война кореспондентът не чува нито една ругатня и нито едно повишаване на глас! Включително и когато минава огромен обоз, в някои от колите на който са впрегнати не животни, а десетки войници…
Ранените, които могат да ходят, се връщат назад сами, на групи, изнурени от болка и умора.
„Без нито един стон!“.
Армията напредва с около 60 км на ден. Телеграфистите незабавно трябва да продължат свръзката с главната квартира. Някои бързат след войските, като носят телеграфни стълбове на раменете си…
Поръчик гази калта със скъсани ботуши. Оказва се софийски милионер, мобилизиран….
В с.Айвали турците убиват 167 човека, главно жени и малки деца. Причината е, че селяните са посрещнали тържествено българска част и са си накъсали фесовете…
Руският корспондент потресен и ужасен фотографира телата.
Приближава българин и казва – Отбележете, г-не, че повечето убити са гърци ….
Толкова по въпроса за обективността в тази война.
Впечатляваща е точността на българската артилерия – край много турски окопи има разриви в диапазон само на 5 крачки отпред и на 5 крачки отзад.
В окопите лежат убити българи – вoйници, офицери и подофицери. Подредени – войниците, до тях подофицерите, до тях – взводният командир. Всички убити на местата си – Лежат, както са застанали на позиция – „Точно по учебниците“.
Български генерал казва: „През Сръбската война командвах дружина и видях страшният натиск на нашите войници. После в мирния период изпитах съмнение – не е ли намаляла тази енергия. Сега се убедих, че тя е по-голяма, особено у частите, които са видяли убитите от с.Айвали. Написаното в учебниците за развръщане и подготовка на атаката са изметени от практиката!“
Българските офицери масово се оплакват от това, че не могат да удържат войниците си… Когато има атака.
При Люлебургас български ранени, попаднали в турски ръце, са с прерязани гърла до един. Офицерът им е с избодени очи …
На лавките страшна блъсканица. Ред няма. Лавкаджията пуска през затворена врата един по един. Изумилата с дисциплината си войска пред сладкарницата е станала на тълпа. Всичко се купува за един франк – няма нито време за ресто, нито време за пазарлъци. Войниците обаче внимават да не ощетят търговеца.
Най-смешното е, че няма време и за избор – всеки купува, каквото му попадне пред очите. /Вероятно са ги разменяли после/. Всички са „издивели“ от необходимостта да вкусят нещо различно от военния хляб и храна.
Бръснарите премаляват да бръснат и стрижат офицери и войници „на конвейр“.
Разговор между войници /по повод слуховете за автономия на Тракия и Македония/: „Ако сложим един дипломат тука да полежи в калта една нощ, ще разбере, че никой не може да връща обратно отвоюваната земя!“
„Ами ще разбере. До сутринта ще е пукнал.“
Установяване на новата власт в Люлебургас. Депутат от Народното събрание ходи с войската, без да е задължен. Случайно среща и поздравява ген. Радко Димитриев. Той на мига го назначава за губернатор на Лозенград. Авторът намира при тези обстоятелства всички теории за държавата за доста кабинетни, а новият губернатор тръгва да си търси риза, защото под палтото си на голо има овчи кожих, а „това може да навреди на авторитета на властта“. Грък=-търговец носи риза, която трябва да се облече върху кожуха. Къса се на гърба – чудо голямо, не се вижда под палтото…. Търсят връзка. Слага я накриво, а Никола Генадиев казва – „оправи я, че ще създадеш нова мода сред местните гърци“.
Първата заповед, написана на развален гръцки от Н.Генадиев:
„Всички лавки утре да са отворени. Властта не отговаря за целостта на тези, които не са.“
След малко казва – „хубаво да му мислят. Ако има затворени, нарочно ще наредя да ги разграбят!!!“
В кабинета си, събрал видните гърци, ги назначава за полицейски началник, квартирмайстор, отговорник по реквизициите… на всички дава червени ленти като те си ги надписват и си ги слагат на ръкавите. Всички говорят едновременно, а авторът се чуди на това гръцко качество.
Отвън чакат много млади гърци, със зелени ленти на ръкавите. Раздава им се оръжие от плененото турско и се назначават за полицаи. Всички питат дали ще им се плати.
Властта се организира мигновенно. От старите кошници за гранати на турците правят сандъчета за сортиране на писма. На една врата пише: „Топографите“, а на друга – ясно и точно „затвор за хванати шпиони“. Пощата и контраразузнаването са явно на едно място …
Частните турски къщи не са пипнати, но седалището на каймакамина е доста повредено от българските войници. Един от тях подарява на автора султанския герб, да си го носи за спомен в Русия.
В бившите турски канцеларии цари страховите бумащина. Явно бюрокрацията е предвестник на падането на империите…
Артилерийски двубой между българи и турци:
Български полк попада под шрапнелен огън и отстъпва в хаос. Командирът на съседната батарея, като вижда това, изнася едно оръдие напред и му заповядва да стреля с т.нар. „ураганен огън“, или по 30 снаряда в минута!
Турците концентрират целия си огън върху това оръдие и пехотният полк е спасен. Три пъти ранен, мерачът му продължава стрелбата, докато пада без сили. Турците стрелят удивително точно и мерят сандъците със снаряди край оръдието. Запалват се парцалите със смазка, които са увити около снарядите. Мерачът ги изважда с голи ръце и предотвратява взрива, но окончателно бива изваден от строя.
Убити са 8 човека от батареята.
В болницата при умиращия войник отива командира на полка, за да му съобщи, че в отговор са уцелили два турски снарядни сандъка. Турският проивник е командван от немски офицер на турска служба, убит от българите.
В заловена турска секретна поща се намира телеграма от немски офицер, пишещ, че е участвал в сражението при Люлебургас.
Поглед през турските очи – писмо на турски офицер – /написано в ярък военен стил, впрочем/:
„Братко, тези последни дни са пълни с ужас и страдание. Врагът вече взе Лозенград и Баба Ески. Четирите ни корпуса се опитват да се съсредоточат около Люлебургас и да изградят защитна линия. Намирам се с четири батальона около село Турк-бей. Казват, че в Сърбия нашите се движат напред. Тук положението е отчайващо. Ние сме около 70 000 и трябва да отстъпваме. Нявсякъде вали, спим в калта. Съжалявам, че съм военен и че изобщо съм роден. Проклинам политиците в Константинопол. Маузерите* се въргалят в калта с хиляди оръдията тънат в глината. Плаках от мъка. Манерките, купени миналата година, се търкалят из окопите като фасул на пазар“.
Цялото Народно събрание почти се записло доброволец. Депутататите са назнанчени за началници на обози.“После има да се хвалят“, коментират войниците.
Третият офицер след главнокомандващия се помещава в стая, съседна на военния кореспондент. Това са единствените неизгорели стаи от един чифлик. Чифликът е на българин, който лежи убит от турците, вързан на колене, с разбита глава и ужасно осквернено тяло……
Кореспондентът пише за военните несгоди на обикновения войник:
„Ако това се полага на третия човек в армията, помислете за последния – 40 годишния, до кости измокрен, от ревматизъм страдащ, гладни деца оставил, без хляб валящ се в калта страдалец – войник. Помислете за него! “
За здравината на тогавашните автомобили – авторът успява по ужасните изровени турски пътища бързо и без проблеми да стигне до целта си, като за съжаление не сочи името на фирмата – производител. Трета армия има три автомобила, два са в ремонт, единият е за командващия. Той обаче не го ползва – с него не може с точност да изчисли кога ще стигне от точка А до точка Б. С коне може.
Парад при Чорлу. Свирят остатъците от военен оркестър, част от инструментите са улучени от шрапнели, но „чинелите ги удрят непрекъснато, и с убеждение“. За да не ги претриват ремъците на пушките в дългите походи, войниците са пъхнали под десните си пагони царевични кочени. Някои нямат копчета. Натъпкани са с трофеи – на едно оръдие е вързана прясно одрана овча кожа. Един фелдфебел е натъпкал раницата с турски тютюн а на нея е вързан вентилатор. На едно оръдие е закачен стенен часовник…
Гърците ходят с фесове със зашити на тях кръстчета. За всеки случай във всеки от случаите…
На един храбрец има кръстове на феса, две на палтото отпред и един на палтото отзад!!!
В един от боевете ген. Кутинчев установява, че един от полковете отстъпва и нарежда на ген. Тенев, командир на 6-та дивизия – „заемете се с това лично!“ Ген. Тенев изпълнява буквално заповедта, взима адютант и тръбач и три коня и повежда лично и начело полка в контраатака. Адютантът загива, конят на е убит под него, а конят на тръбача е ранен на седем места. Ген. Кутинчев му прави бележка, че е рискувал и че заповедта е значела лично да проследи връщането на полка, а не да го връща лично в бой. Ген.Тенев се прави, че така е разбрал заповедта. „Много добре я е знаел, но той си е такъв!“, казва ген.Кутинчев. Кореспондентът описва ген. Тенев като човек с груб, земен и срамежлив вид – „всичко друго, но не герой!“
Войниците са с цървули. Не, че нямат ботуши – много от тях имат. Пазят си ги в раниците.
„Тежи ли снаряжението?“ „Тежи.“ „Патроните са май много?“ „Патроните много, ама турците – малко!“ …..
Има слуачи на турски офицери, убити от войниците си, защото опитали да им попречат да грабят.
Българските войски изземват от турското население храни и др. вещи, като издават реквизиционни разписки. Срещу тях се предполага да се платят загубите от бъдещите контрибуции на победената Империя… Никой обаче няма задължение да храни местното население – и турци, и българи и гърци. Вземат, вземат, вземат…
За ужас на хазяйките си – българки, гъркини и туркини, войниците и офицерите не се събуват, както е прието и цапат чистите къщи с калта от ботушите си.
Абдулах паша заповядва към всяка час специален офицер с револвер да заплашва с разстрел всеки, който отстъпи без разрешението на командира на корпуса, а последните са длъжни за всяко отстъпление да искат разрешение от главнокомандващия.
Турският Смирненски полк е пращан два пъти до Люлебургас от Абдулах паша и е връщан обратно от Тургут Шефкет паша. Втория път една рота отказва да тръгне и е разстреляна почти цялата. Накрая Шефкет паша окончателно връща полка и го праща директно а Чаталджа, за да не попада повече под погледа на Абдулах паша.
Пред един от полковете, движещи се в колона, язди полковият командир и до него свещеник………
- Турските пушки „Маузер“
