Ароматизираните ледени сладкарски изделия са се появили в снежните планини и най-вероятното място е днешна Турция, където снежните области са били разположени относително близо до главните центрове на лукса през III и II хилядолетие пр. Хр. Идеята да се използва сняг като основа за различни десерти трябва да е възникнала там, защото планинците често са яли сняг, за да утолят жаждата си. Ароматизираният сняг, сервиран на император Нерон, се е смесвал с плодов сок, вероятно подсладен с мед.
Вода с лед
Ароматизиран лед за пръв път се произвежда в Китай, вероятно по време на династията Хан (206 г. пр. Хр. – 220 г. след Хр.). Ледени десерти на млечна основа са разработени през XVI век от монголите – потомци на централноазиатските номади, които завладяват Афганистан и Северна Индия и се заселват там. Те са измислили и кулфи, което е специалитет и на индийската кухня. Една книга на монголите, публикувана в Делхи през 1590 г., описва рецептата: смес, съдържаща сметана, фъстъци и шафран, се замразява в метални конуси, запечатани с тесто. Сладоледът, който познаваме днес, се появява във Франция през следващия век. Първият известен сладоледаджия е Жак, майстор-готвач на английския крал Чарлз I, който е сервирал сладолед на краля през 1640 г.
Сладкарница за сладолед
Първият сладоледен салон е открит в Париж през 1660 г. от сицилианеца Прокопио Култели (Кафе „Прокоп“).
