Зоните очертани в син цвят са местата, на които докосването е забранено. (Зона табу)
Автор: Глория Христова
Много често пътуването в градския транспорт или присъствието ни на места, претъпкани с хора е съпроводено от неволни докосвания от непознати. Изследователи от университетите в Оксфорд и Аалто във Финландия са изследвали 1,368 хора от 5 различни държави, за да установят дали хората позволяват да бъдат докосвани на различни места по тялото в зависимост от това кой ги докосва.
Участниците в експеримента са били помолени да оцветят местата по тялото, които биха позволили да бъдат докоснати (от партньор до непознат) и защо. Цялата информация после е събрана в топографска карта, която очертава границите табу и местата отпред и отзад на тялото, на които докосването е позволено.
Както може би предполагате, според изследването става ясно, че колкото по-близки сме с някого, толкова по-голяма зона позволяваме да бъде докосвана.
„Резултатите показват, че докосването е от огромно значение при поддържането на социални контакти“, казва Джулия Сувилехто, която е един от учените от университета в Аалто. „Картата на докосването е тясно свързана с удоволствието от самото докосване. Колкото повече ни харесва докосването на определено място, толкова повече позволяваме да бъдем докоснати на това място от другите.“
От гледна точка на културното разделение, учените смятат, че влиянието на културата има минимален ефект върху резултатите. Въпреки това, в изследването се споменават няколко интересни факта. Например, англичаните, които са участвали в изследването, приемат докосването за по-неудобно и неприятно, отколкото участниците от Финландия, Франция, Италия и Русия. Интересно е, че участниците от Русия са по-консервативни към докосването, отколкото участниците от други държави.
Изследването показва, че докосването е тясно свързано с емоционалните взаимоотношения и връзки, които хората изграждат помежду си. Изследването е публикувано тази седмица в издания за Националната Академия на науките.
Източник: http://www.popsci.com/
http://www.pnas.org/content/early/2015/10/21/1519231112
