Автор: Стефан Михов
Интересът към медицинската марихуана продължава да расте, провокиран от голямо политическо движение, което цели да увеличи достъпността и законността ѝ.Но за какво точно е полезна тя? Неточни, непотвърдени митове, претендиращи за ефикасността ѝ в лекуването на всичко, от рак до епилепсия, заливат социалните мрежи, но какво има да каже науката по въпроса?
Марихуана, или Cannabis Sativa, е едногодишно растение, по произход от Централна Азия, което бива използвано за медицински цели поне за последните 3000 години. Биоактивните съединения, които съдържа растението, се наричат канабиноиди, от които поне 66 са идентифицирани засега. Те взаимодействат с два вида рецептори – CB1, които се доминират в клетките на мозъка и на гръбначния стълб и CB2, които се съдържат в различни имунни клетки. За най-силен канабиноид е смятан делта – 9 -тетрахидроканабинол (THC).
Смята се, че канабиноидите могат да бъдат полезни в лекуването на редица болести, като глаукома, болки, гадене, мускулни спазми и загуба на апетит. Също така, марихуаната се изследва при канцероболни, като начин за облекчаване на страничните ефекти от терапията, но някои лабораторни тестове също разглеждат нейните свойства за лекуване на тумори.
Стимулира апетита
Канабиноиди като THC са показали в много изследвания с животни, че увеличават потреблението на храна и някой изследвания с хора показват същите резултати. Например, изследване, сравняващоTHC-то с плацебо при ракоболни показва, че тези, които приемат THC, имат по-добър апетит и по-добро вкусоусещане и въпреки, че не са консумирали повече калории, те се чувствали по-спокойни и имали по-качествен сън, в сравнение с другата група. Друго проучване, изследващо одобреното от FDA (Food and Drug Administration) синтетично канабиноидно (THC) лекарство, дронабинол, при ХИВ пациенти със загуба на тегло показва, че тези, които приемали THC изяждали повече и спрели да губят тегло. Въпреки това, в проучванесравняващо дронабинол със стандартното лекарство мегастрол при ракоболни пациенти, които нямат апетит, учените открили, че дронабинолът не е толкова ефективен, в сравнение с мегастрола, в повишаването на апетита или качването на килограми.
Нищо изненадващо, но проучване при здрави хора показа, че тези, които употребяват марихуана консумират повече калории, особено снаксове и сладки изделия, отколкото тези с плацебо.
Как стимулира апетита? Рецепторът CB1 е активен в много части на тялото, които познаваме като стимулиращи храненето, като хипоталамусът и лимбичната система и също така някои области в стомаха и червата. THC може да упражнява ефектите си като имитира ендогенни вещества (наречени ендоканабиноиди), които се съдържат естествено в тялото.
Гадене и Повръщане
Има много изследвания свързани с умението на канабиноидите да намаляват гаденето и повръщането, свързани с химиотерапията. Систематично ревю от 2001 година на 30 проучвания включващи сравнения между синтетични канабиноиди (дронабинол, набилон или левонантрадол) и плацебо откри, че канабиноидите са по ефективни от плацебото за намаляване на гадене и повръщане. Още повече, пациентите показали предпочитане на канабиноидидите пред плацебото и покачали минимални странични ефекти.
Как работят те? Ендоканабиноидната система (името на групата молекули и рецептори като CB1 иCB2, които колективно са включени в много психологични процеси и служат като посредник за психоактивните ефекти на марихуаната) е ключ за пригодяването на много системи като болкоусещането, повръщането и мезолимбичните пътищата. Области на мозъка замесени с химиотерапията, предизвикващи гадене са лимбични и висококортикални региони, които действат на стимулацията и супресията на гаденето и повръщането. Рецепторите CB2 са в големи количества в тези области и вещества като набилон могат да агонизират тези рецептори.
Болкоуспокоително
Въпреки, че нито набилона, нито дронабинола са одобрени от FDA за третиране на болки, няколко проучвания са показали, че може да са благоприятни. Например, малко изследване от 2010 година, проведено от здравният център на университета МакГил, проучи 21 възрастни с постхирургически и посттравматични невропатични болки. На участниците в изследването е даден канабис с 4 потенции (0%, 2.5%, 6% и 9,4% THC), от който пушили в домовете си 3 пъти на ден. Всички участници употребили и 4-те потенции, които биле сменяни в течение на изследването. Те докладвали интензитет към болка и също така по-добро настроение, по-добър сън и по-добро качество на живота. Те открили, че изпушеният канабис с концентрация на THC от 9.4% постепенно намалял болката и подобрявал съня с малко странични ефекти. По-големи проучвания са нужни за потвърждението на тези резултати.
Изследване от 2007 година, проведено от изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско, проследило ХИВ пациенти с периферна невропатия и открили, че значително по-голяма бройка пациенти, които били лекувани (пушили марихуана), изпитали спадане на болката, в сравнение с плацeбо групата.
Глаукома
Глаукомата е състояние, предизвикано от покачване на налягането в окото, което може да доведе до слепота, ако не бъде лекувано. Канабиноидите ефективно понижават вътреочното налягане, чрез ускоряване на кръвообращението в окото, използвайки своите съдоразширяващи функции и оттогава има няколко изследвания от 1970, изследващи канабиса като възможен лек за гуакомата. Например, ранен и малък опит през 1971 година демонстрира, че употребяването на марихуана води до спад на вътреочното налягане, но ефектите траели само 3-4 часа, ограничавайки полезността в случаи, в които се използва за такъв проблем. Въпреки това, проучвания показват, че дори марихуаната временно да намалява вътреочното налягане, в същото време намалява кръвното налягане в цялото тяло, отменяйки благоприятните ефекти.
Доклад от 1999 година от Института по Медицина заключи, че въпреки наблюдавания спад във вътреочното налягане, причинен от канабиноидите и марихуаната, “…ефектите бяха прекалено краткотрайни и изискваха прекалено високи дози и има прекалено много странични ефекти, които не позволяват постоянната употреба за лечение на глаукома. Потенциално вредните ефекти на хроничната употреба на марихуана накланят везната в своя полза, за сметка скромните ѝ предимства в лечението на глаукома.”
Епилепсия
Епилепсията, която е неврологично заболяване, отличаващо се с епизодични пристъпи, засяго около 2.3 милиона американци, почти половината от които живеят с неконтролируеми пристъпи. Употребата на марихуана за лечение на епилепсия има сложна история. Някои изследвания с животни демонстрират, че THC може да контролира тези пристъпи, които не могат да се излекуват с други методи, но пък има и някои, които са отчели, че употребата може да предизвика пристъпи. Засега съществува само един публикуван клиничен човешки опит, демонстриращ ефективността на марихуаната при лечение на епилепсия, който бил проведен през 1980 година и включвал само 16 участника. Половината от тях, получаваши канабидиол, почти се освободили от конвулсии по време на проучването и още трима показали подобрение на състоянието си. Само един от приемащите плацeбо се подобрил.
Наскорошни предклинични проучвания, проведени от Университета в Рединг, идентифицираха определено съедениe, което показа големи надежди за лечението на епилепсия, тъй като то спомогна намаляването на конвулсии и беше третирано добре. За да започне съединението да се взима насериозно, британска фармацевтична компания, наречена GW, обяви през септември, че ще започне клиничен опит от първа фаза на непсихоактивен канабиноид, наречен GWP42006, за лечение на епилепсия.
Анекдотичното доказателство за успеха на марихуаната за контролиране на присъпи от епилептични страдания накара американски сенатор да предложи законопроект, който да позволява на хората от Южна Каролина да използват CBD масло, за третиране на епилепсия, който бе приет на скоро.
Мускулно напрежение и спазми
Предполага се, че марихуаната помага за контрола на мускуната скованост и спазми, но резултатите са противоречиви.
През 2001 година, голям плацебо-контролиран опит бе проведен във Великобритания, чиято цел беше да изследва марихуаната в лекуването на множествена склероза. 630 човека с различни форми на болестта бяха включени в проучването и въпреки че то показа, че оралните производни и марихуаната не представиха подобряване в спастичността, пациентите докладвали, че почувствали подобряване в спастичността и болката. Базирайки се на тези резултати, по-нататъшно проучване беше проведено, за да се разбере дали дронабинола забавя прогресията на множествената склероза. Проучването, което беше публикувано в Lancet Neurology, показа, че дронабинола не влияе по позитивен начин на напредването на болестта.
Все пак, проучване, направено през 2013-та година, проведено от същите изследователи, проучили 400 човека с множествена склероза, откриха, че мускулната скованост се подобрила двойно при канабис групата, в сравнрние с тази с плацебото.
Следователно, някои несъответствия съществуват в данните и медиците в момента са несигурни кои ефекти, положителните или страничните, надделяват повече.
Автоимунни Заболявания
Съвсем ново проучване, публикувано в The Journal of Biological Chemistry, предположи, че THCпредпазва имунната система чрез епигенетични модификации (промени в генните изрази, които не включват измени в ДНК последователността), покачвайки възможността THC да бъде използван за автоимунни заболявания като артрит и множествена склероза. Въпреки това, още е рано да сме 100% сигурни и по-нататъшно изследване е нужно, тъй като проучването остави много неотговорени въпроси, например колко дълго траят ефектите на THC. Освен това, тези резултати намекнаха, че скандалният ген BRCA2 може да бъде подтиснат от THC. Този туморен стабилизатор произвежда протеин, включен в поправянето на ДНК, така че определено не искаме неговите действия да бъдат подтискани, тъй като това може да доведе до рак.
Антитуморни Свойства
Има много лабораторни и животински изследвания, които показват, че антитуморното действие на канабиса и по-специфично на THC. По-специално, няколко проучвания са показали, че употребата на канабис може да предотврати растежа на мозъчни ракови клетки и ксенографти (човешка туморна тъкан, трансплантирана в животни) при гризачите, включително глиомите (мозъчни ракови клетки, произлизаши от глиалните клетки). Едно проучване на най-агресивните глиома, мултиформената глиобластома (GBM), която също е устойчива на антиракови терапии, откри, че THC в комбинация с общоприетата GBM терапия (темозоломид), упражни силни антитуморни действия при мишки, с глиомни ксенографти. Те също така откриха, че приемането на субмаксимални дози на THC и канабидиол, друг канабиноид, заедно с темозоломид намалили растежа на темозоломидно-сензитивните и темозоломидно-устойчивите тумори при изследваните животни.
Въпреки, че още няма човешки изследвания за рака и канабиса (в медицината), обещаващите резултати събрани до сега от животински изследвания карат изследователите да направят първи човешки опити за третирането на GBM с марихуана. Малкото пробно проучване ще включва плацебо контролирана фаза с 20 пациента, които не знаят точно с какво ги лекуват. Проучването ще изследва комбинацията на канабиноиди и темозоломид. Резултатите още не са публикувани.
Харвардско проучване от 2007 година, изследващо THC също така откри, че нетоксични дози канабиноид потиска растежа и разпространението на белодробни туморни ксенографти, сравнявайки с контролирана група. Въпреки това, изследователите предупредиха, че не знаят точните механизми зад този метод и че по-нататъшни изследвания са нужни, тъй като няколко проучвания са показали, че THC може да стимулира някои разновидности на рака. Например, проучване от 2000 година, публикувано в The Journal of Immunology, откри, че THC спомогнало растежа на белодробен тумор при мишки, като възпрепятства антитуморната система на тялото.
Има много уебсайтове, които твърдят, че канабисът лекува рак – не е вярно. Очевидно, канабисът има много потенциални приложения в медицината, лабораторините изследвания и животинските проучвания са показали обещаващи резултати в сферата на рака. Но ракът не е една единствена болест и да кажем, че го лекува е грешно, най-вече заради противоречиви резултати и фактът, че проучванията засега, засягащи антитуморните свойства, не са били изпробвани при хора.
Марихуаната е изумително растение с голямо разнообразие от приложения. Използването и в медицината в момента бива изследвано навсякъде по света и има много ситуации, в които може да бъде полезна. Въпреки това, към всичко, което бива смятано за лекарство-чудо, трябва да се отнасяме с известна доза съмнение. Няма такова нещо, като чудо и всичко, което има ефект, също така има и странични ефекти. Позитивните и негативните страни на всеки лек трябва да бъдат внимателно премерени. Също така е важно да не пресилваме важността на лабораторните и животински тестове – въпреки, че са полезни и научно интересни, те не доказват нищо, засягащо човешкото лечение. В дългосрочен план, човешките опити са задължителни, преди да можем на определим точно колко полезна е медицинската марихуана в третирането на всяка една от изброените болести.
Исторически преглед:
Използването на канабиса (индийския коноп) е открито в началото на I хилядолетие пр. Хр. от народите, живеещи близо до Каспийско море в Централна Азия. Те го хвърляли върху огън или нагорещени камъни и се събирали под балдахин, за да вдишват отделяния дим. Използва се като текстилно влакно.
Литература:
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2219530/
http://www.cancer.gov/cancertopics/pdq/cam/cannabis/patient/Page2#Section_13
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17538000
http://www.alphagalileo.org/ViewItem.aspx?ItemId=96518&CultureCode=en
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11786587
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3228283
http://ncpic.org.au/ncpic/publications/factsheets/article/cannabinoids-and-appetite
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2503671/
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15357514
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2950205/
http://www.cmcr.ucsd.edu/images/pdfs/Abrams_2007.pdf
http://www.geteyesmart.org/eyesmart/living/medical-marijuana-glaucoma-treament.cfm
http://www.unitedpatientsgroup.com/PatientsRoom-glaucoma-Documents
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1772142/
http://one.aao.org/complimentary-therapy-assessment/marijuana-in-treatment-of-glaucoma-cta–may-2003
https://www.epilepsy.org.uk/news/news/human-trials-cannabis-treatment-63429
http://www.epilepsycolorado.org/index.php?s=10784&item=5985
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7413719
https://www.epilepsy.org.uk/news/news/human-trials-cannabis-treatment-63429
http://www.gwpharm.com/Phase1Epilepsy.aspx
http://www.wltx.com/story/news/local/2014/06/03/bill-cannabis-oil-epilepsy-law-sc/9932055/
http://www.thelancet.com/journals/laneur/article/PIIS1474-4422(13)70159-5/abstract
http://www.nationalmssociety.org/Treating-MS/Complementary-Alternative-Medicines/Marijuana
http://www.jbc.org/content/early/2014/05/19/jbc.M113.545210.full.pdf+html
http://mct.aacrjournals.org/content/10/1/90.long
http://www.sciencedaily.com/releases/2007/04/070417193338.htm
http://www.nih.gov/news/pr/jun2000/nida-20.htm
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmedhealth/PMH0032740/
