Интервю с Атанас Грозданов
Автор: Яна Ненчева
Д-р Атанас Грозданов е роден в София. Завършва Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“. Дипломира се като бакалавър по биология, магистър по зоология и доктор по зоология в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на над 40 популярни и над 30 научни статии, свързани с орнитологията, херпетологията, консервационната биология и др. Участва като ръководител или експерт в над 20 научни проекта. Лектор в Erasmus Intensive programmes в Испания и Португалия. От 2004 г. до момента работи като асистент и главен асистент в Биологическия факултет на СУ, където е и член на Факултетния съвет. Член на Управителния съвет на ФДФФ (Фонд за дивата флора и фауна http://fwff.org/BG/ ).
- Познавам Ви от няколко години, склонен сте да увличате студентите към най-различни инициативи и експедиции. Но самия Вие как решихте да се занимавате с наука? Така ли си представяхте мечтаната работа като дете? Въобще как на човек му хрумва да се занимава с това ? Тръпката да откриеш нещо ново ли е движещата?
Честно казано, нещата наистина се случиха спонтанно. Спомням си, че още в ранното ми детство имах голям интерес към насекомите и ги преследвах сред тревата. След това започнах да наблюдавам птиците, които ми се струваха нещо много далечно, непознато и любопитно, а впоследствие намерих и други хора с такива интереси, записвайки се в Българско дружество за защита на птиците. После беше по-лесно, защото учех много от по-опитните орнитолози, а и имах приятна среда в лицето на останалите млади доброволци. През тези години желанието ми за научна работа се засилваше все повече и повече и така си остана и до днес. Така че, за мен науката е основно вътрешно усещане и нямам много прагматични мотиви.
- Много от завършилите още бакалавър се насочват към чужбина, защото казват, че тук няма реализация. Вие обаче сте тук, реализирате се успешно, какво е отношението Ви към науката в България?
Позицията на хора като мен, които изследват природата е особена. Аз също знам, че в други страни ще получа добри възможности за обучение, но българската природа, която е на „световно ниво“ е силен стимул да работя тук, защото науката е добър инструмент за нейното опазване. Това май е нещо като патриотизъм, но далечен от онзи, показният и комерсиализираният.
- Какво смятате, че пречи на науката в България да се развива?
Сигурно факторите могат да бъдат дискутирани много дълго, но ми се струва, че най-вече хората трябва да се променят. Да възприемат по-висши цели за живота си, за това което искат да постигнат за себе си и за обществото. Когато направиш първата крачка, резултатите се връщат към теб мултиплицирани и започваш да напредваш все по-бързо в правилната посока.
- Какво Ви дава работата? Как ви вдъхновява?
Струва ми се, че съм най-щастлив от възможността да правя нещо, което обичам и най-вече че имам възможност да общувам със стотици млади хора. Изключително ми е приятно и интересно да изследвам техните гледни точки и да се опитвам да ги модифицирам в посока, която смятам за важна. Така че, до голяма степен вдъхновението ми са студентите и колегите във Факултета.
- Знам, че сте идеолог на С.К.О.Р.Е.Ц. Ще ни разкажете ли малко повече за това? С какво се занимавате? Доста от студентите са в тази организация, как ги „запалихте” по идеята?
Студентският клуб за образование и развитие с екологичен център, или накратко С.К.О.Р.Е.Ц. е доброволческа инициатива, която създадох със запалени студенти в катедра Зоология и антропология, малко след като постъпих на работа. През годините съм участвал в различни организации и определено съм почитател на различни форми на сдружаване на хора с общи цели. Скоро си мислех към кой точно е насочен този клуб и сякаш най – правилната дефиниция, която ми хрумна е, че той е място за хората, които се чувстват на мястото си в Билогическия факултет. От самото начало на идеята до момента, в клуба идват най-активните студенти с много интереси и желание за повече дейности извън задължителните в учебната ни програма. С тях организираме постоянно експедиции в търсене на интересни видове, имаме много интересна колекция от живи животни, пишем малки проекти, каним интересни лектори и какво ли още не. Получаваме и много важна подкрепа от Студентския съвет на Факултета и Университета, която ни помага да разширяваме дейностите си. Привличането на студенти в клуба се случва почти спонтанно, просто хората с интереси лесно се намират взаимно и неусетно започват да работят заедно.
- Имате доста сериозно участие на конференцията Климентови дни (http://reintro.biofac.info/ ) доколкото разбрах. С какво сте се захванали?
Младежката научна конференция Климентови дни е прекрасно традиционно събитие на Биологическия факултет, където младите изследователи и техните ментори могат да представят резултатите от изследванията си. Тази година обаче към тази конференция организираме и още една – Първа национална конференция по реинтродукция на консервационно значими видове. Както и името и подсказва, за първи път в България в един научен форум ще бъдат представени резултати от почти всички проекти у нас, посветени на завръщането на изчезващи видове растения и животни. Конференцията е под патронажа на Министерството на околната среда и водите, а организациите Фонд за дивата флора и фауна и Зелени Балкани съорганизират събитието.
- Подочух, че освен всичко останало има и една много интересна изложба! Как се организира изложба и как Ви остава време въобще и за това?
Много съм щастлив че към предстоящите конференции успяхме да добавим и едно по-различно съпътстващо събитие. Изложбата „Голямото завръщане“ е тематична и представя рисунки, посветени на видовете, които са обект на реинтродукции у нас. В нея участват както едни от най – известните български анималисти, така и млади художници и любители, чиито творби бяха избрани чрез конкурс в електронната група „Художници на българската природа“. Черешката на тортата е, че благодарение на голямата помощ на издателство Пенсофт, всички участвали картини и художници ще бъдат представени в цветен каталог, който очакваме съвсем скоро.
- Често организирате групи и извън България, за да наблюдавате птички. Как протича едно такова пътуване? Кой момент Ви се е запечатал?
Пътуванията сред природата със студенти и приятели са прекрасни преживявания. Те съчетават интересни и забавни моменти и са един от най-ефективните начини да запалиш хората по изучаването и опазването на природата. Моментите, които помня са много – от влизането с лодки в гръцкия язовир Керкини, през изнасянето на мърша за подхранване на лешоядите в Кресненския пролом, до наблюдението на изключително рядкото за България пустинно каменарче по склоновете на Врачански Балкан.
- Разбрах, че създавате „жив музей” в двора на Биологическия факултет. В какво се състои тази инициатива и как върви?
През тази година в клуб Скорец спечелихме микрогрант по проект на неправителствената организация „За земята“, с който искаме да създадем по-добри условия за биоразнообразието в зелените площи около Биологическия факултет и да поставим информационни табели за студентите и посетителите в този район. Поставяме къщички за птици, садим интересни видове дървета и храсти, поставихме резервоари за събиране на дъждовна вода и много други. Надявам се, че така дворът ни ще стане по – гостоприемен за градските видове и по – вдъхновяващ за студентите биолози.
- С какво друго се занимавате?
Продължаваме да организираме пътувания, да участваме в нови инициативи за опазване на природата, да се грижим за по – добрите условия за обучение в нашия Факултет.
- Какви са бъдещите Ви инициативи?
Имаме желание да увеличим видовете в живата ни колекция, да напишем нови проекти, да поканим нови интересни лектори и разбира се, да се забавляваме правейки наука.
- Знам, че National Geographic публикува Ваши снимки. Фотографията ли е хобито ви?
За много биолози фотографията е на границата между хобито и работата. В моя случай снимането е нещо много приятно и в същото време често придружава работните ми дейности. Обичам да „преследвам“ животните, но и да снимам хора, пътувания и интересни дейности.
-
Лешоядите се завръщат в Кресненския пролом И любимият ми въпрос – как си почива един учен след дългия работен ден?
Начините са много и някои от тях изглеждат като продължение на работата – сортиране на снимки от пътуванията, кроене на нови планове за проекти и разбира се, да не забравяме и малко вдъхновяваща музика.
