Автор: Ани Гиргицова
В „На път към Суан” Марсел Пруст описва как мирисът на малката маслена сладка, потопена в чаша чай, отключва спомени от детството му. Представеното преживяване е наречено Феномен на Пруст и стои в основата на хипотезата, че спомените предизвикани от миризми са по-стари, по-емоционално наситени и по-детайлни от спомените, извикани от стимули от друго сетиво.
Зад това допускане стои солидна невроанатомична обосновка. Оказва се, че обонянието има по-преки връзки с невронните субстрати на паметта и емоциите от други сензорни системи. Само два синапса разделят обонятелния нерв от амигдалата, частта от лимбичната система, която има основна роля за преживяването и изразяването на емоциите и за човешката емоционална памет. Само три синапса разделят обонятелния нерв от хипокампа, който е от основно значение за паметовите процеси. Оказва се, че контактът на обонятелната система с амигдалата и хипокампа е по-пряк, отколкото на всяка друга сетивна система. Емпиричните изследвания също подкрепят съществуването на Феномена на Пруст. В първата публикувана статия, посветена на автобиографичните обонятелни спомени, 76 процента от жените и 46.8 процента от мъжете съобщават, че спомените, предизвикани от миризми са сред най-ярките им (Laird, 1935 по Chu & Downes, 2002). Уиландер и Ларсон (Willander & Larsson, 2006) откриват, че спомените, предизвикани от обонятелни стимули са по-стари от спомените, предизвикани от вербални или визуални и свързвани със силно чувство за връщане назад във времето. В първото изследване, сравняващо влиянието на различни сензорни стимули (дума, миризма, картина) върху автобиографичните спомени, резултатите на Рубин, Гротх и Голдсмит (Rubin, Groth & Goldsmith, 1984) показват тенденция предизвиканите чрез обонятелни стимули спомени, да са по-емоционални, но ефектът не е статистически значим. Причина за незначимостта на резултатите може да се открие в метода на изследването. Някои от използваните стимули (като кафе, цигари, шоколад) се свързват с рутинни действия и всекидневно присъствие. Доказано е, че миризмите, които са по-рядко срещани и отличаващи се ярко са за предпочитане при избора на стимулен материал тъй като специфичната връзка между миризма и събитие се прекъсва, ако миризмата е с постоянно присъствие и се открива в различни контексти (Herz, 1997; Herz & Engen, 1996 по Herz and Schooler, 2002). В изследването на Рубин, Гротх и Голдсмит стимулният материал се представя преди споменът да бъде припомнен, т.е. директно го предизвиква. Видът стимулен материал може да влияе върху това кой точно автобиографичен спомен изследваните лица си припомнят. Херц и Скулър (Herz & Schooler, 2002) променят този метод като отстраняват изброените му недостатъци. В изследването си те избират стимулен материал, който се очаква да е свързан с ярки събития и въвеждат новa парадигма, според която споменът се припомня чрез въвеждане първоначално на вербален етикет на представения впоследствие обонятелен или визуален стимул. Изследваното лице получава вербален стимул, описва спомен, свързан с него, оценява го по няколко скали и едва след това получава обонятелния или визуалния стимул и оценява спомена отново. Херц и Скулър търсят разлики по скалите яркост, конкретност, чувство за връщане назад във времето, емоционалност при припомняне. Очаквано, само по скалата емоционалност при припомняне се отчитат значими резултати, показващи по-силното влияние на обонятелните стимули. Това намира потвърждение в последвало изследване на Херц ( Herz, 2004), което доказва по-голямата емоционалност на спомените, предизвикани от миризми в сравнение с визуални и звукови стимули.
Изглежда миризмите влияят върху емоционалното състояние при припомняне на спомена в сравнение с визуалните стимули. По-нататъшни изследвания трябва да определят дали миризмите оказват по-силно влияние върху емоционалността в сравнение със слухови, тактилни, вкусови стимули. Задълбочен поглед върху Феномена на Пруст обаче води до извода, че той не е изцяло на обонятелно ниво, а е по-скоро мирисно-вкусово, а това дава нова насока на изследвания.
Библиография
1. Chu, S. & Downes, J. J. (2002) Proust nose best: odors are better cues of autobiographical memory. Memory & Cognition, 30(4), 511-518. Retrieved from http://mc.psychonomic-journals.org/content/30/4/511.full.pdf+html
2. Herz, R.S & Schooler, J. W. (2002) A Naturalistic Study of Autobiographical Memories Evoked by Olfactory and Visual Cues : Testing the Proustian Hypothesis. The American Journal of Psychology, Vol. 115, No. 1 (Spring), pp. 21-32. Retrieved fromhttp://www.jstor.org/stable/1423672
3. Herz, R.S. (2004) A Naturalistic Analysis of Autobiographical Memories Triggered by Olfactory Visual and Auditory Stimuli. Chemical Senses 29, 217-224. Retrieved fromhttp://chemse.oxfordjournals.org/cgi/reprint/29/3/217.pdf
4. Rubin, D. C., Groth, E. & Goldsmith D.J. (1984) Olfactory Cuing of Autobiographical Memory. The American Journal of Psychology, 97(4), 493 -507. Retrieved December 14, 2009 from JSTOR database
5. Willander, J. & Larsson. M.(2006) Smell your way back to childhood: autobiographical odor memory. Psychonomic Bulletin & Review, 13(2), 240-244. Retrieved from http://pbr.psychonomic-journals.org/content/13/2/240.short
Източник: nauka.bg
