Урината на куче в нормални условия не привлича насекоми. Но през 1889 г. Оскар Минковски и барон Йозеф фон Меринг забелязали, че ако се премахне панкреасът от куче, насекомите започват да се привличат от урината му. Това наблюдение било прелюдия към откриването на инсулина, защото демонстрира, че нещо, произведено от панкреаса, е съществено за метаболизма на кръвната захар. Но истинското откриване и извличане на инсулина трябвало да чака до 1921 г., когато канадският изследовател Фредерик Бантинг (1891 – 1941) и неговият екип в Медицинското училище към Университета в Торонто първи извлекли инсулин от човешки панкреас и го изпитали върху куче с цел да открият лекарство за диабет. Следващата година Бантинг и неговият сътрудник Чарлс Бест, роден в САЩ, публикували статията „Вътрешни секреции на панкреаса“, в която обяснили своето откритие. Една година след това Бантинг и колегата му Джон Маклеод, роден във Великобритания, получили Нобеловата награда за откриването на инсулина. Първият диабетик, лекуван с инсулин, бил пациент от Главната болница в Торонто през 1922 г.
