Увод

chitanka.infoНа 22 юни 2010 г Генерална Дирекция за Борба с Организираната Престъпност (ГДБОП) унищожава сървъра на сайта Chitanka.info . Сайтът представлява богата онлайн библиотека, включваща десетки хиляди наши и чужди заглавия, някои от които труднодостъпни или неиздавани от десетилетия, както и разнообразни периодични издания. Акцията е извършена по сигнал на Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. Обвинителите настояват занарушени авторски права, интелектуална собственост, пиратска и престъпна дейност.

След оповестяването на акцията, публичното пространство – медии и интернет, гръмна. Новината бе съобщена в емисиите на много телевизии и радиа, а в сутрешните блокове на едни от  най-големи телевизии у нас – БНТ, BTV, Нова Телевизия, бяха организирани дебати по въпроса, като двете страни бяха представяни от блогъри, защитаващи сайта и представители на издателства, защитаващи затварянето му.

Авторски права – законът за тях се е превърнал в  свещена мантра за обществеността напоследък. Споменава се непрекъснато, като усилено се търси реалното му разбиране и прилагане – какво всъщност казва Законът за авторското право и сродните му права и по-важното за кого се отнася той и за кого не.

За да бъде разбран този казус трябва да се обърне внимание на различните аспекти на проблема. Фундаментален е този, свързан със законовата страна или по-скоро с несъответствието на законите в България с тези, приети в Европа, както и изобщо с настроенията и тенденциите на нашето съвремие.

Случаят Читанка – умален макет на българската общественост.

Интернет пространството се взриви покрай този казус, като повечето мнения са в подкрепа съществуването на Читанката и подобни сайтове.  Ако не всички, то по-голямата част от притежателите на блогове в интернет пространството писаха или цитираха статии по въпроса, статии изпълнени с възмущение, създаде се петиция за спасяването на Читанката, а теми относно книгоиздаването и специфичния случай бяха отворени в почти всички форуми, които дори само между другото притежават секция Литература.

Навсякъде се задават въпросите

  • Е ли chitanka.info библиотека и в такъв смисъл имаща право да разпространява литература безвъзмездно?
  • Кражба ли е заемането на книга от познат, и ако физическото заемане не е кражба, то защо виртуалното е?
  • Незаконна ли е дейността на физическите библиотеки?
  • Не е ли тази акция плод на нечии накърнение интереси ( определени издателски къщи, спряга се името на Труд) ?
  • До колко законите в България се спазват, след като такива акции са възможни (в писмо-отговор на случилото се, притежателят на сайта разяснява защо според него, а и според Закона за авторското право и сродните му права инициативата Читанка е напълно законна, а действията на ГДБОП – не)[1]

Погледнато мащабно се изправяме пред въпроса за реалностите – физическата и виртуалната – може ли да прилагаме правилата на физическата реалност във виртуалната, можем ли да ги сравняваме и да живеем еднакво и в двете? Защото всъщност реалния акцент падна на това – библиотеката не е физическа, реална, следователно не е библиотека, до книгите се предлага неограничен достъп, какъвто се предлага и в обикновени библиотеки, но неизчерпаемостта на електронния формат, носи негативи на книгоиздаването.

Бе направен опит да се постави въпроса за закона за попълването на библиотечния фонд, според който всяко издателство трябва да предоставя определен брой копия от своите книги на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методи”. Оказа се, че този закон вече не е в сила, но тъй като книжарите и книгоиздателите са „добри хора”[2], те правят компромис и продължават да не карат библиотеките да плащат затова, че предоставят книги свободно.

Подобни изказвания, както и това, че много по-малко хора биха отишли в „реална” библиотека, отколкото тези, които са посещавали виртуалната такава, навеждат на мисълта, за това дали подобна акция наистина е проведена, за да възтържествува справедливостта, за да се промени „манталитета” на българина и за да не изневерява България на Европейските стандарти. По-скоро се появява една мисъл между редовете – Библиотеките не са опасни, защото не са посещавани – там ходят четящите, които са малко, но в сайтове влизат повече хора, там е „младото поколение”, това за което се твърди че няма култура на четене, затова нека му я създадем като затворим и този вход към литературата.

Хора, защитаващи Читанката, като блогъра Христо Блажев изтъкнаха, че подобни сайтове не само не вредят на книгоиздаването, а напротив – стимулират хората да си купят книги, които иначе не биха. На тези, както и на повечето аргументи на защитниците на свободното ползване на литература, нямаше реални отговори.

Връзката, която се опитват да ни наложат защитниците на подобни акции – че когато нещо се предлага безплатно, никой няма да си го закупи, просто не е реална. В много от случаите точно тези електронни копия са причината хората да си закупят оригинала, като това се отнася не само до книги, но и до филми и музика – съответно да отидат на кино или да си купят CD.

Нека се спрем на хората, защитаващи закриването на  chitanka.info. Веселин Тодоров е председател на асоциация „Българска книга“, г-жа Василка Ванчева е нейн заместник-председател.  Освен това той ръководи изд. Сиела, а тя е собственик на ИК „ Емас”. В интервю от миналата година относно проблемите на книжния сектор, Веселин Тодоров изказва очакване „че новото правителство ще осъзнае важната роля на книгите не само за живота на всеки един човек, но и за статуса и достойнството на цялата нация.”, запознава читателите на в-к Новинар с неизпълнените обещания на държавата за субсидии по проекти, както и отбелязва факта, че „държавата ни е на последно място по заделени средства за закупуване на книги.”  Притнеснително е твърдението му че „По статистика в доста държави от ЕС 60% от продукцията на издателствата се изкупува от библиотеките. В България максимумът е 2%. Ние не можем и да мечтаем за 60%, но бихме се радвали и на 5%. Иначе казано, по стандарт държавата трябва да дава 24 млн. лева за книги за библиотеките, реално отпуска 4 млн. лв., но засега не дава и 1 млн. лв. Функцията й се свежда единствено до изземване по 10 млн. лева от бранша всяка година под формата на ДДС.”[3]

Това, че държавата не отпуска достатъчно пъри за култура се тръби непрестанно. Това, че не отпуска пари за книги, за библиотеки, които да закупуват книги също е ясно . (Най-накрая се разгада проблемът с библиотечния фонд, за който бе само споменато в дебатите около Читанката, но не бе ясно обяснено какви са били преди и какви са в Европа политиките относно него.) Но тук следва да си поставим въпроса дали очакванията на обществото спрямо функциите на държавата отговарят на реалната политика, заявена от правителството, дали тези очаквания са най-рентабилни…

Интересно е мнението, което защитаваше и г-жа Василка Ванчева в сутрешния блок на Нова телевизия.

„Това е пътя към цивилизацията. Спазването на закона…Обществен интерес се формулира от закона..В случая е накърнено правото на създателя на едно произведение да получи възнаграждение за своя труд.. Има закон, който е съобразен с европейската практика, с европейското право…Наистина всеки има право на безплатен достъп до информация и литература….но там е записано много добре кой го осигурява – не частни лица… Хората трябва да изискват от държавата да го осигури (това право на достъп) чрез библиотеките. Това е записано в документите на UNESCO..”[4]

Какво значи всъщност правото на достъп до информация, заявено от Декларацията за правата на човека и по какъв начин може да го осигури една държава. Всеки човек е гражданин на своята държава и като такъв – част от нея. Наложително ли е държавата да изпълнява своите задължения към поданиците си толкова еднозначно и авторитарно, както се опитва да представи г-жа Ванчева? Не са ли гражданските инициативи, възникнали в границата на държавата и съгласно нейните закони, също проявление на тази държава, не упражняват ли нейните задължения?

Наблюдаваме отзвук от времето на социализма, един от многото, които до сега трябваше да са излекувани – а именно, че държавата може и трябва да контролира, насочва, развива всичко пряко.

Както за всичко, свързано с култура се появява питането – държавата ли трябва да поеме на плещите си потдържането на книжнината? Защо сме граждани, ако не за да защитаваме, това което ни харесва, за да полагаме грижи за него, да го правим достъпно за други граждани…

При твърдения в подобен дух е време да поставим въпроса – за една и съща държава ли говорят тези хора – твърдейки, че Тя трябва да осигурява достъп до култура и прочее и тези, които разпространяват слухове в медийното пространство, че в България тържествува свободния пазар, че нашето общество е едно гражданско общество, или е на път да стане такова, и като цяло живеем в държава, почитаща либерализма във всичките му форми.

Противоречието е огромно, а въпросът знае ли обществото какво иска, образовано ли е „граждански”, за да избере в каква държава да живее, се набива все повече на очи. Трябва да си го напомняме постоянно – България от двадесет години НЕ е социалистическа страна, и по-важното не е страна с тоталитарен строй, независимо признат или не. България е в преход. Всеки път, когато някаква позитивна промяна се извърши се казва, че сме излезли от прехода и сме поели пътя към едно здравословно и модерно общество, и всеки път, когато възникнат подобни мащабни обществени проблеми – свързани с некомпетентност на управляващи структури, се заговаря как България май още не е излязла от прехода. Интересно какъв е този преход, който продължава завинаги и как очаква който и да било държавата ни да го напусне, при положение, че гражданите, чиято промяна в съзнанието се очаква да бъде движеща машина за прогреса, не са много по-различни от тези, живели преди двадесет години – липсва реално познаване на проблемите на страната, структурите в нея и най-важното липсва осъзнаване на чувството на отговорност за собственото си съществуване на всеки индивид.

Никой не очаква да се превърнем в общество тип американско такова, където най-същественото право, което е дадено на хората, е правото на инициативност и това е не просто право, дадено на хартия, а реализирана програма за случване живота на американските граждани.

Но все пак, време е и в нашето общество да настъпи просветление, относно това, докъде се простират възможностите на индивида в рамките на държавата – защото изказвания от рода на г-жа Ванчева звучат кощунствено.  А ако българското общество не е готово да поеме грижата само за себе си, тогава нека се върнем към управление, при което всички решения се взимат от някой друг.

И за да не бъдем толкова строги към съвременниците ни, може би е добре да разгледаме проблема от малко по-различен ъгъл. Относно „затварянето” на chitanka.info се появиха твърдения, че това затваряне е настъпило в стил „лична вражда”  – определени издателства са сметнали, че подобно действие ще им донесе скок в печалбите. Но този частен случай илюстрира цялото ни общество – защото щом властимащите са готови толкова лесно и не съвсем законно да прекратяват подобни инициативи, може би тук се крие невъзможността да се реализира истинско, дишащо гражданско общество у нас – тези, които се очаква да допуснат съществуването му, просто не желаят да се откажат от властта си, за да я предадат на отделния индивид. Май в България народът прекалено дълго е предавал правата върху волята си на други – времето на Римската Империя на Цезарите е отдавна отминало, но Цезарите не искат да си отидат.

Сравнение с налични подобни сайтове.

За разлика от тенденциите у нас, в Европейския съюз от 2005 година се развива проекта, наречен “i2010: Дигитални библиотеки”. Той е в съзвучие с европейската културна политика, целяща да се запазва богатството на европейското културно наследство. Дигитализирането на текстове от културно и историческо значение и предоставянето им за ползване в рамките на цялата европейска общност, ще осигури по-добра база за образование и прогрес в сферата на научно-изследователската дейност. Като член на ЕС България също се очаква да се включи в тази инициатива и да предостави в дигитализиран вариант част от културното си наследство.

Въпреки това началото и в Европа и в Америка бе поставено трудно. Още при стартирането на проекта books.google, компанията бе осъдена за нарушаване на авторски права. Това продължава да се случва и до днес (7 години по-късно) в частни случаи[5], като един от тях засяга пряко нашата държава – скоро се разрази конфликта, относно сканираните български книги, които компанията искаше да качи онлайн. Но все пак повечето от книгите в онлайн-библиотеката на Гугъл се показват само частично, единствено до тези, чиито авторски права са изтекли, или за които има изрично позволение да бъдат качени, има пълен достъп. Гугъл не е единствения подобен проект – Проектът Гутенберг[6], сайтът Гигапедия[7], други сайтове и лични блогове, на които са поместени огромен брой книги съществуват в необозрими количества[8]. Трябва да споменем и тенденцията млади хора, започващи и учещи се да пишат, да публикуват творбите си в специални сайтове – някои от които напълно свободни, други  – имащи редакторски екип[9], както и на лични блогове, които до голяма степен представляват нещо средно между личен дневник и непрекъснато дописвани сборници с произведения[10]. Най-вероятно трябва да положим доста дебела черта между сайтове, предоставящи произведения на писатели-любители и на изтъкнати такива, но това убеждение все по-често започва да отстъпва. Защото тук възниква въпросът издателите ли са тези, които легитимират таланта, а и в съвременния дигитализиращ се свят не е ли нормално и очаквано литуратурата да се прави и в интернет. Прекия достъп, бързите и много оценки, препратките..създават един нов тип писатели, които обаче по нищо не отстъпват на класиците – те просто живеят в друго време.

Но това сравнение бе започнато с друга цел, а именно – защо на едни сайтове се позволява да съществуват, а на други не? Кой е критерият за законност и според кого този критерий е реален? Да Гугъл са съдени многократно, но съдени, а не затваряни без предупреждение (разбира се не искаме да сравняваме Читанката с проект от мащабите на Гугъл), много други сайтове съществуват и срещу тях се е навдигало недоволство, но едно е молба за изтегляне на дадени произведения от сайта, а друго мерките на българските антимафиоти. Освен това, докато Читанка е иззета и затворена (или поне е направен опит за това), други наши сайтове като Slovo, Liternet и SFBG са непокътнати. Дали твърдението на сайта на Словото, че са Сдружение с идеална цел ги спасява, или участието им и спечелването на конкурси за „Български сайт“? По смисъла на спечелените конкурси Словото е идентифицирано като „Информационен сайт“ и „Онлайн библиотека“ – значи понятието онлайн библиотека съществува. Защо обаче този статут не се признава на chitanka.info? Абсурдът се набива на очи и единственото, което можем да направим е да съжаляваме не само че Рей Бредбъри[11] не е тук, но и че Камю си е отишъл.

Все пак с оглед „моралния” елемент от спора, който така често бе изтъкван, трябва да се спрем на притеснителната реплика от страна на преводача Веселин Радков, в сутрешния блок на  bTV, според когото причината да не се преиздават книги у нас, е наличието на подобни виртуални библиотеки. Оставяме на страна търгуването на тази позиция като „морална гледна точка”, защото няма никакъв морален проблем тук, само чисто финансов и правов. Да се докаже твърдението на г-н Радков е невъзможно, да се опровергае също, най-вече поради естеството на предаване на информация по електронен път. Спорът дали това предаване повишава или понижава търсенето на същите екземпляри на хартиен носител е спор, воден навсякъде по света, на който засега няма еднозначен отговор.  Ето тук ще трябва да намесим реално етичната страна. Във време на дигитализация пред всички стои въпросът кой е правилният път, по който да се поеме – тоталният контрол над личната собственост и забраната за преотстъпването й на други лица[12]  [13]или осигуряването на истински свободен достъп, път който изглежда засега се следва в Европа.

В същия дух на вървене към прогрес и нововъведения, е добре да споменем накрая и навсякъде изтъкваните предимства на електронните книги.

  • Удобство за читателя, в сравнение със заемането от физически библиотеки – спестява се време, всяка книга е достъпна винаги, като освен това не присъства проблема с амортизацията й (който е неизменен при физическите копия), читателят се радва на по-голямо разнообразие от книги –текстове, издания, преводи…
  • Осигуряват достъп до литература на незрящи хора.[14]
  • Електронните книги могат да бъдат купувани и четени с помощта на електронни четци, които набират все по-голяма популярност (iPad) в който случай не може да се говори за погазване на каквито и да било права – просто закупуването се извършва по различен начин.

 Нормативната страна.

Едва ли случаят с Читанка би се радвал на такава медийна слава, ако драматичният елемент отсъстваше. Мъжката намесата на органите на реда от ГДБОП доста рязко увеличава интереса около скандалния случай. Тържествената сцена на изтръгването на сървъра на сайта налага  усещане за тоталната престъпност на деиствията на Читанка. За органите на реда вината е безусловно установена.  По думите на МВР преди достигането на тази драматична развръзка по случая Читанка е работено около година. Според създателя на сайтът – Борислав Манолов прясно случилите се събитията изглеждат малко по различно. Първоначално той не е запознат с отнемането на сървъра и се налага сам да издирва службите на ГДБОП, за да получи необходимата информация. Самият Борислав Манолов е подведен като свидетел по досъдебното производство и като такъв дава показания, но не е обвиняем по делото. Той отбелязва, че в началото дори имало неяснота около собствеността на Читанка.

Появява се и проблема, дали е адекватна намесат на ГДБОП и не е ли съдът първата инстанция, към която обвинителите е необходимо да се обърнат тоест следва издателствата първо да  заведат дела в съда, да си докажат претенциите за притежавани права, да се докажат обвиненията за нарушения и оказани вреди, да се изчака съдебното решение и след това да се вземат нужните мерки.

Тук е моментът да се изясни въпроса с авторските права, в неяснотата на който сякаш се корени целия проблем.

Право на възнаграждение при отдаване под наем или в заем

(2) За даване в заем на произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат, авторите им имат право на възнаграждение, дължимо от лицето, което ги дава в заем.

(4) Алинея 2 не се прилага при даване в заем от държавни и общински културни организации, осъществяващи дейност на библиотеки, училищни, университетски и читалищни библиотеки

Глава пета.
СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

  1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането[15] на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

Допълнителни разпоредби

  • 2. По смисъла на този закон:
  1. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „възпроизвеждане на произведение“ е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител

Цитирането на всички касаещи случая точки бе наложително – в много сайтове, блогове, дори при дебатите в медиите, бяха посочвани части от закона, не винаги пълния, и много рядко изменението, обясняващо какво всъщност значи „възпроизвеждане на произведение”. Точно то обаче, се оказва ключово за проблема – на него се позовава и притежателят на сайта, в твърдението си, че няма нищо нелегално в chitanka.info.  Най-вероятно дори тази точка може да бъде тълкувана, като се каже, че въпреки позволението за запаметяване, не е дадено ясно позволение за разпространение. Като всеки закон, още повече като всеки закон в България, и този за да бъде разбран и следван правилно, е нужна намесата на юристи, които да дадат адекватно и компетентно обяснение. Но още нещо дразни желаещия да се запознае с нормативната страна на случая – за електронни библиотеки не се говори никъде в законите – нито в този за авторските права, нито в този за обществените библиотеки. А това, колкото и да изглежда маловажно, не е, защото законът може да бъде тълкуван, можем да твърдим, че в точките, говорещи за запаметяване и предаване на различни видове информация и произведения по цифров път, се съдържа всичко, което ни е необходимо за легитимирането на една онлайн библиотека, но това реално не е така. Двете понятия трябва да бъдат свързани ( цифрофизиране и запазване на произведения и свободното им отдаване за ползване тип библиотечно), за онлайн библиотеките трябва да бъдат проведени реални дебати, както публични, така и специализирани и да бъде установено ясно в закона тяхното положение.

Проблемът в настоящия спор, обаче не се крие тук по простата причина, че защитаващите акцията на ГДБОП дори не се позоваваха на тази част от закона – тя бе прескачана, премълчавана. Истината е, че въпреки цялото внимание, отделено на случая в медийното пространство, това внимание не беше достатъчно компетентно. Случаят Читанка остана в сферата на скандала и макар от страна на защитниците да бяха правени опити за позоваване на закона, те не бяха съвсем добре обосновани, а липсата на ответно мнение, на компетентно такова, говори не само за евентуалните правови нарушения извършени от подателите на сигнала и от ГДБОП, но и за неграмотността във воденето на обществен дебат.

Вместо заключение

Вместо заключение ни се струва адекватно да посочим едно произведение, често появяващо се във връзка с разглеждания случай. Произведение от един тип, който не спира да учудва човечеството – произведение написано по проблем, който е изглеждал в света на фантазията, или поне на далечната възможност при написването му, но превърнал се в много близък до реалността след време. Става въпрос за произведението на Ричард Столман – Правото да четеш. В стила на цялата работа, а и на самия проблем, няма да го копираме, а ще дадем линк, към текстът му на български език във виртуалното пространство.

http://www.gnu.org/philosophy/right-to-read.bg.html

Използвани източници

[1] http://chitanka.info/operation-mindcrime-stolen-computer.html

[2] Цитат на Веселин Тодоров от изказването му в сутрешния блок на БНТ, посветен на темата за затварянето на chitanka.info

[3] http://www.novinar.net/news/veselin-todorov-malkite-izdatelstva-shte-zaginat_MzA1MTsyNA==.html

[4] Непълен цитат на думите на г-жа Ванчева в сутрешния блок на Нова Телевизия от 24.06.2010г

[5] Белгийски вестници осъдиха Гугъл през 2007г , Франция ги осъди в края на 2009г, …

[6] http://www.gutenberg.org/wiki/Main_Page

[7] http://gigapedia.com/

[8] http://revelation-online.blogspot.com/ , http://www.scribd.com/ , http://www.wowio.com/ ,http://sfbg.narod.ru/ , http://www.spiralata.net/ , http://www.izvorite.com/ ,   http://choveshkata.net/blog/?p=822 , http://liternet.bg/publish/katalog/ , http://www.slovo.bg/….

[9] http://www.bukvite.bg/ , http://www.public-republic.com/,

[10] http://cefulesteven.blog.bg/ , http://andriana-spasova.com/blog/ , http://ahinora.blog.bg/ , …..

[11] http://webcafe.bg/id_1446581475_Bulgaria:_451_po_Farenhayt

[12] Издателят Манол Пейков говори за подобни настроения в Америка в сутрешния блок на bTV,

[13] Една от статиите – отговори по случая Читанка – http://www.gatchev.info/blog/?p=294

[14] Случаят с библиотеката на Виктор Любенов, който бе първо награден, а след това затворен, бе силно дискутиран през 2005 и 2007г, като за него стана въпрос и покрай случая с chitanka.info в сутрешния блок на btv от 25.06.2010

[15] Курсивът мой

СВЪРЗАНИ С ТЯХ ИЗДЕЛИЯОЩЕ ОТ АВТОРА