При перспективата се използва понятието убежна точка. Линии, които в природата са успоредни и отдалечаващи се от наблюдателя, се приема, че се пресичат в тази точка. Това е основата, която се разглежда от мнозина като „природна“ система на перспективата: тя проектира действителността върху равнинна повърхност по начин, за който смятаме, че окото би възприело огледално. Тази система за пръв път била използвана в началото на V в. пр. Хр. в Атина от Агатарк от Самос за театрални сцени. Агатарк написал монография, обясняваща неговия метод, и скоро след това философите Демокрит и Анаксагор отработили и обяснили всички принципи на системата.
