Щурм на Бастилията на 14 юли 1789 г. в началото на Френската революция
Доктрината, която защитава насилственото сваляне на неодобрявано управление и прокламира законността на режима, който ще го замени, се появява за пръв път в Китай някъде около средата на второто хилядолетие пр. Хр. (най-вероятно през XVII в. пр. Хр.). Тя е изложена в „Книга на документите“ и се отнася за свалянето на потисническия режим на Сия от Тан Довършителя – първия владетел от династията Йин (или Шан). Според писанията Тан прегръща още в началото тази теория, за да оправдае правото един корумпиран и нехуманен режим да бъде свален, а лидерът му – убит. Възможно е обаче и след завладяването на властта неговата фракция да е създала революционната доктрина, за да узакони собственото си владичество. По-късно китайските политически теоретици поддържат тезата, че новият режим, изместил стария, е спечелил подкрепата на народа и е бил възнаграден с „мандат от небето“.
