Атинският философ Платон (429-347 г. пр. Хр.) на млади години е ученик на Сократ, но когато Сократ умира през 399 г. пр. Хр., той започва да пътешества и развива един нов подход към философията. Когато се връща у дома през 389 г. пр. Хр., Платон започва да преподава своята философия в Академия, една градина в предградията на Атина, която веднага става популярна сред учениците. Неговата школа става известна като Академията, отличаваща се преди всичко с Платоновата теория, че познанието се крие в разбирането на идеалните истини в тяхната по-висша реалност на универсални форми, на които съществуващият свят е само едно неточно копие.
Стара академия
Непосредствените последователи на Платон са наречени Старата академия, която идентифицира себе си малко след смъртта му.
През 224 г. пр. Хр. Аркесилий модифицира Платоновата философска система и по този начин основава Средната академия.
През 160 г. пр. Хр. Карнеад развива по-скептичен философски възглед и създава т.нар. „Нова академия“.